Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археологически проучвания в античния град Никополис ад Иструм повече от половин век

Калин Чакъров
Снимка: Здравка Маслянкова

Повече от половин век продължават археологическите проучвания в античния град Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп. Тази година проучванията са съсредоточени извън крепостните стени на археологическия резерват, датиращ от преди 20 века.

Д-р Никола Тонков от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и великотърновският археолог Калин Чакъров ще направят геофизично изследване. 

Никополис ад Иструм е основан от римския император Марк Улпий Траян в чест на победата му над даките през 106-а година. Стратегическото му значение се определя от обстоятелството, че на мястото, където е разположен, се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища. Градът е организиран по подобие на градовете в Мала Азия като Ефес и Никея. Първоначално градът не е имал крепостни стени. Такива са изградени след опустошителното нападение на костобоките през 172 г. Крепостните стени са се извисявали на височина 8 м, а кулите са достигали до 12 м. На всяка от крепостните стени е имало защитни порти. Главната порта на града е разположена от запад, в посока към Рим и се наричала “порта романа”. Днес античният град Никополис Ад Иструм е в покрайнините на село Никюп.

Археологически проучвания в античния град Никополис ад Иструм

За трета година младият археолог от Великотърновския исторически музей Калин Чакъров ще проучва с Никола Тонков от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките какво крият историческите пластове на Никополис ад Иструм извън крепостните стени. Това не са разкопки, а геофизично проучване, разказа за "Закуска на тревата" Калин Чакъров: 

„Вид археологическо проучване, чрез което със сканиране с определена апаратура се засича какви структури се намират под земята. Доста по-бързи резултати дава на доста по-голяма площ. В последствие, в тези райони, където бъде регистрирано нещо, могат да послужат за различни научни цели, включително и за продължаваме чрез археологически разкопки".

Археологическите проучвания в античния град Никополис ад Иструм

Чрез геофизичните проучвания годишно се изследват между 80 и 100 декара край Никополис ад Иструм. Става бавно, следва се определена методика с апаратурата като се засичат магнитните полета на структурите под земята, поясни археологът Калин Чакъров:  

„Всяка една структура, всеки един камък, всяка тухла излъчват своето магнитно поле. Когато с тези уреди се мине по повърхността, на която тези неща не се виждат, тези уреди отчитат магнитното поле. В последствие, когато се обработят резултатите, показват местата с по-големи концентрации на магнитно поле и така се очертават сгради, улици, водопроводи“.  

На тера инкогнита ще работи за трета година в римския град археологът от Великотърновския исторически музей Калин Чакъров, проучвайки днешните ливади, които са извън крепостните стени на Никополис ад Иструм, но преди векове са били съществена част от античния град. 

Археологическите проучвания в античния град Никополис ад Иструм

„Укрепената територия на Никополис ад Иструм е около 270 декара, но извън крепостните стени има още много структури – водопроводи, улици, некрополи, които също са интересни и също са част от историята. За датировка какво има извън крепостните стени е трудно да предполагаме, защото само засичаме структури. Предполагаме, че има улици, които излизат от тази укрепена площ. Успяхме да засечен един от водопроводите, за който е известно, че съществува, но не се знаеше точно къде минава неговото трасе, засякохме части от този водопровод. Също и други сгради, които на този етап не можем да установим тяхното предназначение, бяха регистрирани – доста интересни структури, неща, които до момента не се знаеше, че съществуват, ние успяхме да ги позиционираме точно в пространството и да получим информация за тях“, поясни Калин Чакъров.

Археологическите проучвания в античния град Никополис ад Иструм

Античният град Никополис ад Иструм е благодатен и необятен за археолозите, коментира още Калин Чакъров: 

„През 2022 г. станаха 50 археологически сезона, които са се провели в Никополис ад Иструм. Първите разкопки са били през 1899 г. Тази година да е живот и здраве ще бъде 51-ият археологически сезон. Градът има безкрайни перспективи за археологията – и за разкопки, и за геофизически проучвания. Като цяло е благодатен терен за археологията“. 

Тазгодишните проучвания извън крепостните стени на Никополис ад Иструм са финансирани с над 18 хиляди лева от Министерството на културата


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Станислава Копанкова е старшата акушерка в Неонатологията в столичната АГ болница

Старшата акушерка Станислава Копанкова обича много децата и им се радва искрено

Станислава Копанкова е старшата акушерка в Неонатологията в столичната АГ болница "Шейново". За нея грижата за бебетата и професията акушерка е една от най-хубавите. С огромна любов се грижи за новородените деца. Спонтанно решава да стане акушерка. По време на държавния стаж разбира, че неонатологията е нейната професия. "Много ми..

обновено на 29.12.24 в 07:17

Хор "Звъника" отпразнува 40 години от създаването си

В Плевен с празнични прояви и много музика в три поредни вечери отбелязаха 40 години от създаването на една от културните емблеми на града - детската хорова формация „Звъника“, създаден от Ваня Делийска, която е художествен ръководител и диригент на формацията.   Хор „Звъника“ и до момента е към Центъра за работа с деца, където подредиха..

публикувано на 29.12.24 в 06:22
акад. Христо Кючуков

Акад. Христо Кючуков: Възродителният процес да се помни, за да не се случва отново!

Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци       " Възродителният процес в..

публикувано на 26.12.24 в 11:43
Марияна Кърк

Да си пожелаеш за Коледа... стари фотографии

С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..

публикувано на 25.12.24 в 10:25

Балван: Истории за надеждата по Рождество

Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..

публикувано на 25.12.24 в 09:23
 Станислав Стоилов, Кирил Димитров, Мартин Милев и Илия Петков

Коледарска група от с. Столник, община Елин Пелин възражда българската традиция

Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа.  Коледарската група е от единадесет млади момчета .  Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..

публикувано на 25.12.24 в 07:00
Боян Минчев

Боян Минчев шекерджията - живо съкровище, вписан за нематериално културно наследство

Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство .  Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..

публикувано на 21.12.24 в 07:00