Учители от български неделни училища в 13 държави на среща във Велико Търново

66 учители от българските неделни училища зад граница се събраха на годишната си международна среща във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Ние сме съвременните будители, защото пазим и предаваме българщината, казват преподавателите от 13 държави. 

• Пета международна годишна среща на преподаватели от българските неделни училища зад граница

Казват, че България е там, където има поне един българин. С мисията на будители в Албания се чувстват учителите в неделното българско училище в Елбасан, разказва неговият директор Алтим Идризи и споделя, че имат пълната финансова, кадрова и материална подкрепа както от просветното министерство в София, така и от българското посолство в Тирана: 

"Ние се чувстваме малко будители, затова го наричам училището "Зора", понеже това е една зора за нашите хора в Албания. Понякога идват повече, понякога по-малко деца, но доста деца идват да научат български език при нас. Те са от селата в Албания, където има население от български произход. Лично аз се чувствам като будител и ми се иска скромно да се сравнявам с Христо Ботев или Левски. Просто това ми дава сила и енергия да вървим напред и да научим тези деца на български език. Четирима учители сме, единият преподава по икономика, другият по история, по география, по психология имаме учителка, така че сме пълен екип". 

Гърция е от страните, където има много неделни български училища. От 7 години на родното А,Б в училището "Цар Симеон", ръководено от Диана Кимпарис, тази година са завършили 55 ученици, като двама от тях са приети за студенти в български университети: 

"Едно от постиженията ни е, че всяка година ученици, които завършват или са в последна година на обучение, се явяват на изпити към Софийския университет и получават сертификат за владеене на български език. Една от най-големите ни трудности е, че в семействата се говори предимно на гръцки език и така гръцкият език се явява първи език. От новата учебна година ще се възползваме от дигиталната раница на Великотърновския университет и смятам, че ще е много полезно за нашите ученици". 

Елица Громан работи в българското училище "Проф. Иван Шишманов" в Австрия. Там учат 130 деца с български корени и споделя, че има голям интерес към училището във Виена, защото е ново и креативно и разказва за различните методи, по които преподава: 

"Повечето е под игрова форма, използваме различни истории, различни картинки, неща, които са най-интересни и най-мотивиращи за децата. Но най-важното е да обичаш, да имаш сърце и с любов да работиш, защото децата обичат да ги обичаш, това е най-важното. Като те видят слънчева, усмихната няма как да не ти се радват и да не ти заговорят и да не искат да учат. Те са толкова истински, добронамерени, греещи. Обичам си работата, тя не е работа, а удоволствие". 

Да преподаваш в българско неделно училище е мисия, казва учителката по български език и литература Симеонка Велева от училището "Дора Габе" в полската столица Варшава: 

"Малките българчета имат нужда от това и не знаят за българските традиции. Има много на какво да ги научим. Имаме в нашето училище тематични работилници за народни песни и танци и посветени на различните празници. Има тенденция до 8 клас децата да идват на българско училище. Определено има интерес, родителите много активно се включват в нашите дейности и това е важно, защото един учител за два или четири часа седмично не може да направи чудеса".  

По различен начин функционира неделното българско училище "Ние, врабчетата" в Щутгарт, Германия, разказа Стефанка Василева, учител в училището и обясни, че то не е на субсидия към българското просветно министерство, издържа се от такси, които плащат родителите. През тази учебна година в него са 50 деца от първи до шести клас. Има мотивация, разказва Василева: 

"Мотивацията е много интересен процес. Трябва да идва и от вътре и от вън. Мотивирането е дълъг процес, който трябва са мине и през родителите, през семействата. Моят личен подход към децата е събуждане на интереса им към нещо, което те могат много по-лесно да опознаят и е така да се каже – на една ръка разстояние, просто трябва да я протегнат, за да го вземат и да го прегърнат в своя живот. Опитвам се да събудя техния интерес към България, към езика и към културата като нещо, което е много близко към тях. Например в уроците ни по география и история просто им показвам места, които някои от тях те дори са посещавали. Напоследък много използвам и виждам, че има добри резултати, е да сравнявам историята и на България, и на Германия в различни периоди. Така свързваме това, което те вече знаят от техните общообразователни предмети, защото всички предмети са свързани". 

В годишната среща на българските неделни училища зад граница преподавателите от 13 държави ще представят във Великотърновския университет своя опит, ще дискутират за езиковата култура и преподаването в чуждоезикова среда, ще представят добри практики от преподаването по история на България и по география. 

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.  

Снимки: Здравка Маслянкова