"С музика трябва да се занимават тези, които не могат да живеят без нея. Ако тя не е в главата ти ден и нощ, тогава няма нужда да се захващаш с нея. Можеш да избереш нещо друго. Главното трябва да бъде талантът и любовта към музиката. Защото без талант - любовта не е достатъчна. И педагогът също е много важен. Той ще разпознае таланта"
Това каза пред БНР пианистката Оксана Яблонская. Личност, която свързваме с три култури. Блестяща възпитаничка на Московската консерватория през 60-е години на миналия век, тя драматично напуска бившия Съветски съюз и емигрира в САЩ, а сега живее и преподава в Израел.
В живописното село Ковачевица в Родопите Яблонская провежда второто издание на международния майсторски клас за пианисти.
За голямата пианистка този, наречен от нея, "Пиано институт Оксана Яблонская" в Ковачевица, е ново начинание. Не като идея, а като място, на което да се провеждат майсторските класове и концертите.
"Започнахме миналата година, но това беше толкова успешно, дойдоха хора от всякъде по света – от Америка, от Китай, от Италия. На всички много им хареса в България. И Ковачевица – това красиво историческо място очарова всички. Желанието ни беше това да се повтори през тази година. Надявам се да стане ежегодно. За майсторските класове сега пристигнаха повече ученици – отново от Америка, Китай и Италия, но и от Корея, и от Испания. Някои идват сами, а други – с педагозите си".
Подобни седмици пианистката провежда в Израел, на Червено море, в Латвия и в Испания. През тази година ще има още в Италия и в Лос Анжелис. Навсякъде минават с успех.
Ковачевица не е единствената ѝ среща с България. Миналата година е имала клавирен рецитал в София, свирила е и на фестивала "Катя Попова" в Плевен, в Пловдив.
"Българите са гостоприемни и много обичат музиката. Жалко, че напускат страната си – отиват да живеят в Америка, във Франция, къде ли не. А аз съм тук само от няколко дни и вече се чувствам много добре – с планината, със селището, с тази невероятна атмосфера".
"Много интересно стана. Аз живях 40 години, първо, в САЩ, а после в Швейцария, в Лугано, в Испания и в Италия, но моя позната ми каза, че сестра ѝ си е купила имот в България. Разгледахме и ние, и си купихме къща - в Лещен. А Лещен е на 5 минути от Ковачевица. Като дойдохме за първи път тук, много ни хареса, срещнахме се с кмета на Ковачевица, заговорихме се колко хубаво би било да направим фестивал. Всички бяха много ентусиазирани и подготвихме всичко само за един месец. Сега го правим за втори път – сами, без никаква подкрепа. Надяваме се да получим, и тогава бихме могли да направим и оркестър тук, майсторски класове и за други инструменти, да го разширим".
Животът на Оксана Яблонская напомня роман. Кариерата ѝ започва многообещаващо в Москва, когато тя учи в прочутата консерватория "П. И. Чайковски" в класа на голяма личност – пианистката Татяна Николаева. През 60-те години на миналия век Яблонская печели награди от престижни международни конкурси – "Маргарита Лонг – Жак Тибо" в Париж, Клавирния конкурс в Рио де Жанейро и конкурса "Бетовен" във Виена. Започва преподавателска работа в Консерваторията в Москва, получава статут на "солист на Московската филхармония". Всичко върви добре, ако изключим факта, че властите отказват на Яблонская разрешение да пътува за концерти в Западна Европа, за които получава покани. С много усилия тя успява да напусне Съветския съюз. Първоначално прави опити да замине за в Израел, но стига в Ню Йорк. Концертира, преподава в изключително реномираното училище "Джулиард" в Ню Йорк в продължение на 25 години, а след това се премества в Израел, където от 2016 г. преподава в Консерваторията на Тел Авив.
"Емигрирах преди 45 години. Исках да замина, защото исках моят син да има свободен живот. А не като при мен – някой да му казва какво да прави. Аз имах награди от международни конкурси и покани за концерти, които дойдоха от тях, но не успях да се върна в тези градове. Всичко това беше свързано с политиката. Но аз съм и еврейка, а в онзи период имаше много силен антисемитизъм в Русия. Трябва да кажа, че сега дойдохме в България, защото знаем, че по време на войната нито един евреин тук не е загинал. Това също много ни приобщи. Властите ми отказаха разрешение на напусна Русия. Уволниха ме от Московската консерватория, бях безработна, после успях да напусна. Всичко това съм описала в книга".
Книгата се казва "Малки ръце", историята на нейния живот.
"Заглавието идва от това, че ръцете ми са малки. Но всичко това е минало. Мисля, че трябва да се забрави".
Как успява да замине?
"75 човека, много известни, включително Ели Визел, Ленард Бърнстейн, филмови звезди, подписаха петиция, че трябва да ми дадат свободата. Сестра ми написа тази молба. Пристигна един американски конгресмен в Москва и даде на властите тази петиция. Така ми разрешиха да напусна. Просто те искаха да ме сплашат, а така и другите хора, за да не заминават. Да не искат да преминат през този кошмар. В това време майка ми почина. Повече не можехме да се върнем в Русия. Това беше времето на Брежнев. Кремирахме тялото на майка ми и положихме праха ѝ в Америка. Занимавала съм се с музика през целия си живот. Получих и Гран При за моя компактдиск, връчиха ми и медала "Айнщайн" за високи постижения в изкуството. И продължавам да изнасям концерти, макар че на 6 декември ще навърша 85 години. Свиря често с моя син – изключителен музикант - виолончелист и диригент. Неговата съпруга е цигуларка, така че можем да разширим занятията тук".
В Ковачевица Оксана Яблонская е предвидила свое участие в клавирно дуо – на четири ръце, със своя възпитаничка.
"Бих искала да пожелая по-голяма част от българския народ да се занимава с музика, защото вие винаги сте имали много добри музиканти – не само певци с прекрасни гласове. Но и пианисти, и щрайхисти. Софийската консерватория винаги е била знаменита – и в София, и в Пловдив винаги е имало много добри музиканти. И българите обичат музиката".
До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает. Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..
След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..
Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...
Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада". За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..
От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..
В поредното издание на "Нощен хоризонт" гостува Васил Георгиев, легендата на българската блус и рок сцена. Васко Кръпката разказва за старата с група "Старт" и за сцената преди 1989 година. Откъде тръгнахме и докъде стигнахме след 36 години преход? "В трудните времена се ражда блусът, така се и роди онази песен на "Подуене блус бенд" - "Ден след..
Отец Божил служи в храма "Възнесение Христово" в град Китен. Основната му енория е в град Царево в храма "Свети Цар Борис - Михаил". Служи и в село Лозенец и в няколко други села около Царево. "Ние винаги сме до хората. По всяко време и за всичко", казва младият свещеник, който е служил и в Чирпан. По дълъг и труден път той стига до..
Нямам никакво намерение да подавам оставка, защото няма никакво основание. Това заяви пред БНР Атанас Зафиров, вицепремиер и председател на БСП, след..
От 7 септември започват да глобяват пешеходци, които говорят по мобилен телефон на пешеходна пътека . За подобно нарушение ще плащаме по 100 лева..
В моята работата на учител съм се убедила, че повече от същото не значи по-добри знания и по-добро ниво. Говори се за промяна на учебните програми и..