Симона Шкьопу: Америка ме научи, да бъда малко по-усмихната

В САЩ няма официален език, но се смята, че се говорят най-малко 350 езика. Английският е най-разпространеният, но той не е вписан като официален. Испанският е вторият, следван от китайски и френски. Писменият превод от един език на друг е познат от около 2000 г. пр.н.е., а за устния превод се предполага, че е с още по-стара история. 

Колко са преводачите е твърде трудно да се каже, но преводът днес е индустрия за близо 40 милиарда долара. Професионалните преводачи са около 300 000, но това съвсем не може да е точно, защото много от хората, които ни помагат да преодоляваме езиковите бариери, просто не фигурират в статистиките. 

Симона Шкьопу е една от тях - лицензиран преводач. Това е професията, която тя открива за себе си в Америка, където живее вече 22 години. 

Симона е разписала не малко ученически свидетелства за 12-те си учителски години в МБУ в Чикаго. Изоставя Бургаския технически университет, където е зам.-директор, изоставя Бургас и морето и тръгва към Чикаго, за да направи своите открития за Америка. 

"Започнах, както се казва от най-ниското стъпало, доставка на пици. Една вечер отидох на адрес да занеса поръчаните пици. Аз позвъних. Никой не отговори. Чух някакъв шум. Светеше. Разбрах, че има хора. Отново позвъних, после малко по нервно, пак позвъних и след 2-3 минути зад гърба си на улицата видях, че спря полицейска кола. Полицаят се приближи и ме пита, защо съм там. Отговорих, че нося пица. Той каза, че хората, които живеят в тази къща, са се обадили, че някой много настоятелно звъни на вратата. Аз останах изключително изненадана, как може такова нещо да се случи и се чудех защо не дойдоха до вратата да отворят и да видят, защо звъня. В последствие разбрах, че от пицата са ми дали грешен номер на къщата. Тогава разбрах, че за американците е много характерно да бъдат подозрителни. Имах втори такъв случай, отново подозрителни американци, които позвъниха в полицията, понеже бях спряла пред тяхната къща колата си и в момента говорех по телефона с България", разказа за БНР Симона Шкьопу. 

На какво те научи Америка?

Да бъда малко по усмихната. Аз започнах живота си, съзнателния си живот като учителка в село, на село и там хората се поздравяваха и дори без да ни познават, ни казваха Добър ден или добър вечер. Тук по същия начин бях много изненадана. Това в България не става в големия град, а тук в Чикаго то се случва. Това ми харесва. Когато срещнеш погледа на американеца, той не те гледа намръщено, усмихва се и в повечето случаи поздравява. Но в същото време американците са подозрителни, трудно се сприятеляваш с тях, но те винаги са в настроение, винаги са с усмивка. Дори когато искат нещо да откажат, те отказват и го правят с усмивка. Дори може и да не разбереш, че са ти отказали. 

В Америка кое е мястото, което те е впечатлило или ти харесва?

Преди десетина години направих една екскурзия в Западна Америка и посетих повечето каньони. Изумителна гледка. Толкова красиви места не бях виждала. Не знаех, че съществуват и парка Йосемити, езерото Тахо. Имах щастието с вертолет да разгледаме езерото Тахо. Беше нещо невероятно, сякаш стъкло, сякаш не е вода. Уцелих времето. Времето беше тихо. Беше много красиво. 

В Америка хората обичат да спортуват или дори да не обичат, много се стараят да спортуват. Ти спортуваш ли? 

Не, аз не спортувам. Аз не обичам да ходя на фитнес, но обичам да карам колело. 

Играеш тенис на маса?

О, да. Играя тенис на маса. Обичам да играя тенис на маса не толкова често, колкото искам, но продължавам да играя и това е започнало още преди 2000 година. Моята приятелка, която е причината аз да дойда тук в Америка, заедно с нея играехме тенис и това продължава до ден днешен. 

Още по темата слушайте от интервюто на Елена Цанева със Симона Шкьопу в рубриката на БНР "Америка - илюзии и реалности".