Коментар на Петър Волгин: Психопатология в парламента

Да започнем с ГЕРБ, които победиха на изборите и са първа политическа сила. Още от конституирането на това Народно събрание лидерът на партията Бойко Борисов се държи по отношение на ПП-ДБ точно така, както се отнася младият Вертер към своята любима Лоте. Подобно на прословутия герой на Гьоте Борисов обикаля обекта на чувствата си, тоест ПП-ДБ, и ту им  обяснява колко силно ги харесва, как не може да живее без тях, тоест да управлява без тях, ту им се сърди или направо им се гневи, задето не отговарят на чувствата му. Направо си гледаме актуализирана версия на  „Страданията на младия Вертер“, както и изпълнената с драматизъм актьорска игра на Борисов, която си е направо за „Оскар“.

Що се отнася до втората политическа сила в парламента, при тях емоциите също доста често надделяват над разума. Тази коалиция ми напомня на едно друго класическо литературно произведение: „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“. Част от хората в коалицията се държат точно като благоразумният доктор – те са отговорни, рационални и призовават за компромиси. Друга част обаче са като мистър Хайд, т.е. можеш да очакваш да извършат и най-безумни действия. Тук само ще напомня,че  героите от прословутото произведение на Робърт Луис Стивънсън доктор Джекил и мистър Хайд всъщност са... един и същи човек. Тези „двамата“ отдавна са се превърнали в класически пример за раздвоение на личността. Именно подобно раздвоение наблюдаваме при ПП-ДБ. Уж са едно, ама всъщност не са. Едните за нищо на света не дават да се издума и дума за нещо общо с ГЕРБ, а другите много искат да си играят с Борисов, ама ги е срам да си признаят този фантазъм.

Разбира се, ГЕРБ  умело разпалва това раздвоение у своите политически опоненти. Освен в ролята на младия Вертер, герберите постоянно влизат и в ролята на Яго от трагедията на Шекспир „Отело“. Напомням, че този класически злодей прави всичко възможно, за да скара Отело със съпругата му  Дездемона. В резултат на козните на Яго Отело решава, че неговата любима му изневерява, след което направо си я удушава. Психопатология отвсякъде, както споделих още в началото. Искрено се надявам да не се стига до подобни крайности в отношенията на ПП с ДБ. Макар че, ако от ГЕРБ продължат да повтарят колко харесват Христо Иванов, как той държал златното ключе за управлението и изобщо какъв прекрасен политик бил, за разлика от Киро и Асен, никак няма да се изненадам, ако в коалицията на „добрите сили“ се стигне и до някои не толкова добри действия. Казано политически некоректно, може да се стигне до действия, характерни за пациенти, при които се наблюдават остри психотични разстройства.

Естествено, не е задължително да описваме постъпките на политическите актьори с термини от областта на психопатологията. Напълно възможно е тези лица да са движени от банално сметкаджийство или още по-банална глупост. Каквато и да е истината обаче, ясно е едно – повечето от играчите на политическата сцена страдат от тежки дефицити. Простичко казано, нямат нужния интелектуален потенциал, за да се справят с огромните предизвикателства пред страната ни. Мислят си, че е достатъчно да повтарят какви са непоколебими защитници на евроатлантическите ценности, за да не обръщаме внимание на цялата им несъстоятелност. Само че тази нефелност е толкова очевадна, че няма как да остане скрита. Ето защо никой не бива да се учудва, че много българи се доверяват на партии и политици, които се противопоставят на официозното говорене и поведение. Когато е обществена тайна, че най-важните решения за бъдещето на страната се вземат в посолствата на партньорски държави, е съвсем нормално хората да почнат да гласуват за партии, които защитават българските интереси, а не тези на чуждите сили.