Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възрожденското взаимно училище при храм „Св. София“ в Сливен ще бъде възстановено

Възрожденското взаимно училище при храм „Св. София“ в Сливен
Снимка: Снимка:Стоян Марков

Най-старото сливенско училище – взаимното училище при храм „Св. София“ ще бъде възстановено и отново да заработи като Музей на образованието.
Около тази идея са се обединили община Сливен, Сливенска митрополия и няколко учебни заведения в града, съобщи заместник-кметът Стоян Марков. Във взаимното училище някога е преподавал и възрожденецът даскал Добри Чинтулов.

Защо това възрожденско училище се нарича взаимно училище - взаимно, защото методът на преподаване е бил следния: по-напредналите и способни ученици, под надзора на учителя, преподавали вече усвоени от тях знания. Тогава така е било модерно в Европа и ние, макар и в Османската империя сме усвоили този английски метод.

Снимка:Стоян Марков

В далечната 1835 година училището става първото в Сливен, в което се преподава светско образование и вероятно е и първото в Източна Румелия, макар да е изградено в двора на църквата Света София. Заместник-кметът Стоян Марков припомни "В Закуска на тревата" историята около музейното съществуване на училището.

"До 1993 година взаимното училище е било музей, но след промените то остава към настоятелството на църкавата и 30 години не достигат средства за неговото възстановяване. Сега църковното настоятелство се обърна към община Сливен, за да направим постъпки да се спре разрушаването и на училището, и на самата църкава", каза още заместник-кметът.

Една от най-спешните дейност е аварийния ремонт на покрива.

Снимка:Стоян Марков

Училището ще бъде възстановено, според последно познатият музеен вид. Ще бъдат оставени изненади, останали от време оно, когато непослушните са били усмирявани много лесно и практично.

От същото това време има запазени и интересни средства за комуникация между учител и ученик, като дългата пръчка, с която се е достигало до всеки ученик.

В училището не е имало тетрадки и прочие средства за писане, а практично и евтино е било начинаещите да се учат да пишат върху пясък.

И тогава и днес училищните стени са много удобно място за изписване на послания към учениците. Тогавашното послание, което го има на стената и днес е следното:

"На учението корените са горчиви, плодовете сладки" - и всеки ученик е виждал надписа още с влизането в училището.

Снимка:Стоян Марков

Заместник-кметът Стоян Марков обяви, че общината ще подпомогне изработването на техническия проект за възстановяване на училището.

Сега предстои най-важната част - да започне възстановяването на  взаимното училище и децата да видят как техните прародители са се учили на четмо и писмо без съвременните удобства, под строгия поглед на даскалите от Възраждането, които и уши са подръпвали и с пръчка побийвали, но пък стимулирали послушните и прилежните с добра дума и внимание.



Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04