Облагане на свръхпечалбата не е край на света според синдикати. Работодатели са против, правят пазарна икономика

"Министерството на финансите (МФ) не предвижда второ увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) през настоящата година. Според разговорите, които водехме в предходната година, сега трябваше да има второ увеличение, тъй като настоявахме от сега МРЗ да бъде равно на половината от средната работна заплата. Нископлатените работници страдат най-много от безумната инфлация. Обедняването ще продължава да се случва, защото няма второ увеличение на МРЗ. Стъпките, които са предвидени, са скромни - от 940 лева на 1128 лева след три години. Това не е амбициозна програма".

Това каза пред БНР Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" във връзка с тригодишната средносрочна прогноза на МФ, която ще бъде представена в Брюксел и върху която се базира проектобюджетът за настоящата година, който ще бъде предложен на новия парламент.

• МФ: От догодина минималната заплата да стане 940 лева

• Велкова: МС прие концепция за държавния бюджет, дефицитът ще е 3%

• Икономистът Стоян Панчев: Данъкът върху свръхпечалбата е по-скоро екзотична идея

• Премиерът Донев: Финансите са стабилни, няма опасност за доходите и пенсиите

По думите ѝ е време данъчната система в страната да се нормализира, защото не е европейска.

"Приветстваме отмяната на намаленото ДДС за ресторантите. Още през 2020 година, когато беше въведено, не го подкрепяхме. Смятаме, че намаленото ДДС за стоки от първа необходимост трябва да бъде запазено".

С коментар по темата в предаването "12+3" се включи и Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Според него облагане на свръхпечалба ще доведе до субективни преценки и ще създаде условия за корупционни практики:

"България е призната за пазарна икономика. Всяка фирма има признато право - нейните собственици да се разпореждат с това, което е заработила, по начин, който смятат за добър. Ако една фирма е държавна, нормално е титулярят ѝ да решава как да се разпорежда. Във връзка с това беше въведена компенсационна схема, заради която българският бизнес успява да оцелее в конкурентните условия с европейските страни. Когато в Западна Европа подобни компенсации се предоставят на фирмите, няма как, когато сме в единен пазар, да не предприемем същите мерки. Може да се посегне на печалбата на АЕЦ "Козлодуй", но на частниците не, защото правим пазарна икономика. С 1/3 от печалбите на АЕЦ "Козлодуй" през тези години бяха посрещнати условията за рязко влошаване и скок в цените на електроенергията".

Ако смятаме да продължаваме с пазарната икономика, допълни той, намеса в управлението на фирмата е недопустима.

Интервюто на Снежана Иванова с Ваня Григорова и с Цветан Симеонов в предаването "12+3" можете да чуете в звуковия файл.

(снимките в текста са на БГНЕС)