Д-р Цветеслава Гълъбова: Парите за издръжка в държавните психиатрични болници не са увеличавани от 2016 година

"Парите за издръжка в държавните психиатрични болници не са увеличавани от 2016 година. За храна се дават по 4.95 лв". Това обясни пред БНР Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“.

"Обществото демонизира психично болните, респективно работещите с тях. Има пълна незаинтересованост как живеят тези хора. Причина за това състояние на нещата е липсата на единство в гилдията. Една част от структурите, които изпълняват стационарна психиатрична помощ, са по-добре финансирани от държавните психиатрични болници. Различното финансиране става основание за лошата практика да се подбират пациенти. Тези, които са на принудително лечение, се лекуват само в държавните психиатрични болници".

В болницата, в която работи д-р Гълъбова има недостиг на кадри. Следобед там остава само един лекар, който се грижи за 130 болни.

"Млади хора идват, взимат специалност и повечето напускат. В Европа един психиатър стартира с 4000 евро заплата. При нас са договорени срамно ниски заплати. Начинаещ лекар получава 1600 лева чиста заплата. Щатовете не са запълнени и са малко. Синдромът на професионалното изпепеляване не е просто израз. То съществува. Психиатрията трябва да се насити с много кадри, които да са мотивирани".

Цялото интервю на Людмила Железова и Елена Бейкова с д-р Цветеслава Гълъбова може да чуете в звуковия файл. 

• Проф. Ваня Матанова: Настъпва пандемията на депресията

• Проф. Дроздстой Стоянов: Превенцията е път към ограничаване на рисково поведение сред децата

Държавната психиатрична болница в Пазарджик е една от трите големи специализирани здравни заведения в Южна България, които осигуряват ежедневен прием и лечение на хората с психични проблеми. Болницата е акредитирана с оценка „отличен“ и е база за обучение на медицински специалисти в областта на психичното здраве. Проблемът е, че младите специализанти не могат да бъдат задържани в държавното здравно заведение, заради унизително ниските заплати. На практика има база ,отговаряща на европейските стандарти, но има дефицит на персонал, който да се грижи за пациентите. 

Психиатричната болница в Пазарджик е едно от големите специализирани здравни заведения , но проблемите са идентични с тези на колегите им от страната . Въпреки лъскавата сграда, условията на труд са трудни. Няма и охрана. Д-р Теодора Щерева казва , че пациенти са се насочвали към нея. 

Пациентите в болницата са с диагнози – шизофрения, биполярни разстройства, има нарко - и алкохолно зависим,и с депресивни заболявания. Често персоналът е обект на закани за саморазправа , когато пациентите са в етап на превъзбуда. В тези критични ситуации, медиците се справят сами.

"Говорим тихичко и ги насочваме към изолатор. Изкарваме в такава среда по 12 часа. Имаме и непрекъснат прием"

Основен проблем е ниското заплащане, каза директорът на болницата д-р Васил Котетаров. 

В момента в здравното заведение има 73 пациенти, при капацитет 100 легла, за които се грижат 9 лекари, 21 сестри и още толкова санитари. Недостигат пет сестри и един лекар , но и желаещи за работа в държавната болница няма. Заплатите са под средните за страната.

"Ние стоим на тези заплати години наред"

"Хората трудно се задържат"

Работата в болницата е 24/7. През годините тук  има само един избягал пациент, но със съдействието на полицията тогава  той е открит само за три часа. Случаите на самонаранявания са изолирани. Болницата разполага със собствено парково пространство, което позволя на пациентите в ремисия да се разхождат , да се срещат с близките си. Но има и такива, забравени от семействата си, които от години припознават болницата като свой дом. Всяка една от съдбите на пациентите тук е сложна и персоналът недоумява как може хората, от които зависи съдбата на тези здравни заведения, да са толкова далеч и безразлични от реалните проблеми на терен.

"Правят се опити тази специалност да се демонизира. Трябва да се премахне стигмата от нашите пациенти"

А това става с добро финансиране и с добре мотивирани специалисти.

И още един проблем. Доживотният ТЕЛК за хората с психични разстройства не е добро решение, тъй като този вид заболяване търпи развитие- от тежка фаза на болестта до пълно излекуване. 

Въпреки неглижирането на това звено в българското здравеопазване от страна на държавата, констатацията на специалистите е, че психичното здраве на българите се влошава. 

"Обществото ни е болно и това се вижда по пътищата, в магазина, в квартала".