От Българския лекарски съюз обявиха, че това е заложено в проекта на новия рамков договор със Здравната каса за следващите три години. Идеята е да има телефон за връзка с практиката, който обаче лекарят няма да носи вкъщи и няма да е длъжен да отговори на такова обаждане. Някои лекари са решили проблема с денонощното позвъняване по телефона, като плащат на колцентър, а за извънработното време имат договор с неотложно звено за медицинска помощ. За разлика от големите градове, в малките населени места няма кой да замести личните лекари по време на отпуск. Стои и въпросът с културата на пациентите за какво могат да звънят на личния си лекар.
Д-р Станислава Крайселска е един от най-младите общопрактикуващи лекари в София – под 50 години. Има практика от 2018-а година, в момента специализира пулмология и смята да се насочи към тази работа, след като вземе изпита си по специалността. Личния си мобилен номер дава само на майки с деца до 1 година, но се оказва, че този номер се разпространява в социалните мрежи и майчинските групи.
"Абсурдни обаждания съм имала", признава тя.
Подобна е ситуацията с номера на нейния съпруг, д-р Евгени Крайселски, който не го е сменял за 23 години практика.
"Един от най-дразнещите въпроси е да ти звънят извън работно време - кога си на работа, при положение, че този график 20 години не е променян. В последните година и половина-две има едно много любимо действие на пациентите – да си поръчват по телефона какво ли не, от типа болничен, рецепта…", разказва д-р Крайселски.
Преди 4 години д-р Крайселска въвежда в практиката си колцентър, който да приема обаждания в работно и извънработно време. Причината е, че според нея 80 процента от тези обаждания не са спешни и са излишни.
"Има базисни неща, чисто организационни, които са дадени като данни за практиката. В повечето случаи това се пита. Колцентърът отговаря. 80% обира тези обаждания. Телефонните обаждания съм смятала, особено в по-натоварените дни, понякога достигат до 2 часа и половина – 3 часа", изтъква личната лекарка.
Вариантите са директна връзка с операторите в колцентъра, чрез която пациентите могат да си запишат и час за преглед. Другият вариант е през посочения на вратата на кабинета служебен мобилен номер.
"Телефонен секретар. Ако вие сте седнали в момента да ви преглеждам и ви правя електрокардиограма, опитвам се да ви чуя дишането и в момента телефонът да ми звъни – и на вас няма да ви е приятно като пациент. След това връщам обаждането", допълва д-р Крайселска.
Пациенти на двамата лични лекари разказаха, че се е налагало да се обаждат в извънработно време.
"Десетина пъти в рамките на 4 години. Обилно повръщане в почивен ден, при вдигане на висока температура и не съм могла да се свържа с центъра, който отговаря за почивните дни."
"Само веднъж. Беше много спешен случай. Трябваше да се реагира бързо, иначе избягваме."
"Трябва да има спешни кабинети, в които човек да може нормално да отиде да се прегледа извън това работно време, за да получи адекватно обслужване. Както смятам и че не трябва личните лекари да дават консултации по телефона."
Ще се промени ли нещо след отпадане на изискването личният лекар да посочва мобилния си телефон на видно място в кабинета? Не и според д-р Крайселски.
"По-скоро опираме до общата култура или липсата на такава на населението – кога все пак можеш да си позволиш да звъниш на лекаря ти и кога е абсолютно неправилно."
Заради задължението да бъдат на разположение 24 часа, но невъзможността да го правят, някои от личните лекари сключват договори с неотложни звена, в които пациентите могат да отидат при необходимост. За тази услуга д-р Крайселска плаща на звеното по 36 стотинки на пациент месечно, а от Здравната каса получава 15 стотинки на пациент.
"От нас е изискването да поставим информация на достъпно място, за пациента е задължение да се информира."
Според заявката на Лекарския съюз за новия рамков договор, който още не е разписан и влязъл в сила, в него трябва да залегне отпадане на лимита за брой направления, които личните лекари дават на хронично болни пациенти за проследяване на състоянието им. Това не означава, че те ще се изпращат на изследвания безгранично, и в този смисъл няма опасност това да ощети хората с остри заболявания, обяснява д-р Крайселска.
Столичната община набира проекти по Програма „Социални иновации“. До 17.03.2025 г., включително, кандидатите могат да подават проектни предложения по образец за Общинската програма „Социални иновации“. Програмата съдейства за реализирането на иновативни решения, насочени към създаването, прилагането или..
Регионалната здравна инспекция във Враца организира във врачанските училища серия от беседи, насочени срещу употребата на вейпове от деца и младежи. Темата за употребата на наркотици и тютюнопушенето отдавна е част от работата на регионалните здравни инспекции. Като звена на здравното министерство те изпълняват Националната..
Седмицата, в която отбелязахме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина разказва д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов . 147 г. от Освобождението на България Известно е, че на 3 март се подписва Санстефанският мирен договор,..
Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев". Над 6000 са откритите..
Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..
Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..
255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..
" Да излезем, за да защитим правовата държава и свободните и честни избори " – с тези думи в социалните мрежи гражданска инициатива "Правосъдие за..
Ударихме дъното с тази ситуация , заяви пред БНР политологът Първан Симеонов - създател на социологическа агенция "Мяра". " Каквото и да постанови..
Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария..