В Добрич и Ловеч раздават безплатни детектори за наличие на радон в сградите

Радонът получава голямо обществено внимание, защото е намерен в нови сгради, особено в мазета. Източник на радон в сградите е почвата, която съдържа малки количества радиоактивни материали, или съставът на строителните материали. Въпреки това емисиите на радон от стените са бавни и емитираното количество е малко. При нормална вентилация това количество не представлява опасност за здравето.

• Приключи изследването за наличието на радон в жилищните сгради в Ямболска област

Започва кампанията за раздаване на детекторите в Ловеч и Добрич.

Доц. Кремена Иванова от Националния център по радиобиология и радиационна защита пояснява пред БНР какво се прави по Националния план за намаляване риска от облъчване на радон:

"Единственият начин да разберат дали са подложени на облъчване в жилищата, е да се измери. Да се свържат с РЗИ-Добрич и РЗИ-Ловеч. Детекторите са изцяло безвредни устройства, които престояват една година. Ние ги обработваме, след което предоставяме информация на човека, за чиято сграда е направено това изследване."

• Инж. Ирена Колева: Стойността на радон трябва да влезе в техническия паспорт на сградата

Самостоятелни къщи на един или два етажа са по-рискови от блоковете, също в рисковата група попадат къщите, които нямат мазе.

Устройството се поставя на шкаф или рафт, така че да е изложено на въздуха, който обитателите на дома дишат.

Новите данни постъпват в т.нар. радонова карта на България.

• Доц. Кремена Иванова: Имаме радонова карта на България от 2017 г., но с малък брой детектори

Рискът от излагане на облъчване от радон е анализиран в епидемиологични проучвания по цял свят. Според СЗО облъчването от радон повишава риска от рак на белия дроб.

Радонът прониква в дихателната система при вдишване, като засяга  тъканите на дихателната система. Колкото по-висока е концентрацията на радон, толкова по-голям е рискът от рак на белия дроб. Най-податливи са децата и пушачите.

Приетата в ЕС референтна стойност е 300 бекерела на кубичен метър. Ако тази стойност бъде надхвърлена, трябва да ни светне червената лампичка да се вземат мерки. Това обаче не означава автоматично развитие на рак, коментира доц. д-р Жана Джунова в предаването "Преди всички".

В районите с повишен риск трябва да се правят систематични измервания.

Коригиращите мерки срещу радона са лесно изпълними и не означават непременно значителни финансови разходи, отбелязва доц. Джунова.

"Първото и най-важно нещо, не само заради радона, е да проветряваме. В съвременния свят правим всякакви усилия да изолираме жилищата си, да имаме по-добра енергийна ефективност, но няколко проветрявания през деня могат да дадат уникален резултат."

"Измери, отстрани, защити!" е мотото на кампанията за информираност за рисковете от радона.