През последните няколко години се оголи една явна истина, България не е демократична държава от западноевропейски, англосаксонски, скандинавски, или дори централно - или южноевропейски вид. Не можем да се сравняваме даже и с гръцките ни патриархални съседи, управлявани от няколко редуващи се политически фамилии. В България нямаме реални демократични отношения, които обичайно са продукт на меритокрацията, система на равните възможности, в която се просперира съобразно интелигентността, способностите и таланта, а не по линия на връзките, произхода и котерийната или пък партийната принадлежност. Държавата ни е в състояние на пълно разлагане. Нито една институция не работи по смисъла, който е вложен в нея.
Точният израз на обществения модел, в който съществува държавата ни, е диктатура на олигархията, маскирана като някакъв вид недоразвита, но все пак уж демократична форма. Олигархията постепенно взе надмощие над политическите форми и започна да назначава властта и практически да притежава държавата. По върховете на държавното управление се избутват единствено хора с доказани възможности за компрадорски практики. Състоянието, което изглежда като пълен хаос, и което аз многократно съм наричала именно „хаотизиране“, всъщност съдържа много здрава логика. Всичко, което считаме за дразнеща некомпетентност, е съзнателно прицелване. За да може олгархията да осъществява своите вертикални хранителни вериги, контролирайки потоците на обществения ресурс, тя методично лансира груба антиселекция на кадри в управлението като министри, ръководители на държавни дружества, шефове на агенции и др. Единственото и най-важно качество на тези целево назначени хора е, че притежават безскрупулност да подписват неизгодни за държавата договори, да източват публичен ресурс в полза на фирмите на олигархията и да получават в отговор съответното възнаграждение. Олигархичният режим у нас е като октопод, който обхваща всички части на живота ни. Относно всеки министър или шеф на ключово дружество обществото вече си задава основателния въпрос – на кого е човек, кой му дърпа конците, колко са платили задкулисните играчи, за да бъде назначен и т.н. В България няма логика на конкуренцията, състезание между професионалисти, знаещи и можещи. В България има конкуренция на слугите, на носещите куфарите. У нас стойността на министрите, на управленците идва от това кой е техният кукловод, колко силен в олигархичната прослойка е той! Затова произвеждаме и тази ужасяващата незаинтересованост на нашите властимащи за последствията от управленските им действия.
Силата на една държава идва от концентрацията на различни видове капитал – на човешки ресурс и физическа сила, на инструменти за принуда (армия, полиция), на икономичски капитал, на научен, творчески, информационен и културен капитал и пр. Културата е обединяваща, това са кодовете, които формират националния характер. Какво ще се случва с държавата в бъдещето, става ясно от ресурса, който властта отделя за образование. През системата на обучение държавата моделира формите на мислене, менталните структури и вгражда в индивидите националната идентиченост в такава дълбочина, че по-късно върху тази основа се изгражда нуждата от грижа за общността, етноса, изгражда се способността да бъде защитавана родината. Затова първата крачка към разграждането на една държава е демонтажът на образованието – изваждането на патриотично-историческите смисли за принадлежност и въвеждането на универсализъм, разглобяване на националното и смилането му в глобалната доктрина, която винаги звучи симпатично – човекът, гражданин на планетата.
В този смисъл някои фактори с голяма мощ, независимо дали от другата страна на океана или от другата страна на материка не се смущават да работят с олигархични модели, защото всяка местна олигархия задвижва най-естествено разпадането на държавността. Наблюдаваме, казано по-грубо, съучастничество на външните фактори към употреба на вътрешната олигархия за целите на наднационалния капитал (например източване на последните останали активи основно в енергетиката), за геополитичски цели или за цели, свързани с надзорния глобален капитализъм, тоест цели за контрол върху територии, които за да не се обиди населението все още се наричат държави. Ако направим разлика между власт и държава, ще видим, че в България има твърда власт, но тя не е организирана точно като държава с всички елементи на държавността, включително и разделение на властите. Това е псевдодържавна организация на властта под надзора на българската олигархия. Властта се обменя между няколко котерии, които управляват по закона на шайките, а държавните институти са просто декор, който маскира пълното отсъствие на държавност. Затова „държавата“ отдавна не изгражда граждани у нас. Тя създава човешки материал за котериите или формира лумпени, ядосани от своите невъзможности.
Компрадорската власт за разлика от националната власт се занимава с експорт на национална сигурност. Именно затова подчертавам, че олигархичният модел, който разгражда националната власт, всъщност е удобен за превръщането на коя да е държава просто в територия. Компрадорщината търгува с националните интереси. Затова повечето действия, които лишават държавата ни от активи, се случват със съдействие отвън и с олигархична алчност отвътре. Всичко, което се случва, изглежда неадекватно в очите на малкото останал мислещ нормалитет. Но всъщност средствата, а именно антиселекцията на некомпетентни хора по върховете на управлението, отговаря на целите, които разграждат основите на държавата. Повечето партии са пробити и не реагират със съпротива, а влизат в колаборация. Във всяка партия олигархията е разположила свои клиенти, а някои партии изцяло са проекти на олигархичните конструкторски активности. След дълга война, която завърши с отстраняване на главния прокурор, най-накрая българската олигархия излъчи редовен кабинет по пътя на вътрешно-олигархичното договаряне. Примирието обаче е само временно, защото олигархичните котерии не могат да живеят в мир много дълго, те имат антагонистични интереси. Кабинет има, но какво от това?! Куфарната антиселекция на българската олигархична менталност продължава и тя методично унищожава държавата, която искаме да имаме.
"Тогава, когато една държава се развива като модерна държава, в нейната основа е заложено образованието , а един от основните приоритети в това образование, е неговото качество ". Това отбеляза пред БНР проф. д-р на науките Стойко Стойков , инженер и полковник от запаса: "За съжаление, точно плагиатството, което придоби изключително широк..
" Много е трудна връзката с близките ми в Газа, защото нямат ток и ако успеят да си заредят телефоните, могат на седмица около 20 минути да говорят, колкото да се чуем. Положението е много тежко. Хора падат по улиците , много е тежко наистина. Даже аз имам едно видео, което показва журналист на "Ал Джазира", докато снима на живо, хора падат след..
"Продължаваме промяната" имат пълно основание да твърдят, че институциите по някакъв начин злоупотребяват по отношение на тях с правомощията си ". Това коментира пред БНР Ивет Добромирова , журналист, PR експерт: " Проблемът е, че те са част от този проблем . Те спомогнаха за това институциите да бъдат превърнати в репресивен орган и сега се..
"Творчески терминал България - Израел" е с четвърто издание сега и е обратна връзка на Международния фестивал на българското изкуство или българските изкуства "Българска душа на святата земя" . Това каза пред БНР Весела Райчинова , кореспондент на БНР в Израел: " Това не е религиозен фестивал . Това е фестивал, който беше създаден под..
"Смяната на противопоставянето от Изток-Запад на статукво-промяна дава възможност за някакъв опит за сближаване, за синхронизация, но в никакъв случай не и на някакви директни общи действия на тези политически сили, защото там различията са прекалено големи, особено между "Продължаваме промяната" - "Демократична България" и "Възраждане" . Това заяви..
Плевенска фирма изнесе данни за неплатени суми от Община Плевен по договор като подизпълнител на "Паркстрой“ . Каква е причината за тази ситуация след твърдението, че Общината няма финансови проблеми? Какво се случва с оранжерията и закупената техника на "Паркстрой“, след като управителят беше освободен от Общинския съвет, но заведе съдебни дела и..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална субективна криза у личността ". Това обясни пред БНР Даниел Генков , криминален психолог: "Тогава, когато индивидът е изправен пред непреодолима обективна или пък субективно преживяна ситуация, която..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..
През 2020 г. протестът беше граждански, сега е политически ! Това мнение изказа пред БНР адвокат Николай Хаджигенов от "Ние идваме", част от т.нар...