Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Навсякъде се знаеше, че аз съм български професор от Плевенския медицински факултет, казва световноизвестният преподавател

Проф. Константин Койчев е отличен със званието „Почетен гражданин на община Плевен“

Проф. Константин Койчев
Снимка: Латинка Светлозарова

В Деня на Плевен – 15 май, проф. Константин Койчев заслужено получи званието „Почетен гражданин на община Плевен“.

Той е сред големите имена в българската наука по света - истинско светило в областта на медицина. На 90 години проф. Костантин Койчев не се отказва от своите студенти.

Проф. Константин Койчев е световноизвестен учен в областта на анатомията, спортната медицина и физиологията.

"Преподавам вече близо 70 години и то в една специалност, която е в основите на медицината - анатомията. Без нея няма медицина.

Дойдох пред 1973 година, за да приема първия випуск на Плевенския медицински факултет. Имах възможност да чета лекции по света - бях 12 години професор във Франция, последните 20 години в Германия, но съм чел лекции в Стокхолм, Виена, в Мичиганския университет...

Но навсякъде се знаеше, че аз съм български професор от Плевенския медицински факултет. А Плевен е моят роден град", сподели за "Рано в неделя" и рубриката - "Горещи сърца" проф. Константин Койчев.

Проф. Константин Койчев (последният от ляво на дясно)

"Познавам много добре различни здравни системи като тези в Германия и Великобритания. Медицината е скъпо начинание и тези, които се осигуряват добре, получават и качествено здравеопазване.

В България обаче не всички се осигуряват. А иначе в България има едно от най-достъпните здравеопазвания. И имаме много добри лекари. Моят син е професор по хихургия на главата в Германия и може с месеци да се чака, за да се прегледате при него.

Образованието в медицината е много важно...когато аз съм станал студент през 1951 г. това беше все едно да се провреш през "иглени уши"...Но сега "бълват"все повече и повече студенти...не можем непрекъснато да приемаме студенти...

В университета в Германия приемаме 300 души, може да се приемат повече, но те ще трябва да изчакат една - две години, докато дойде техният ред.

В България имаме нужда от много сутденти, за да съществуват нашите медицински факултети, но ми се ще изискванията да бъдат достатъчно големи, за да бъде престижно, че си завършил медицински университет в България", изтъкна за БНР проф. Койчев.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Княз Александър І Батенберг

Проф. Николай Ненов: Каква е връзката между Русе и княз Александър Батенберг

До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает.  Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..

публикувано на 06.09.25 в 12:44
Паметник на Захари Стоянов в родното му село Медвен

Има ли България днес своя Захарий Стоянов или трябва да чакаме още?

След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..

публикувано на 06.09.25 в 11:13

Емил Минчев и криминално-фантастичният свят в "Мрак"

Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...

публикувано на 03.09.25 в 12:27

Artangi. Поезията в модерни времена – новият проект на Ангелина Грозева

Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада".  За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..

публикувано на 03.09.25 в 12:18
Иво Хаджимишев и Виктория Тодорова

Иво Хаджимишев: България е докарана до България на три реки

От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..

публикувано на 02.09.25 в 10:31
Ясен Вакашински и Васко Кръпката

Васко Кръпката, гост в "Нощен Хоризонт": Трудните времена раждат блус!

В поредното издание на "Нощен хоризонт" гостува Васил Георгиев, легендата на българската блус и рок сцена. Васко Кръпката разказва за старата с група "Старт" и за сцената преди 1989 година.  Откъде тръгнахме и докъде стигнахме след 36 години преход? "В трудните времена се ражда блусът, така се и роди онази песен на "Подуене блус бенд" - "Ден след..

публикувано на 01.09.25 в 14:27

Мисията на отец Божил е да води хората по пътя на православието

Отец Божил служи в храма "Възнесение Христово" в град Китен. Основната му енория е в град Царево в храма "Свети Цар Борис - Михаил". Служи и в село Лозенец и в няколко други села около Царево. "Ние винаги сме до хората. По всяко време и за всичко", казва младият свещеник, който е служил и в Чирпан. По дълъг и труден път той стига до..

публикувано на 31.08.25 в 07:28