Алис Милер, генерален директор на фирмата, която прави изложението разказа за "Закуска ан тревата", че след 50 години Луната може да се превърне в любима почивка на земните жители, стига горивото за полети, обратно към Земята поевтинее:
"Разработили сме технология за производство на кислород от лунната почва. Извършваме опити в симулатори в НАСА, използвайки образци от почва, донесена от космонавтите, стигнали на Луната с „Аполо“. Този кислород ни е необходим за изготвяне на втечнено ракетно гориво за летателните апарати от Луната към Земята. Космическото гориво се състои от 70% кислород , а останалите 30% са или газ пропан, или водород. В лунната почва има 40% кислород. Добиване на тон кислород на Земята струва около милион долара. Ще се опитаме технологията за добива на кислород от Лунния пясък да е по-евтин заради състава му, който се различава от земния. Това не само би направило производство му рентабилно, но и би позволило луноходите и ракетите да могат да носят по-малко гориво. Това ще увеличи полезната им площ. За връщане обратно на Земята ще ползват кислород, извлечен на самата Луна. През 2026-та година се готвим да проведем опити за извличането на кислород „на терен“ – на самата Луната. За целта ще управляваме от Земята роботи. Ако всичко е наред, се готвим там да изградим първото съоръжение за добив на кислород, а през 2032-ра година сред намеренията ни е да изградим и първата фабрика за кислород. Засега ние обработваме опитни образци, донесени от луноходите и от космически кораби. В бъдеще роботи ще събират пясъка, необходим за извличането на кислород и метали. В напълно автоматизирани фабрика този пясък ще се преработва.
Човек използва за дишане около 250 килограма кислород за година. Ракета се нуждае от хиляда тона кислород за няколко минути полет. От НАСА се готвят до няколко години на Луната да кацне и първата жена-космонавтка, а до десетина години да бъде построено и първото селище, което да се явява за междинно кацане към други планети. За да има туризъм на Луната са необходими много условия, но най-важното от тях е да бъдат разработени летателни апарати, способни не само да се прилунят, но и да се върнат обратно на Земята. Не по-малко важно е да има промишлено производство на кислород на Луната.
Докато туризма на Луната стане реалност, съветвам кандидат-почиващите да и се наслаждават, гледайки я в ясна нощ, допълни Алис Милер.
"Космическият транспорт е важен, но не по-малко важна е безопасността на туристите по време на престоя. За предпазване от високата радиация вече се изработват облекла, поясни за "Хоризонт" Ширит Шварц:
Разработили сме облекла, предпазващи от висока радиация. На Земята се използват от работещите в атомните електроцентрали, пожарникарите и тези, които помагат при потушаване на аварии с висока степен на радиация, лекари, които оперират с помощта на радиоактивни вещества. Нашите облекла са много по-леки и удобни от съществуващите скафандри и за това са подходящи и за работа и пребиваване в Космоса. Астронавтите се нуждаят и от допълнителни защитни аксесоари и облекла по време на слънчеви изригвания. Те получават предупреждение около половин час преди него и така имат време да се облекат. В последно време разработваме технология за производство на облекла, в които се инжектира олово с помощта на триизмерен принтер. Използваме отпадъчните кутии, в които е била храната на космонавтите и ги превръщаме във влакна. От тях чрез триизмерен принтер изготвяме облеклата. Тъй като оловото е тежък метал и на Земята, и в Космоса, ние го използваме основно за защита в областта на главния и на костния мозък. Започнахме изпитанията си преди 11 години. Тъканите, които изготвяме, са много по-леки от до сега използваните. Имаме най-много клиенти сред лекарите в цял свят. Наши костюми вече са летели в Космоса. Много са важни отзивите на астронавтите, но още по-сериозни за нас са рецензиите от лекарите, които твърдят, че защитата е била добра. С развитието на космическия туризъм започват да ни търсят за защитни костюми и в тази специфична област. Нещо повече - започнахме да работим и с дизайнери. Когато човек е на туризъм или на почивка е много важно не само с какво е облечен, но и как му стоят дрехите, та били те защитни, сподели Ширит Шварц.
Започва 10-тият Национален форум "Библиотеките днес: проактивни, достъпни, устойчиви". Десето издание на форума за библиотечни специалисти "Ние умело успяваме да съчетаем това разбиране да следваме световните тенденции в развитието на библиотеките и едновременно с това да ги прилагаме по най-добрия начин в България , така че ние сме..
В Пловдив откриват 101-вата среща на Европейската мрежа за проучвания на общата медицинска практика (EGPRN). Форумът ще продължи до 19 октомври и в него ще се включат делегати от 33 държави. Европейската мрежа популяризира научните изследвания в общата медицина, в помощ на личните лекари. Акцент на срещата ще бъде поставен върху следващото..
"Смятаме с тази експедиция да надскочим летвата от предишната 33-та експедиция , защото имаме много амбициозни проекти, даже експедицията тръгва по-рано". Това заяви пред БНР проф. Христо Пимпирев , председател на Българския антарктически институт и ръководител на българските антарктически експедиции: "Първата група от 9 души българи ,..
В столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя" беше отслужена заупокойна Света литургия по повод 80 години от рождението на покойния патриарх Неофит. В негова чест в сградата на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е открита аула, носеща неговото име. Аула в Богословския факултет ще носи името на патриарх..
"Влизаме в онзи момент, в който винаги съм мразила в училище, да разсъждаваме какво иска да ни каже авторът. Добре съм се справяла, била съм отличничка по литература, сега менажирам така политическите процеси, но винаги с едно на ум, разбира се, че мнението ни е субективно като странични наблюдатели, без да знаем какво всъщност стои в основата на..
След изборите в Пазарджик политическите страсти отново се нажежиха. Докато лидерите на партиите търсят формули за стабилност, хората по места казват – "омръзна ни, не вярваме на никого“. Депутатите от ГЕРБ обикалят страната, за да чуят мнението на членовете и симпатизантите си. Депутатите от ГЕРБ от Благоевград се срещат с партийния актив и..
"Държавата не чува младите лекари, защото не иска да ги чуе" . Това заяви пред БНР д-р Борис Таблов : "Очевидно е, че този проблем не е приоритетен за решаване . В крайна сметка виждаме, че в България много често политическите решения се взимат по странен начин и в една или друга посока се изпълняват определени неща. За младите лекари..
След изборите в Пазарджик политическите страсти отново се нажежиха. Докато лидерите на партиите търсят формули за стабилност, хората по места казват –..
"Това правителство се задържа твърде много. То ще си отиде, защото в този си вид е безполезно. Борисов няма да даде повече власт на Пеевски"...
"Влизаме в онзи момент, в който винаги съм мразила в училище, да разсъждаваме какво иска да ни каже авторът. Добре съм се справяла, била съм отличничка..