Нужни са инвестиции в уменията на работещите за адаптация към новите условия на труда

"Дигиталната трансформация не трябва да бъде отричана, а насърчавана и управлявана. Машините започнаха да си говорят помежду си и стана интересно, да не кажа страшно. Виждаме изтъкнатите лидери в тази сфера да стигнат дотам, че да напишат открито писмо до света да се забави темпото, защото това може да се окаже опасно". 

Това каза президентът на КНСБ инж. д-р Пламен Димитров, който откри провеждащата се в централата на синдикалната организация Втора годишна научна конференция на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ОССИО), цитиран от БТА. 

Форумът е на тема: "Справедлива адаптация на пазара на труда към новите предизвикателства на дигиталната икономика". 

Атанаска Тодорова от ОССИО към КНСБ посочи пред БНР, че след бързото възстановяване на икономиката след пандемията - ръст от 5,9% през 2021 година в цяла Европа, то през 2022 година има задържане на растежа и ръстът е едва 1,9%:  

"Очакванията тази година е - 0,7%. Работодателите казват, че икономическият ръст се забавя, защото недостига работна сила в световен мащаб. Недостигът на работна сила в промишлеността от 2015 до 2018 година е с покачване от почти два пъти. През 2019 година започва спад на недостига на работна сила. Има професии, които изчезват и има свободна работна сила, която не може да бъде автоматично преустроена. Сезонната заетост става все по-непривлекателна за работниците в цяла Европа, не само в България. Необходимо е инвестиране в уменията на работниците и служителите за адаптиране към новите условия на труда". 

• Сезонните работници - качествените са в чужбина, нискоквалифицираните имат стимул да не работят

С коментар по темата в предаването "Хоризонт до обед" се включи Ивайло Луканов, който е лектор за тенденцията за мигриране от града към селото по време на форума: 

"Има сериозен ръст на миграция от града към селото. Над 25 000 е мигрантската вълна от града към селото, Covid стимулира голямото изместване. През 2020 година имаме 65 000 изместили се към българското село. Заетостта там се увеличава. Имаме ръст на 12-годишна база от 50 500 души, а и безработицата също намалява. Проблем е намаляването във възрастовите структури, особено при по-младите - 20-29 годишните и 30-39-годишните. Но има увеличение на заетите при възрастовата група 50-64 години, дори при хора над пенсионна възраст. За 10-годишен период към селото са се преместили близо 500 000 души, което ще промени селото - има подобряване на жилищното състояние и на битовите условия в селските райони". 

Интервюто на Валерия Николова с Атанаска Тодорова и с Ивайло Луканов в предаването "Хоризонт до обед" можете да чуете в звуковия файл.