Живот в условията на глобално затопляне? Полезният опит е на специалистите по пустинно строителство

И това лято станахме свидетели на явления, свързани с глобалното затопляне. Високите температури, пожарите, наводненията, които са характерни за пустините, завладяха и други райони на Земята. 

Как да се живее при новите условия? 

Специалистът по пустинно строителство и градоустройство в университета "Бен Гурион" в пустинята Негев професор и архитект Ицхак Меир. 

"Както не всички пустини са пясъчни като Сахара, така и освен номади, там от древни времена, са живели и уседнали народи. Дългогодишният опит и мъдрост е създал правила за строителство на домове и обществени сгради, в които през зимата да е топло, а през лятото - студено. Преди да има климатик, са изградени нещо като комини, които улавят и усилват всеки порив на вятъра и той преминава - през лятото през студен слой, а през зимата - през затоплено пространство". 

С неговите студенти решили да приложат това, което изучават на теория и откриват при теренни проучвания на изоставени градове сред пустинята. Възложено му било да проектира новия корпус на филиал на университета "Бер Шева" - в самото сърце на Негев, в знаменития кибуц Сде Бокер, който е близо до най-високата част на каменната пустия Мицпе Рамон. 

Надморската височина е 500 метра и е далече от морето. Денонощно и годишно се отбелязват огромни температурни разлики, което не го прави привлекателно място за живеене, но съвсем наблизо са развалините на съществувалия през библейски времена и няколко века сред това град Авдат, който е бил на пътя на подправките от Саудитска Арабия към Ашдод и Газа. Според намерените археологически останки, там се е живяло добре и комфортно. 

"Заданието ни бе да изградим кампуси на университет - учебни и административни сгради, детска градина, парници и лаборатории, но така, че да е нужно малко ток за охлаждане или затопляне. Направихме прозорците така, че да вкараме в сградите оскъдните лъчи на ниското зимно слънце и да запазим топлината за цяло денонощие. През лятото - чрез изкуствени сенници (които са в същото време и слънчеви батерии, произвеждат изцяло електричеството необходими за живеене, изследователска и учебна дейност) и да не се позволи прегряване на помещенията през деня. През нощта сме изчислили как сградите да се проветрят и студеният въздух (заради температурните разлики) и да ги охлади до такава степен, че през деня без климатик да е приятно. Върхът на уменията си проявихме при проектирането на жилищна сграда на преподавателите с 80 апартамента и общежитията за студенти".

Използват студения нощен вятър за охлаждане и в помещенията е винаги приятно. От министерството на строителството се заинтересували от технологията и ни възложили построяването на цял жилищен район в столицата на пустинята Негев - "Бер Шева". За целта направили симулация къде във всеки апартамент ще грее слънцето и в кои часове на денонощието, за да знаят как да разположат в нея прозорците и сенниците. На повечето архитекти е удобно да е еднакво разпределението на стаите в различните апартаменти на жилищния блок. 

"Но не е едно и също дали живееш от южната, или от северната страна на сградата. Дали си в ниските етажи, или на върха на небостъргач. При нас всичко е съобразено с конкретните условия. Вече заселихме първите обитатели". 

Повечето градове по света имат свой жилищен фонд - как ще го приспособите, за да могат да използват Вашите проучвания?

В центровете на старите градовете е винаги по-горещо и задушно, отколкото в предградията им. Все по-гъсто ги застрояват и с по-високи сгради, на по-голяма площ. Налага се ново преосмисляне на градоустройствените проекти, за да се предотврати прекомерното затопляне през лятото и заледяване през зимата, да се осигури канализация за валежите, които в последно време са по-кратки и интензивни, за да не се стигне до наводнения. Нашият поглед към тези градски центрове е комплексен - сгради, зелени площи, обществен и личен транспорт, подвижни съоръжения, които правят сянка през лятото и предпазват, когато вали, а през зимата, посредством система от огледала, да съберем слънчевите лъчи за отопление. Земята попива падналите валежи, но бетонирането и асфалтирането ѝ пречат. Предците са ни оставили прекрасни примери за системи от дренажи и подземни водохранилища, защото с климатичните промени водата става най-важния национален ресурс. Законодателството в Израел не позволява на частни лица да имат големи водохранилища. И жалко. Но кметствата търсят способи да оползотворят неколкократно дъждовната вода, преди тя да се влее в морето. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.