Вие сте с рубриката „Духовен поглед“. Аз съм Румяна Иванова.
На Неделя Кръстопоклонна поканих Красимир Владимиров, християнин, който е социален асистент на своето дете, защото в третата неделя на Великия пост, неделното четиво ни призовава да живеем живот на жертвоготовност и саможертва по примерът на Спасителя. Красимир ще сподели своя път с Бога. Но нека първо прочетем текста за тази неделя. Той е в Евангелие от Марк, глава 8, от 34:
„И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“
Който иска да бъде Христов последовател, християнин, трябва да живее като Христос, да отхвърли егоистичните си стремежи и желания. Ако се наложи, трябва да сме готови да се откажем от амбиции, удобства, развлечения, за да послужим на ближния, на ближните. При Краси е станало неизбежно. Ражда му се син, който развива болест близка до церебралната парализа – не може да говори, да ходи, а в последните години от живота си, отказва да се храни. Същото се повтаря с дъщеря му, след пет години.
Румяна Иванова: Г-н Владимиров, как приехте тази ситуация?
Красимир Владимиров: Добро утро, благодаря за поканата! Една такава новина, един такъв факт много трудно се приема.Това е мъчително преживяване и първо го отхвърляш, не искаш да приемеш, че това ти се случва, в твоя живот. После идва гняв. После започваш да се бориш, като мислиш, че скоро всичко ще свърши. Но това не е настинка и такъв тип заболяване не може да се преодолее, не може да свърши толкова бързо. При някои хора това е до края на живота им. И ти започваш да се бориш, приемаш го и започваш да живееш. Опитваш се да живееш по някакъв начин, да не загубиш разсъдък, да не загубиш надежда. За нас със съпругата ми това беше трудно време.
Румяна Иванова: Имаше ли огорчение към Създателя?
Красимир Владимиров: Преминахме през такова нещо, но не сме се застоялив него. Това е било нещо много кратко. Божията любов и милост продължаваше да се изявява в нашия живот в различни форми. В нас имаше по-скоро неразбиране, отколкото огорчение. Търсехме отговорите – защо това се случва, каква е причината. Не беше огорчение, а чувството, че си оставен и неразбран.
Румяна Иванова: Как преодоляхте това чувство?
Красимир Владимиров: Най-общо казано с помощта на Бога и на църквата. Това е дълъг процес. Не бих казал, че сме го преодоляли. Това е дълъг процес на падане и ставане, на ученичество, уроци които учим всекидневно.Мисълта ни отново е заета с въпроси. Но въпреки всичко виждаме Божията любов, изразена по най-различен начин. Хора отблизо и далеч са ни помагали, обгръщали са ни с внимание и любов. Нашият син, който вече почина, премина в друго пространство.
Румяна Иванова: Вие го гледахте почти 20 години.
Красимир Владимиров: Да, да. Тези деца тук са в една слабост, една немощ, но за малко. Сравнено с вечността, периода на живота им тук, на земята и нашата грижа за тях е нищо. Съотнесено с вечността, с едно безкрайно време всичко това не е толкова страшно и невъзможно. Нашата грижа и любов са свързани с изпитания и трудности. Ние преживяваме едновременно болката, страданието заедно с Божията милост, Неговата доброта и топлина. Но всеки ден ние избираме тези деца да са нахранени, облечени, обгърнати с внимание и любов. Насърчава ни текстът от Светото писание, че телата на всички хора ще бъдат преобразени в отвъдното, при Бога. Хората, които са в немощ, които преминават през такива страдания, там ще имат съвършени, преобразени тела. Всичко това Господ е приготвил за този, който вярва, стига да устоим докрай.
Румяна Иванова: Има ли напрежение у дома? Сега дущеричката ви, Радост е на 17 години, но тя получава гърчове. Как преодолявате този стрес? Това може да се случи всеки момент.
Красимир Владимиров: Това, което бих посъветвал всеки родител и което правим ние е да се молим.Понякога нямаме думи, не знаем точно как да се молим, освен да повтаряме – милост, милост. В такива моменти, нощите ни се струват дълги, но така или иначе зората идва.С идването на зората, идва надеждата в Бога и Неговата милост. Ние знаем, че Бог е бил с нас, въпреки че не винаги Го разпознаваме. Не винаги усещаме Божието присъствие, но на сутринта Неговата милост се подновява. Така както Свети пророк Иеремия е записал, че Божиите милости се подновяват всяка заран. Както знаем, че ще дойде зората, така знаем, че ще дойде и помощта от Бога. Той го прави, а ние сме благодарни. Не всички родители в нашето положение избират този източник, Този Спасител, който ние намираме в лицето на Господ Иисус Христос. Някои търсят други начини и средства. В действителност, не всичко помага и дава надежда.В Словото за кръста, което прочетохме днес намираме надежда, изцеление на душите си и мир. За нас Словото за кръста не е глупост или безумие, както някои смятат. Словото за кръста е надежда за нас.
Румяна Иванова: А Радост, нарекли сте дъщеря си Радост, има ли радост в живота с нея?
Красимир Владимиров: Действително, тези деца, освен болка и тревога носят и голяма радост. Много често усещаме Божието присъствие около тях, в тяхната чистота. Те са лишени от много неща, които са дадени на техните връстници, но са надарени с душевна чистота и неопетненост.
Румяна Иванова: Как може човек да се роди неопетнен от греха? Нали всички се раждаме с първородния грях.
Красимир Владимиров: Така е. Но те нямат това влияние, което в момента наблюдаваме сред младите хора – съзнателно да вършат грях. При нашите деца грехът не е осъзнат.
Румяна Иванова: Успяхте ли да останете приятели със съпругата си в това напрежение, в тези необикновено трудни условия?
Красимир Владимиров: Това е труден и тежък урок за двамата родители, за съпрузите. Но вярвам, че взимаме повечето предмети в това училище с добра оценка, с други думи справяме се. Бог ни помага.
Румяна Иванова: Има ли любов между вас?
Красимир Владимиров: Любовта се е развила в годините, не сме охладняли. Тези обстоятелства не ни озлобяват, а ни сближават. Няма озлобление. Не веднъж си повишаваме тон, не искам да го крия, имало е напрежение, но бързо, още същия ден се опитваме да си простим. Опитваме се да осъзнаем какви са причините за това, което се е случило и да има сближаване, сдобряване, което възстановява връзката ни.
Румяна Иванова: Бог очаква от нас да живеем за Него и да Го прославяме в радост и в тъга. Много светии са предпочели да бъдат измъчвани и убити, но да не се откажат от Христос. Тези, които не са готови да страдат и да останат верни на Христос в този свят, няма да получат шанс за радост във вечността. Второто четиво за днес е в Послание до Евреите, глава 4 от 13 стих: „И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме. И тъй, като имаме велик Първосвещеник. Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв. Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.“
Г-н Владимиров, явно вие получавате благовременна помощ, за да издържите и дълготърпите. Не само това, но миналата година издадохте книга „Подарен живот“. Как приемате живота си, хубав подарък ли е той?
Красимир Владимиров: Първоначално този подарък не ни беше по сърце и по мярка. Ние като че сме очаквали друг подарък. Но впоследствие виждаме, че всеки подарък е добър, всеки подарък е ценен и е най-доброто, което Бог има за нас. Не го осъзнаваме, това е тайна, как може човек в немощ да бъде най-доброто за теб. Не разбираме, но виждаме, че всичко това помага да укрепим личната си връзка с Бога и помежду си.
Румяна Иванова: Много Ви благодаря, че гостувахте в рубриката „Духовен поглед“ и в предаването „Рано в неделя“.
Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“
Желая ви благодатна седмица, леки и спасителни пости!
В шестият по ред епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" разказваме историята на българина Йордан Иванов - художник , който от 20 години е зад океана и който работи за най-големия карнавал в САЩ. В световен мащаб го нареждат след карнавалите в Бразилия и Венеция, а в Америка е най-големият. Това е карнавалът “Марди Гра”..
552 книги за една година. Толкова е прочела второкласничката от Хасково Виктория Байрактарова. Тя е тазгодишният носител на наградата за най-четящо дете в Хасково. Детският отдел към Регионалната библиотека “Христо Смирненски“ в Хасково всяка година класира най-активните си читатели. За 11 поредна година най-четящите деца оставят..
Губернаторът на Флорида Рон Десантис качи политическата температура в САЩ тази седмица като обяви официално, че се кандидатира за президент на изборите догодина. Това означава, че той се изправя пред потенциално епична предварителна битка с бившия президент, търсещ реванш срещу Байдън - Доналд Тръмп, за номинацията на Републиканската партия...
Безпросветните кукли излагат кукловодите си. Това се разбра от разговорите, които ПП провеждат със своите партийни съмишленици. Както винаги Кирил Петков без проблем осветява разговори с висши европейски чиновници, в случая Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел, поставяйки ги в неловка ситуация, че участват в "договорки на четири очи". Обществото..
Във всяка една нормална държава думите и действията на съпредседателите на "Продължаваме промяната", за които научихме вчера, щяха да доведат до много тежки политически последици. Първо, тази партия би претърпяла огромни репутационни щети и завинаги би се преселила в политическия миманс , а нейните шефове не премиер и министри, домоуправители..
Първи фестивал на африканското кино у нас и новосъздаден африкано-карибски културен център в СУ "Св. Климент Охридски" – това са част от знаците и проявите за Деня на Африка 25 май, когато се навършиха 60 години от създаването на Африканския съюз. " Това, с което обикновено Африка влиза в новините са събития, които са доста травмиращи –..
"Ние сме жалка картина. Били сме по-бедни, по-гладни, много по-потиснати. Но толкова морално отвратително състояние нашето общество никога не е имало..
" Стана невъзможно да се избере правителството, което беше представено пред обществеността. Този шанс беше пропилян заради това, че се случи рискът да..
Във всяка една нормална държава думите и действията на съпредседателите на "Продължаваме промяната", за които научихме вчера, щяха да доведат до..