Защо избухна кризата в Судан, която застрашава и целия регион?

Двамата генерали са на противоположни мнения за пътя, който страната трябва да поеме и предложения преход към народно управление. Двамата работят заедно, извършват преврат рамо до рамо, но сега битката им за надмощие заплашва да разкъса Судан. И двамата имат ключови роли в потушаването на бунтовете в Дарфур и гражданската война в западния район на Судан.

 
"Решени сме да продължим политическия процес и наш дълг е да прекратим конфликта. Защото той е от части политически. Искаме да решим този въпрос и сме убедени, че военното управление няма бъдеще в нито едно развиваща се страна по света. Затова искаме да формираме цивилно правителство с балансирани граждански власти, които няма да въвлекат страната в нов конфликт."

 
"Потвърждаваме решимостта си да преминем към демокрация и да произведем избори още през 2023-а, както и да постигнем целите на революцията ни - свобода, мир и справедливост."

Генерал Бурхан се издига до главнокомандващ на суданската армия в Дарфур, а Дагло е командир на една от множеството арабски милиции, която правителството праща брутално да потуши бунтовете на не-арабските групировки в Дарфур. Именно заради изключително жестокото и кърваво потушаване на бунтовете, Дарфур е окачествен от ООН като първият геноцид на 21 век.

 През 2019 година, след масови протести срещу авторитарното управление на Омар ал-Башир, генералите се съюзяват, за да го свалят от власт. След това подписват споразумение с протестиращите за сформиране на цивилно правителство, надзиравано от Суверен съвет, съставен от военни и граждани като генерал Бурхан го оглавява, а Дагало е негов заместник. Споразумението просъществува две години, след което генерал Бурхан започва да прави опити да узурпира цялата власт. А стъпката, която прелива чашата е искането му Силите на Дагало да бъдат включени в редовната армия.

"Наясно сме, че една страна с две армии ще я сполети участта, която имаме в момента. Затова настояваме Силите за бърза подкрепа да бъдат включени в споразумението ни."

Генерал Дагало твърди, че правителството на Бурхан са "радикални ислямисти, докато той и Силите за бърза подкрепа се борят за народа на Судан и искат да осигурят демократичен напредък на страната. Според мнозина посланието му не е убедително предвид тъмното му минало на наемник, изпращан да върши мръсната работа на управляващите.

 
"Нямам проблем с армията. Искаме само Бурхан и шайката му да се предадат. Нямаме никакъв друг проблем."

Суданската политика винаги е била доминирана от елит от етническите групи в Хартум и около река Нил. Дагало обаче е от Дарфур и суданският елит често го възприема като провинциалист и смята него и войниците му за селяци. През последните две години обаче Дагало се опитва да се утвърди като национална фигура и дори като представител на маргиналните общности. Говори често за нуждата от демокрация, въпреки че в миналото силите му са потушавали брутални гражданските протести.


"Аз съм обикновен бедуин, израснал в покрайнините на Судан и не съм получил нищо от тази страна освен насилие."

Макар конфликтът да изглежда концeнтриран около ключови съоръжения, много от битките се водят в населени райони, а цивилните стават косвени жертви. Не е ясно къде точно са базите на Силите за бърза подкрепа, но повечето им бойци са се разположили в гъсто населени райони. Суданската армия нанася въздушни удари по столицата с шест милиона души население. Инфраструктурата е силно засегната, няма вода и ток, жители на Хартум споделят, че са принудени да пият вода от река Нил.

Редица държави успяха да евакуират гражданите си от Судан с рисковани операции по суша, въздух и вода. Целта на подобни операции е да се действа бързо и изненадващо за враждуващите сили, но с предварително договаряне със съюзниците, обясни швейцарският посланик.


Судан се намира в североизточна Африка и е третата по големина държава на континента с площ близо два милиона квадратни километра. Но също така е една от най-бедните страни в света като 46 милионното й население живее със среден ГОДИШЕН доход от 750 долара на човек. Населението е предимно мюсюлманско, а официалните езици арабски и английски. Местоположението на страната - от двете страни на река Нил - е от жизнено важно значение за региона. Надолу по течението е винаги жадния за вода Египет, а нагоре Етиопия, без излаз на море, но с амбициозни хидро-електрически централи, които нарушават речния поток. Судан граничи с общо седем държави, чиято политика е тясно обвързана със случващото се в Хартум и насилието много бързо може да залее региона, предупреди генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.


"От началото на боевете на 15 април, стотици са убити и хиляди ранени. Насилието трябва да спре. Иначе рискуваме то да се разгори в цял Судан, както и да погълне целия регион."

Освен това управляващите в Судан винаги са искали да сложат ръка и да се разпореждат със залежите от злато на страната. Говори се за тайни сделки с руската частна групировка Вагнер, която е обвинявана, че изнася нелегално злато от Судан. Но интересите на Москва в региона не свършват до там. Крайбрежието на Източен Судан е на Червено море и Кремъл от години се опитва да създаде военна база в пристанище Судан, за да имат корабите му достъп до един от най-оживените и оспорвани морски пътища.

 

"Призовавам членовете на Съвета да окажат максимален натиск на враждуващите страни да прекратят насилието, да възстановят реда и да поемат курс на преход към демокрация. Всички трябва да положим усилия, за да дръпнем Судан от ръба на пропастта."