Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По препоръки на Европа ще трябва наново да градим разградената мрежа на онкодиспансерите у нас

Проф. Здравка Валерианова: Стигнахме до колапс на злокачествените заболявания

Университетските болници лекуват все повече и повече тежки и запуснати случаи със злокачествени заболявания, които не желаят да лекуват частните лечебни заведения, защото не носят пари, посочи тя

проф. Здравка Валерианова
Снимка: БГНЕС

Профилактиката, каквато е в момента, не отговаря по никакъв начин на изискванията за качествен онкологичен скрининг.

Това заяви в интервю за БНР проф. Здравка Валерианова, която има над 30-годишен опит в сферата на регистрация на злокачествените заболявания, епидемиологията на рака и раковия контрол. Тя е ръководител на раковия регистър.

Заплащането от НЗОК на определен пакет профилактични дейности, извършвани от общопрактикуващите лекари, не е начин за решаване на проблема с профилактиката на злокачествените заболявания в България, подчерта проф. Валерианова.

Една от основните цели на Европейския антираков план е създаването на разширени ракови центрове – нещо, което имахме в България, бившите онкологични диспансери, коментира проф. Здравка Валерианова в предаването "Хоризонт до обед".

"Тези диспансери работеха, те бяха част от националната мрежа на рака в България. Тази мрежа се разгради. В момента стигнахме до колапс на злокачествените заболявания. Не само наново трябва да създадем тази мрежа по препоръките на Европа, наново трябва да създадем и Национален онкологичен център."

"Да не дава господ в момента в България някой да е болен от рак. Той ще има да се лута къде да отиде, при кого да отиде, при този, при онзи специалист", изтъкна още проф. Валерианова. 

По думите ѝ бившите и настоящи университетски болници "лекуват все повече и повече тежки и запуснати случаи със злокачествени заболявания, които не желаят да лекуват частните лечебни заведения, защото не носят пари".

"Те са един огромен разход, който не е регламентиран и болните, особено терминално болните със злокачествени заболявания, имат сериозни проблеми с това по какъв начин да се осигури контрол на тяхната болка, кой да извършва палиативните грижи."

Националният раков регистър трябва да се осъвремени, смята проф. Валерианова. Регистърът сега се поддържа от столичната Специализирана болница по онкология. От здравното министерство предлагат прехвърлянето му към Националния център за обществено здраве и анализи. Според нея до момента тези данни не се използват ефективно за планиране на онкологичната грижа, а предлаганата промяна не решава този проблем.

Фокусът трябва да бъде в това за какво може да служи тази информация, каза Здравка Валерианова.

"Понастоящем, поради това, че вниманието е фокусирано върху това как да печелим, особено при частните лечебни заведения, как повече пари да вземаме от Здравната каса, как повече да караме пациентите да плащат за нашето злокачествено заболяване, се създават клиники, отделни филиали, където се извършва единствено и само медицинска онкология. Но лечението на проблема рак не е само медицинска онкология, не е само лъчелечение. То е комплекс от грижи. Вътре има хирургическо лечение, профилактика, експериментален отдел, където се извършват научни изследвания. Там трябва и да се диспансеризират и проследяват съответните пациенти."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20