Идеята е да срещне публиката с творби на последната генерация композитори и да покаже приемственост в българската композиторска школа, както и съвременните тенденции в българската класическа музика. Разбира се голяма роля за това има оркестърът на Русенската опера, който в симфонични програми излиза със запазената марка Русенска филхармония.
На 25 юни предстои голям концерт в зала България в рамките на 54 – я международен фестивал „Софийски музикални седмици“. Подборът на програмата е осъществен от маестро Димитър Косев, главен диригент на русенската опера.
Днес като класическа музика се определя и всяко произведение, създадено в нашето време, което е написано в традиците на класическата норма. Това, разбира се е свързано с едно ново поколение композитори, които създават класическа музика за съвремения естетически вкус.
В специалната селекция ще бъдат изпълнени творби от десет български композитори: Ангел Заберски – син, Вели Чаушев, Добромир Кисьов, Емелина Горчева, Йордан Владев, Константин Костов, Костадин Генчев, Петя Тончева, Пламен Цветанов, Стефан Тоцев.
Петима от тях са специални гости на "Нощен Хоризонт" за да ни срещнат с музиката, написана в класическия жанр с днешна дата. Това са Константин Костов, Пламен Цветанов, Добромир Кисьов, Йордан Владев и Костадин Генчев.
Изтъкнатите композитори споделиха за БНР, че класическата музика в момента е предимно филмова, балетна и театрална оркестрова музика. Съвременните автори пишат сега предимно за филми и много от тях за видеогри. Там звучи оркестърът, който пресъздава абсолютно всичко, едно изключително изразително средство за отношението на композитора.
Самите музиканти се срещнаха за първи път именно в студиото на "Нощен Хоризонт".
Музикантите разказаха пред "Нощен Хоризонт", че смесването на българския фолклор с класическа музика е като вливане на свежа кръв в оркестровата класическа музика. По думите им музиката винаги расте нагоре, променя се през вековете, но стъпва върху едни здрави основи, които през вековете това е било поп музиката. При джаз музиката, например импровизията е водеща.
От съвременната класическа музика хората очакват тя да е тонална, да е приятна за слушане, и те биха се припознали точно в такъв вид концерт, в симбиоза с джаз, фолклор, с филмова музика, споделиха композиторите.
Класическата музика със своя църковен и светски характер има дълбоки традиции в западноевропейската култура още от Средновековието. Барок, класика, романтизъм, модернизъм, постмодернизъм, музиката се развива и надгражда и тонално и инструментално. Нейният златен период се бележи от произведенията от Бах до Бетовен и за да се дефинира това време в началото на 19 век се появява терминът класическа музика.
У нас традицията в писането и изпълнението на класическа музика започва десетина години след Освобождението и еволюира в произведенията на Емануил Манолов, Панайот Пипков, Добри Христов, Георги Атанасов, Никола Атанасов, следват имената на Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Марин Големинов.
Константин Костов – учил е музика в Музикалната академия в Мюнхен и преподава там, в неговата музика има много джаз, издал е четири албума.
Пламен Цветанов – пианист и композитор, има богата концертна дейност като солист, създава театрална и филмова музика, камерни пиеси, оркестрови творби, в момента пише музика за пълнометрафен филмов мюзикъл
Добромир Кисьов – композитор, оркестратор, мултиинструменталист и музикален продуцент, през миналата година в концерта на Ново поколение са представени неговите Ръченични вариации за симфоничен оркестър, автор е на музика за театър, кино, съвременен танц, написал е цикъл образователни концерти за престижния Кралски концерт гебау оркестър
Йордан Владев – композитор, вокалист и мултиинструменталист, учил е скулптура в Художествената академия, музика в Музикалната академия, а сега учи и психология. Има 15 авторски албума
Костадин Генчев – свири на кавал, има Аскеер за театрална музика, наш колега в Оркестъра за народна музика на БНР, автор е на над 1000 аранжимента и над 100 инструментални пиеси, написани за този състав
Още по темата в звуковия файл.
Книгата, която представям сега, има повече научен характер, но е написана на достъпен и разбираем език. Заглавието "Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий - 340 - 668 г." ни връща към първите векове след Христа и ни запознава с праисторическите родови корени на българите. Авторът Валентин Йорданов от София е неизчерпаем..
Две продукции спечелиха наградата "Гоя" за най-добър филм. За първи път в историята на отличията на Испанската филмова академия две ленти си поделиха първото място – "47" и "Инфилтраторът". В изненадващ финал на церемонията в Гранада тази нощ екипите на двата филма се качиха заедно на сцената. След като беше обявено, че наградата печели..
" Когато се отдалечим от любовта, само тогава можем да я осъзнаем и пресътворим, винаги има една дистанция, когато не си много далеч, но не си и близо...За да видиш преживяното в цялата му сложност, във всичките смисли на любовта, а любовта е тази, която ни дава най-много уроци . Но само когато сме се отдалечили от нея, преди да я забравим и..
Историята на Националната художествена академия е показана в изложба , която може да се разгледа до 9 март в галерия "Академия" на ул. "Шипка" 1 в столицата. Това е разказ за първото училище по художество и покровителството на монарсите. "Академията въ Княжество и Царство България" е заглавието на експозицията с куратор д-р Милена..
Основен фокус на тазгодишния фестивал е българското кино . В програмата ще бъдат представени рекорден брой български игрални, документални и късометражни филми, както и международни копродукции с българско участие – близо 60 . Почти 50 от тях ще имат своята световна или софийска премиера на фестивала. Голямата част от тези филми са..
Започва фестивалът за документално кино "Master of Art". Откриването е от 19.00 часа тази вечер в кино "Люмиер". В специалната селекция са 50 документални филма . Ще бъдат раздадени 18 награди. За последните 10 издания са представени над 500 ленти , уточнява създателят на фестивала Найо Тицин. По думите му, дигитализацията..
На 4 февруари се навършиха 90 години от рождението на големия български диригент от турски произход Месру Мехмедов - изключителен талант, загинал трагично на прага на своята световна кариера, ненавършил 36 години. Той е роден във Велико Търново, в семейство на бръснар, което по-късно се премества в Дряново. В детските си години Месру свири на..
Според Закона за противодействие на корупцията всички лица, заемащи публични длъжности, трябва да подават декларации, в които да описват имотното и..
Бюджетът трябва да бъде балансиран и истински, няма да настояваме за 3% дефицит и не смятаме, че ако не сме готови за еврозоната, трябва да влизаме в..