Бюджетът за отбрана: Милиони за проекти за модернизация и обещание за 2% от БВП

Милиони за проектите за модернизация и обещание, дори и на премиера Николай Денков пред НАТО, че страната ни започва да увеличава бюджета си до 2% от БВП, съдържа бюджетът за отбраната. И това във време на продължаващ въоръжен конфликт до България и Среща на върха на НАТО само след около десетина дни. 

Един любопитен факт, споделен от зам.-министъра на отбраната Атанас Запрянов - като част от негово проучване преди години се оказало, че военният бюджет на България от 50-те години на миналия век до 1962 година е достигал до 12 процента от националния доход.  

"А от 2004 г. досега единственото, което е купила България, са новите хеликоптери, новите "Спартан"-и, транспортната техника - Мерцедес. Защото сме в един демократичен съюз и никой не ни налагаше военен бюджет, за да се превъоръжим със съвместима с НАТО техника. Понеже нямаше да има война и нашите политически ръководства редуцираха военния ни бюджет. Веднага след като станахме член на НАТО, силно редуцирахме военните си разходи и ги поддържаме чак до 2018 г., когато се взе решение да следваме все пак изискванията на НАТО за 2% от БВП", коментира Запрянов. 

До края на 2023 година разчетите изглеждат така - 1,88% от БВП ще бъдат определени за отбрана. Това са два милиарда 382 милиона и 167 хиляди лева. Средства за големите проекти ще има. За проекта за новия Ф-16 около - 15 700 млн. лв. 100 млн. лв. за техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Пари ще има и по другите пера. Оценката на политическото ръководство, в лицето на зам.-военния министър Атанас Запрянов, е, че има ангажираност за сектора.

В средата на юли във Вилнюс НАТО със сигурност ще каже, че 2 процента от БВП е препоръчителното стартово  ниво за финансиране на армията. Това дори пролича от скорошната среща на премиера Николай Денков с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Който припомни, че България е на предната линия на много предизвикателства, пред които сме изправени: 

"Благодаря на България, че осигурява военна защита на Украйна. Това помага на украинците да отстояват правото си на самозащита, както е заложено в Хартата на ООН. За да продължим да укрепваме НАТО и подкрепата си за Украйна, трябва да инвестираме повече в нашата сигурност. И аз разчитам на България да поеме ангажимент за по-амбициозна инвестиция в отбраната, за което ще вземе решение на срещата на върха във Вилнюс".

България обаче трудно гони нивата за финансирането на отбраната. Показват го статистиките на Пламен Русанов, държавен експерт, Дирекция „Планиране, програмиране и бюджет” в Министерството на отбраната. На скорошна конференция той припомни, че амбицията на НАТО за достигането на 2% от БВП е от 2014 година в Лисабон. Но за девет години само девет от 30-те държави са изпълнили този критерий. България не е сред тях. Двата процента от БВП се появяват записани за първи път през 2017-а. В Плана за повишаването на разходите се посочва, че 2-та процента остават за 2024-та. 

Работата – с наличния бюджет – ще се опитат да си свършат и военните. 

"Човек тръгва на война с това, което има. Няма друга алтернатива", каза бригаден генерал Здравко Пехливанов, директор на дирекция „Стратегическо планиране” в Щаба на отбраната. Той отбелязва, че за последната година и половина два пъти са правили планове за инвестиция в отбраната. Последният път- когато 48-мият парламент задължи МО да направи модернизационен план. А в първите дни на 49-тия парламент и тази задача беше отменена. 

През март Годишният отчет за дейността на НАТО показа, че за 2022-ра България е осигурила за отбрана средства, равни на 1,54 на сто от БВП. България изпълнява поставената от НАТО цел за поне 20% дял на разходите за оборудване от общия национален бюджет за отбрана, пише още в доклада. 

Проучването на НАТО от март отчита, че според 83% от българите страната ни трябва да харчи повече за отбрана. Едва 8% са против. Но на национално ниво и до момента няма проучване, което да отчита същите тези настроения. Формирани с местния оттенък „за“ или „против“ да дадем „съветската техника“ на Украйна в замяна на „западна“. Политическото ръководство на Министерството поддържа тезата, че страната ни има шанс да модернизира част от системите чрез замяна на вече гласуваната, но останала в тайна, военна помощ за Украйна. Обяснява също, че има програми по линия на НАТО и на ЕС, от които страната ни може да се възползва, за да има и нови способности. Или просто да задели парите в нарочен инвестиционен фонд. Всичко е политически въпрос, чието решене е започнало, успокои зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов. 

Репортаж на Добромир Видев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.