Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

По препоръки на Европа ще трябва наново да градим разградената мрежа на онкодиспансерите у нас

Проф. Здравка Валерианова: Стигнахме до колапс на злокачествените заболявания

Университетските болници лекуват все повече и повече тежки и запуснати случаи със злокачествени заболявания, които не желаят да лекуват частните лечебни заведения, защото не носят пари, посочи тя

проф. Здравка Валерианова
Снимка: БГНЕС

Профилактиката, каквато е в момента, не отговаря по никакъв начин на изискванията за качествен онкологичен скрининг.

Това заяви в интервю за БНР проф. Здравка Валерианова, която има над 30-годишен опит в сферата на регистрация на злокачествените заболявания, епидемиологията на рака и раковия контрол. Тя е ръководител на раковия регистър.

Заплащането от НЗОК на определен пакет профилактични дейности, извършвани от общопрактикуващите лекари, не е начин за решаване на проблема с профилактиката на злокачествените заболявания в България, подчерта проф. Валерианова.

Една от основните цели на Европейския антираков план е създаването на разширени ракови центрове – нещо, което имахме в България, бившите онкологични диспансери, коментира проф. Здравка Валерианова в предаването "Хоризонт до обед".

"Тези диспансери работеха, те бяха част от националната мрежа на рака в България. Тази мрежа се разгради. В момента стигнахме до колапс на злокачествените заболявания. Не само наново трябва да създадем тази мрежа по препоръките на Европа, наново трябва да създадем и Национален онкологичен център."

"Да не дава господ в момента в България някой да е болен от рак. Той ще има да се лута къде да отиде, при кого да отиде, при този, при онзи специалист", изтъкна още проф. Валерианова. 

По думите ѝ бившите и настоящи университетски болници "лекуват все повече и повече тежки и запуснати случаи със злокачествени заболявания, които не желаят да лекуват частните лечебни заведения, защото не носят пари".

"Те са един огромен разход, който не е регламентиран и болните, особено терминално болните със злокачествени заболявания, имат сериозни проблеми с това по какъв начин да се осигури контрол на тяхната болка, кой да извършва палиативните грижи."

Националният раков регистър трябва да се осъвремени, смята проф. Валерианова. Регистърът сега се поддържа от столичната Специализирана болница по онкология. От здравното министерство предлагат прехвърлянето му към Националния център за обществено здраве и анализи. Според нея до момента тези данни не се използват ефективно за планиране на онкологичната грижа, а предлаганата промяна не решава този проблем.

Фокусът трябва да бъде в това за какво може да служи тази информация, каза Здравка Валерианова.

"Понастоящем, поради това, че вниманието е фокусирано върху това как да печелим, особено при частните лечебни заведения, как повече пари да вземаме от Здравната каса, как повече да караме пациентите да плащат за нашето злокачествено заболяване, се създават клиники, отделни филиали, където се извършва единствено и само медицинска онкология. Но лечението на проблема рак не е само медицинска онкология, не е само лъчелечение. То е комплекс от грижи. Вътре има хирургическо лечение, профилактика, експериментален отдел, където се извършват научни изследвания. Там трябва и да се диспансеризират и проследяват съответните пациенти."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Д-р Женя Лазарова: Религията е субективна, няма как да се преподава по обективен начин

Днес Съюзът на българските учители се включва в дискусиите около въвеждането на нов задължителен учебен предмет "Добродетели и религии" . В дискусията ще участва представител на Светия синод. Идеята за промяна в учебната програма е на министъра на образованието Красимир Вълчев. Мярката има възпитателен характер. Целта е учениците да..

публикувано на 07.04.25 в 12:56
Изглед към фрегатата Тритон на датския флот в Гренландия, архив, юли 2024 г.

Ледовете на Арктика – арена на горещ геополитически сблъсък

Залежи на нефт, газ и редкоземни елементи. Нови търговски маршрути и военни позиции – това са предпоставките за задаващата се нова Студена война между САЩ от една страна, и Русия и Китай от друга, за стратегическо предимство в тази част на света. Арктика ще бъде една от основните морски шамхатни дъски в новото противоборство  както през..

публикувано на 05.04.25 в 11:26

Двама бивши министри за безводието: Вода има, въпросът е къде отива?

Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..

публикувано на 04.04.25 в 07:59
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41