"Не е работа на Министерството на финансите да решава кой ще го отразява. Големият проблем с новите правила, които предложиха от екипа на Асен Василев, е, че се въвеждат критерии кой може да отразява брифингите на финансовото министерство. Един вид ценз за специализация се опитваше да въведе министърът на финансите - на брифинги да ходят само ресорни журналисти, които редовно следят темата, да не се допускат други. Това е нелепо по много причини. На първо място е, че МФ е структура, която касае работата на абсолютно всички обществени сектори. Абсурдно е да се твърди, че тези въпроси не могат да се отразяват от журналисти с разнороден опит".
Това каза пред БНР журналистката от "Сега" Таня Петрова и добави, че не могат да бъдат въвеждани мерки, които да са "анти" конкретен човек:
"Абсурдно е в 21 век да пишем правила за един човек".
Таня Петрова подчерта, че темата не касае само журналистите, защото правото на информация е основно конституционно право, а работа на медиите е да защитават обществения интерес и да следят за нарушаването му:
"Имаме право да задаваме въпроси от името на обществото. Не ги задаваме за наше удоволствие. Ако един министър се страхува от въпросите, които могат да му бъдат зададени, може би не трябва да работи това нещо", категорично заяви журналистката.
"Надяваме се МФ да преразгледат изискванията, дали са срок до 15 юли. Едно от исканията на журналистите, които подписахме това писмо, е, ако тези изисквания останат, да бъде публикуване заповедта, с която са утвърдени, за да можем да ги оспорваме по съдебен ред", коментира Таня Петрова.
Ето и подробната позиция на журналистите, отказващи да подадат документи за акредитация в МФ.
ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаеми г-н Министър,
Ние, българските журналисти, подписали това писмо, отказваме да се акредитираме за достъп до Министерството на финансите, след като по Ваше решение институцията въведе непропорционални изисквания, които затрудняват и ограничат достъпа до пресконференции и брифинги.
Задължение на институциите е да осигуряват прозрачност и отчетност за дейността си. Правото на гражданите да търсят и получават информация е гарантирано от Конституцията, а Законът за достъп до обществена информация въвежда забрана за дискриминация при предоставяне на информация от обществения сектор и забрана за ограничаване на свободната конкуренция.
Един от начините за осигуряване на правото на информация за дейността на държавните институции е чрез достъпа на журналисти и медии до представителите на тези институции. Журналистите трябва да се ползват от равнопоставеност и да не са обект на дискриминация. Институциите имат право да въвеждат правила за поведение и достъп до събитията с участието на медиите, но тези правила не трябва да създават ненужни пречки, нито да оставят усещането, че реалната им цел е да ограничат достъпа на определени медии и техните представители, нито пък на журналистите на свободна практика.
Държавата има право и задължение да обмисля мерки срещу дезинформацията, но тези мерки трябва да държат сметка за баланса на различните права, за да не се превръщат в скрита цензура. Не е случайно, че журналистиката не е регулирана професия и на държавата не е вменено задължението да определя кой е журналист и кой не. Медиите са свободни да организират работата си както решат и не са задължени да имат определени журналисти, които да отразяват например ресор „Финанси“. Изискването да се доказва, че даден журналист отразява тази тема е дискриминационно. По никакъв начин не е забранено на някой да работи еднократно по дадена тема и да поиска и получи достъп до представители на дадена институция, когато и както прецени. Изискването да се предостави писмо от главен редактор също е дискриминационно спрямо журналистите на свободна практика.
Мерките, които институциите могат да вземат, трябва да са насочени към онези представители на медиите, които с поведението си нарушават правилата по време на пресконференциите, но не могат да са отговор на начина на отразяване на работата на институциите. Държавата няма право да отказва достъп до събития на медии, които са критични, а на Министерството на финансите не му е вменено задължението да се бори чрез административни рестрикции срещу онова, което преценява, че е дезинформация.
Тъй като смятаме, че въведените бюрократични изисквания от Министерството на финансите биха могли да представляват недопустим прецедент, който да влоши достъпа до информация, декларираме, че няма да подадем заявления за акредитация, докато правилата не бъдат преразгледани. Настояваме също така МФ да публикува заповедта, чрез която се въвеждат тези мерки, за да може тя да бъде оспорена в съда, ако междувременно не бъде отменена.
Отговорът на Министерство на финансите:
Уважаеми колеги,
Във връзка с Ваше отворено писмо от 11.07.2023 г., Министерството на финансите Ви уверява, че спазва политиката на прозрачност и отчетност за дейността си пред българската общественост и медиите. Пресцентърът на Министерството никога не е отказвал отговори на журналистически въпроси и предоставяне на всякаква информация, свързана с дейността на Министерството, както и интервюта и коментари от страна на министъра и представители на Министерството за всички български и чуждестранни медии.
Практиката за постоянна акредитация на журналисти съществува в редица институции в цял свят, както и в България, включително Европейската комисия, Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи.
Изискването за постоянна акредитация на журналисти, специализирани в областта на икономиката и финансите, към Министерството на финансите цели единствено улесняване на достъпа им за професионално отразяване на специализираната информация от редовните брифинги на Министерството.
Извън постоянната акредитация, има улеснена възможност за еднократна акредитация на всички журналисти, които желаят да получат интервюта и коментари по определени теми. За целта се изисква единствено изпращане на имейл от съответния журналист, включително тези на свободна практика, като е необходимо да изпрати имената си, темата на исканата информация и медията, за която работи.
С уважение,
Пресцентърът на Министерството на финансите
Интервю на Снежана Иванова с Таня Петрова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

На кого вярваме в извънредна ситуация? Къде търсим информация в случай на природни бедствия, конфликти и епидемии? Обществените медии продължават да са сред най-доверените източници на информация именно в такива случаи. Ще оцелеят ли обаче обществените радиа и телевизии в света на социалните мрежи, изкуствения интелект и нарастващ..
" Най-вероятно 3 поредни дни със средно денонощна температура под 12 градуса вече е имало. Може би им липсва дългосрочната прогноза за застудяване ". Това каза пред БНР председателят на Асоциацията на топлофикациите Кремен Георгиев относно все още липсващото парно в София. "Нямам информация защо и кога "Топлофикация София" ще пусне парното...
В Елин Пелин се готви масово празнуване на Хелоуин като реакция на забраната на кмета на Общината Ивайло Симеонов. Събитието се организира във Фейсбук и до момента над 300 души са потвърдили участие и над 3600 имат интерес . Инициативата идва, след като кметът издаде заповед, с която забрани празнуването на Хелоуин в училищата, детските градини и..
Половината интернет се срина - това изречение обобщава ситуацията в сутрешните часове на понеделник, когато приложения, използвани от стотици милиони потребители по цял свят, спряха да работят, някои от тях за целия ден. Един малък и лесно отстраним бъг, иначе казано грешка, в системата на голям център за данни на "Амазон" в Съединените щати,..
Във Велико Търново започнаха тридневните чествания за 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Един от акцентите е излъчването на първия в страната 3D интериорен спектакъл в църквата музей "Свети Димитър Солунски", където е обявено въстанието на Асеневци. За първи път в България в храм се..
Ново изследване показва, че кърменето променя имунната система, за да осигури дългосрочна защита срещу рак на гърдата . "Има много въпросителни в развитието на рака на гърдата и респективно проблеми, предизвикателства при намирането на най-ефикасния начин за лечение на рака на гърдата. От друга страна това е едно от най-честите злокачествени..
Интересът към Центъра с лаборатория за изследване на аутизма е изключително голям. Това заяви пред БНР проф. Милен Замфиров - декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на новооткрития Център. "Не съм имал никакво съмнение, че интересът към центъра ще бъде..
" Всяко едно решение, което ще видите в следващия бюджет, е взето с консенсус между участниците в управляващата формула . Дебатът ще бъде задълбочен и..
"Държавата трябва да си свърши работата през следващите три седмици и да обясни, че контролът в оперативната дейност на "Лукойл" ще е достатъчно стегнат..
Прокуратурата повдигна нови обвинения и прецизира част от сегашните на кмета на Варна Благомир Коцев. Очаква се в петък на Коцев и защитата му да им..