През последните няколко години се оголи една явна истина, България не е демократична държава от западноевропейски, англосаксонски, скандинавски, или дори централно - или южноевропейски вид. Не можем да се сравняваме даже и с гръцките ни патриархални съседи, управлявани от няколко редуващи се политически фамилии. В България нямаме реални демократични отношения, които обичайно са продукт на меритокрацията, система на равните възможности, в която се просперира съобразно интелигентността, способностите и таланта, а не по линия на връзките, произхода и котерийната или пък партийната принадлежност. Държавата ни е в състояние на пълно разлагане. Нито една институция не работи по смисъла, който е вложен в нея.
Точният израз на обществения модел, в който съществува държавата ни, е диктатура на олигархията, маскирана като някакъв вид недоразвита, но все пак уж демократична форма. Олигархията постепенно взе надмощие над политическите форми и започна да назначава властта и практически да притежава държавата. По върховете на държавното управление се избутват единствено хора с доказани възможности за компрадорски практики. Състоянието, което изглежда като пълен хаос, и което аз многократно съм наричала именно „хаотизиране“, всъщност съдържа много здрава логика. Всичко, което считаме за дразнеща некомпетентност, е съзнателно прицелване. За да може олгархията да осъществява своите вертикални хранителни вериги, контролирайки потоците на обществения ресурс, тя методично лансира груба антиселекция на кадри в управлението като министри, ръководители на държавни дружества, шефове на агенции и др. Единственото и най-важно качество на тези целево назначени хора е, че притежават безскрупулност да подписват неизгодни за държавата договори, да източват публичен ресурс в полза на фирмите на олигархията и да получават в отговор съответното възнаграждение. Олигархичният режим у нас е като октопод, който обхваща всички части на живота ни. Относно всеки министър или шеф на ключово дружество обществото вече си задава основателния въпрос – на кого е човек, кой му дърпа конците, колко са платили задкулисните играчи, за да бъде назначен и т.н. В България няма логика на конкуренцията, състезание между професионалисти, знаещи и можещи. В България има конкуренция на слугите, на носещите куфарите. У нас стойността на министрите, на управленците идва от това кой е техният кукловод, колко силен в олигархичната прослойка е той! Затова произвеждаме и тази ужасяващата незаинтересованост на нашите властимащи за последствията от управленските им действия.
Силата на една държава идва от концентрацията на различни видове капитал – на човешки ресурс и физическа сила, на инструменти за принуда (армия, полиция), на икономичски капитал, на научен, творчески, информационен и културен капитал и пр. Културата е обединяваща, това са кодовете, които формират националния характер. Какво ще се случва с държавата в бъдещето, става ясно от ресурса, който властта отделя за образование. През системата на обучение държавата моделира формите на мислене, менталните структури и вгражда в индивидите националната идентиченост в такава дълбочина, че по-късно върху тази основа се изгражда нуждата от грижа за общността, етноса, изгражда се способността да бъде защитавана родината. Затова първата крачка към разграждането на една държава е демонтажът на образованието – изваждането на патриотично-историческите смисли за принадлежност и въвеждането на универсализъм, разглобяване на националното и смилането му в глобалната доктрина, която винаги звучи симпатично – човекът, гражданин на планетата.
В този смисъл някои фактори с голяма мощ, независимо дали от другата страна на океана или от другата страна на материка не се смущават да работят с олигархични модели, защото всяка местна олигархия задвижва най-естествено разпадането на държавността. Наблюдаваме, казано по-грубо, съучастничество на външните фактори към употреба на вътрешната олигархия за целите на наднационалния капитал (например източване на последните останали активи основно в енергетиката), за геополитичски цели или за цели, свързани с надзорния глобален капитализъм, тоест цели за контрол върху територии, които за да не се обиди населението все още се наричат държави. Ако направим разлика между власт и държава, ще видим, че в България има твърда власт, но тя не е организирана точно като държава с всички елементи на държавността, включително и разделение на властите. Това е псевдодържавна организация на властта под надзора на българската олигархия. Властта се обменя между няколко котерии, които управляват по закона на шайките, а държавните институти са просто декор, който маскира пълното отсъствие на държавност. Затова „държавата“ отдавна не изгражда граждани у нас. Тя създава човешки материал за котериите или формира лумпени, ядосани от своите невъзможности.
Компрадорската власт за разлика от националната власт се занимава с експорт на национална сигурност. Именно затова подчертавам, че олигархичният модел, който разгражда националната власт, всъщност е удобен за превръщането на коя да е държава просто в територия. Компрадорщината търгува с националните интереси. Затова повечето действия, които лишават държавата ни от активи, се случват със съдействие отвън и с олигархична алчност отвътре. Всичко, което се случва, изглежда неадекватно в очите на малкото останал мислещ нормалитет. Но всъщност средствата, а именно антиселекцията на некомпетентни хора по върховете на управлението, отговаря на целите, които разграждат основите на държавата. Повечето партии са пробити и не реагират със съпротива, а влизат в колаборация. Във всяка партия олигархията е разположила свои клиенти, а някои партии изцяло са проекти на олигархичните конструкторски активности. След дълга война, която завърши с отстраняване на главния прокурор, най-накрая българската олигархия излъчи редовен кабинет по пътя на вътрешно-олигархичното договаряне. Примирието обаче е само временно, защото олигархичните котерии не могат да живеят в мир много дълго, те имат антагонистични интереси. Кабинет има, но какво от това?! Куфарната антиселекция на българската олигархична менталност продължава и тя методично унищожава държавата, която искаме да имаме.
Втори правителствен пакет от мерки за справяне с "тревожния демографски проблем" в Кипър обяви президентът Никос Христодулидис в специално телевизионно обръщение в понеделник вечерта. Повече от 50 млн. евро се насочват за преодоляване на негативните демографски тенденции и за съвместяване на семейния и професионалния живот. Ситуацията с..
Купуването и продаването на гласове вече стана демоде . В последните няколко избора вече виждаме, че модерният начин е купуването на цели избирателни комисии . Това мнение изрази пред БНР Калин Славов, изпълнителен директор на "Прозрачност без граници". Според него е реалистично да се смята, че купеният вот възлиза на 4-5%. Това са..
Две зони трябва да станат тестови площадки за употребата на дронове и дори на летящи коли. Плановете обаче не са реалност, заради липсата на интерес към управлението на тези пространства, които по европейските правила трябва да са част от т.нар. Ю-спейс пространство. Една от тези зони е край град Раковски, а другата – в южните райони на..
Да се разширят възможностите за превенция и възстановяване на здравето за българските граждани в медикъл и спа центровете у нас и това да бъде финансирано от общественото здравеопазване . Темата отново бе поставена от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм по време на дискусия с участието на министъра на здравеопазването д-р Галя..
Мартин Димитров е на 24 години, роден в Мадрид, вече е посетил 52 държави , живял е в четири и продължава да пътува. Превърнал е хобито си в професия, сега е екскурзовод и е убеден , че всеки млад човек може успешно да се реализира в България. Как се справя с предизвикателствата на професията , как се подготвя за едно пътуване,..
Доц. Андрей Андреев , един от водещите офталмолози в България, гост в предаването "Нощен хоризонт" споделя за своите дълбоки размисли върху офталмологията, медицината и човешките взаимоотношения. " Срещата между пациента и лекаря е среща на доверието със съвестта , каза за БНР доц. Андрей Андреев . Това определение, споделено от..
В област Велико Търново избирателната активност към 11 часа е 10,78 процента и е с едно на сто по-висока от изборите през юни. От десетте общини в региона най-висока е активността в община Сухиндол – 17,6 %, а най-ниска от 7,8 % е в община Горна Оряховица. 6 машини са спрели работа. От тях не се разпечатва вота на избирателите, а само номера на..
Непрекъснато трябва да се говори за психичното здраве. Това обясни пред БНР Албена Дробачка, ръководител на къща "Скрити лайкове". Пространството..
"Не може да не се гордеем, че ние сме тези, които водим едни нации на Антарктида". Това заяви пред БНР председателят на Българския антарктически..