Бяхме общество на фалшив патриархат, сега сме общество на скрит матриархат. Стереотипите за домашното насилие

Изследването на университетските преподаватели по психология и силистренската неправителствена организация е проведено сред 3500 души в цялата страна. Много тревожен е проблемът в малките села, където само боят и синините се възприемат като домашно насилие, включително от жени, които са негови жертви, коментира проф. Велислава Чавдарова от ВТУ: 

„Като насилие не се определяше дори сексуалното насилие, единствено боят бяха склонни да определят като форма на насилие. Доста продължителен период е необходим, за да се даде сметка за това, че физическото насилие е еманацията на насилието, израз на безпомощност и всъщност, за да стигнем до физическо насилие, те са преминали през много и различни етапи на психологическо и емоционално такова“.  

• Проф. Красимира Петрова: Българското семейство възприема като проблем единствено физическото насилие

Психолозите отчитат още един феномен в схващането за домашното насилие сред младите и активните хора, включително от големите градове, коментира доц. Иван Стоянов: 

„Другият феномен при възрастните, който много силно впечатление ми направи, че има едни противоречиви послания – не харесваме домашното насилие, но все още има нагласи, че това, което се случва вкъщи, си остава в дома. Това е при голяма представителна извадка от възрастни хора над 30 години. Има много информация, със сигурност ги има координационните механизми, които така или иначе работят, кризисните центрове, които са малко. Повдигнаха много интересен въпрос, който е дискусионен - за наказание и подкрепа на самите насилници“. 

Остават нерешени проблемите с регистрацията на домашното насилие, посочи проф. Красимира Петрова: 

„Когато потърсят помощ – това е една грешна практика, която съществува и би трябвало да се промени – едва след третия сигнал може да се говори за насилие. По отношение на децата бих могла да кажа, че голяма част от тях не помнят за насилието, което е извършено в семейството – това е т. нар. терапевтично забравяне за оцеляването им. Освен това децата се чувстват безпомощни по отношение на това, което им се случва, защото в крайна сметка родителите са тези, които, както образно може да се каже – и хлябът е в тях, и ножът е в тях, т.е. те няма как да застанат срещу родителите си“.  

• Диана Видева: Трябват стандарти, за да има ефективна помощ за жертвите на домашно насилие

Статистика за домашното насилие в държавата липсва и не статистическата част е била в основата на изследването на психолозите. То показва промени в стереотипите на българите спрямо домашното насилие в новите социално-икономически условия и криза в мъжко-женските социални роли, коментира преподавателят по психология във ВТУ доц. Иван Иванов.  

Преди три-четири десетилетия бяхме общество на фалшив патриархат, когато жената е в центъра на семейството, но навън доминира ролята на мъжа. Сега сме обществото на скрития матриархат, когато жената е организаторът на семейството, прави кариера и осигурява материалната издръжка, а на мъжа му е трудно да поеме ролята за отглеждането и възпитанието на децата и организацията на бита. Кризата в семейните отношения е сериозна, коментира доц. Иванов: 

„От гледна точка на полово-ролевите стереотипи имаме промяна в ролите и независимо от тази диференциация на пола социалните роли започват да се припокриват. Това, което открихме, е, че кризата на мъжа по-често поражда физическа агресия, докато кризата на жената от гледна точка на тази невъзможност да полага усилия едновременно навън и навътре, сякаш поражда по-скоро емоционално и икономическо насилие спрямо мъжа“.  

• Юлия Ковачева: Домашното насилие трябва да намери място в приоритетната законодателна програма

Авторите на изследването смятат, че изход от ситуацията с домашното насилие са промени в образователната и социалната политика, в законодателството, както и промяна в политическото говорене. Затова университетските преподаватели по психология и женското сдружение „Екатерина Каравелова“ в Силистра са заявили срещи с образователната, социалната и правната комисии, когато бъдат сформирани в 49-ото Народно събрание, поясни психологът от ВТУ доц. Иван Иванов, който беше заместник-председател на 43-ото Народно събрание: 

„Като седнем с народните представители в българския парламент, ние да обсъдим, освен тези мерки, които има до сега, как те да заработят, защото много често сега променяме един закон, но от това нищо не следва. Да има конкретни политики, които да направят така, че жертвата първо да разбира, че това е проблем, не само че я боли физически, а че това е морален и хуманитарен проблем, и второ – тя да знае, че има алтернатива. Само с неправителствени организации не става. Ние казваме, че държавата трябва да използва НПО като ресурс, но тя трябва да използва и университетите, където има експерти, трябва да използва и бизнеса, който може да даде алтернатива на една жена, която е бита и си сменя населеното място. Ние трябва да създадем система, която да даде алтернатива на жертвите“.  

Изследването е направено по проект, финансиран с над 85 хиляди евро по Норвежкия механизъм и беше представено на научна конференция във Великотърновския университет.