Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лидия Мойсе: Важен е балансът между законодателните и нормативните актове относно инвестициите

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Брутният вътрешен продукт (БВП) на Румъния нарасна с огромни темпове, но няма модел на растеж на базата на чуждестранните инвестиции. Румънската държава не е имала стратегия за развитие на фондовия си пазар и трябва да се поучи от централноевропейските страни". 

Това казва румънският икономически журналист Лидия Мойсе. 

"Евростат" отчете, че Румъния изпреварва Хърватия по показателя ръст на БВП и подреди страната до Унгария, Испания и Португалия. Каква е причината за този резултат?

Едно от обясненията за увеличението на брутния вътрешен продукт е европейското финансиране. От присъединяването си към Евросъюза Румъния е усвоила 80 милиарда евро и е допринесла към бюджета на общността с 26 милиарда. Това означава допълнителни 53 милиарда евро – пари, влезли в страната. Ръстът на брутния вътрешен продукт се дължи и на промените в икономиката. Пазарът се отвори за местните продукти, подобриха се условията за малките и средните предприятия, увеличиха се и чуждестранните инвестиции. Забелязва се и увеличение на покупателната способност, но за съжаление това не допринася за ръст на местното производство, най-вече на потребителски стоки, защото голяма част от тях все още се внасят от други страни. А тази тенденция за по-висок внос от износа би могла да повлияе негативно на икономиката.

От 8 години правителствата в Румъния въвеждат различни облекчения като нулеви ставки за ДДС за храните, освобождаване от данък върху доходите за определени сфери и други преференции. Какви са резултатите от тези политики?

Ситуацията наистина е доста интересна. Повечето от тези облекчения бяха направени по време на избори. Единствено решението за IT сектора беше по време, в което не се търсеше електорална подкрепа. Това стана в период, в който имаше прогресивен данък и все повече млади специалисти тогава предпочитаха да напуснат страната в търсене на по-добри възможности за реализация зад граница. И за да ги задържи, държавата ги освободи от данък върху доходите. А по-късно властта освободи освен от плащане на данък, но и от задължение за плащане на здравни и социални осигуровки и работещите в строителния бранш. В момента румънското общество се пита – доколко адекватни са тези мерки, на фона на повишени лихвени проценти по кредитите и цени на електроенергията? И справедливо ли е хората с най-високи доходи в държавата да не плащат данъци?

Що се отнася до приходите от данъци, Румъния не събира много средства от тях. И причините за това са от една страна единната данъчна ставка и съществуващите преференции за определени професионални общности, за които вече стана дума. Икономическата логика сочи, че не е справедливо най-високите доходи да не се облагат с данък, защото това оказва голям натиск върху запазването на единната ставка, благодарение на която е факт в момента увеличението на доходите и брутния вътрешен продукт и стабилността на икономиката.

За миналата година чуждестранните инвестиции в Румъния са 110 милиарда евро, предимно от Западна Европа. Как страната успява да привлече този интерес? Какъв е моделът и за развитие в тази посока?

Не бих казала, че моделът на развитие на Румъния се основава на чуждестранни инвестиции, защото не мисля, че сме имали модел на развитие. Ако имахме такъв, той трябваше да се основава на инвестиции в инфраструктурата и енергетиката. Известно е, че страната разполагала с потенциал да добива нефт, но тази възможност е силно пренебрегната. В момента няма достатъчно значими инвестиции в енергетиката. Ако се сравним с други държави от Централна и Източна Европа по отношение на инвестициите, то направеното от нас не е достатъчно. Но все пак интерес има и тези преки чуждестранни инвестиции подпомагат икономическото ни развитие. Лично за мен политиката за привличане на чуждестранните инвестиции трябва да се развива, инвеститорите трябва да бъдат приети и подкрепени. Те не вредят. Смятам, че всички държави е добре да балансират законодателните и нормативните си актове по отношение на инвестициите, за да могат да печелят от това.

Как Румъния се възползва от Националния план за възстановяване и устойчивост и споделяте ли мнението, че тези средства се изразходват за строителство на пътища и инфраструктура?

Европейските пари се използват за инфраструктура и за пътища, но ако се погледнат по-внимателно параметрите на Плана, ще забележите, че в него са предвидени средства за зелена енергия, пари за цифровизация и за цифрова трансформация. Ето защо мисля, че трябва да се съсредоточим и да работим за изготвяне на проекти в тези области. Несъмнено имаме нужда от инфраструктура, но може би трябва вече да използваме и възможностите за развитие и модернизация икономиките ни. В момента не се справяме достатъчно добре по отношение на иновациите, а те могат да се правят само със сериозни инвестиции в компаниите в Румъния и в България. И тук най-вече имам предвид онези от тях, работещи в сферата на информационните технологии и фармацията. 

По публикацията работи: Лозина Владимирова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Гръцки медии: Ружа Игнатова се издирва в Атина

Медиите в Гърция публикуват обширни материали по повод обявената от САЩ награда от 5 милиона долара за откриването на българката Ружа Игнатова, издирвана за участие в една от най-мащабните схеми за измами в света. "Ружа Игнатова се издирва в Атина" – под това заглавие няколко централни гръцки издания публикуват днес пълна информация за..

публикувано на 01.07.24 в 10:50

ГДБОП откриха база за производство за неистински парични знаци в провадийско село

Служители на ГДБОП откриха база за производство за неистински парични знаци в провадийско село. В хода на предприетите действия по неотложност са открити заготовки, материали, техника, като двама са задържани по случая, съобщават от пресцентъра на МВР. Специализираната операция е проведена от служители на ГДБОП на 30 юни на територията на с...

публикувано на 01.07.24 в 10:49

Искат 1 млн. куб. м вода за общините Рила, Кочериново и Бобошево

1 млн. куб. метра вода искат кметовете на трите съседни общини Рила, Кочериново и Бобошево, където от 10 ч. днес е обявено частично бедствено положение със заповед на областния управител на Кюстендил инж. Александър Пандурски. 180 л в секунда са необходими за нормалното водоподаване за трите общини. На първо време е необходим спешен ремонт на..

публикувано на 01.07.24 в 10:33
Патриарх Даниил

Патриарх Даниил: Призванието на църквата е да събира тези, които са разделени

"Задачите са много. Главата на Българската православна църква е фигура, личност, която следва да олицетворява единството на Светия Синод и на народа ни, защото призванието на църквата е именно това да събира тези, които са разделени", заяви днес новият български патриарх Даниил преди първата си света литургия. Патриархът отбеляза, че е..

публикувано на 01.07.24 в 10:21

"Възраждане" няма да подкрепят "кабинет на ГЕРБ и ДПС"

След като ГЕРБ-СДС предложи кабинет с първия мандат и премиер Росен Желязков от партия "Възраждане" казаха за БНР, че позицията им остава непроменена и те няма да подкрепят "кабинет на ГЕРБ и ДПС". По-рано и съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков заяви, че "няма да подкрепим правителството на ГЕРБ-ДПС, за което си мечтае..

публикувано на 01.07.24 в 10:06
Росен Желязков

Р. Желязков: Най-важното е стабилизиране на публичните финанси и неотклонност в европейския ни път

Кандидатът за министър-председател на ГЕРБ-СДС Росен Желязков заяви, че най-важните теми пред правителството са стабилизирането на публичните финанси и неотклонност в нашата европейска перспектива. "Неотклонност в нашата европейска перспектива - това трябва да го заявим ясно и категорично", подчерта той. Относно хоризонта на кабинета Росен..

публикувано на 01.07.24 в 09:58

Експерти: Държавата да отдели 12 млн. срещу градушки вместо да плаща по 30 млн. обезщетения

Имаме нужда нашите политици да бъдат визионери и да гледат не за следващата година или по следващата, а да осъзнаят, че живеем в променящ се свят и да имат визия, какво ще се случи след 10 години. Оказа се, че сме богата държава, плащаме по 30 млн. лв. обезщетения за щетите на земеделските производители от градушки, а не отделяме 10 – 12 млн...

публикувано на 01.07.24 в 09:51