Цената на бързата мода

Желаещите да се включат могат да донесат до 10 дрехи в много добро състояние, които вече не използват, както и книги и аксесоари.

"Добре е всеки да влезе в бройката дрехи до 10. Дрехите да са в перфектно състояние – да са изпрани, здрави", поясни пред БНР Александър Николов от фондация "Биоразнообразие".

Размяната на дрехи и удължаването на живота на любимите аксесоари има за цел размисъл за екологичната цена на бързата мода.

"Основната цел е да покажем истинската цена на дрехите, на бързата мода - екологична, социална, финансова. Хората да разберат, закупувайки си бърза мода, какво е тяхното въздействие върху тези сфери. Цялото производство потребява огромно количество вода", коментира Николов.

Обработваема земя, която може да изхранва 80 милиона души, се използва за засаждане на памук, даде пример Николов.

20% от отпадните води от индустрията, обслужваща производството на дрехи в глобален мащаб, се изхвърлят в природата. Около 180 химикали пък се използват при обработката на текстила, допълни той.

Въпреки възможността за рециклиране на текстил, в световен мащаб нивото на рециклиране на дрехи е много по-ниско в сравнение с хартията, пластмасата и стъклото, заяви Александър Николов в предаването "Хоризонт до обед".

"Много често тези компании се опитват да подлъгват своите потребители, че използват рециклирани материали в дрехите си. Истината е, че да превръщаме бутилки от пластмаса в тениски не е решение. Докато пластмасата може да бъде рециклирана няколко пъти, веднъж превърнала се в тениска, бутилката спира да бъде рециклирана."

"Решението е да купуваме по-качествени дрехи, които да ползваме по-дълго време. Много по-добре е за околната среда дрехите да са от по-качествени материали, естествени, защо не вълна, отколкото постоянно да купуваме, да носим по два пъти и да хвърляме", изтъкна Николов.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.