"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Конституцията "щеш - не щеш"

Конституционните промени засягат примерно съдебната система, но това е скучно за публиката, затова измежду другите промени се шмугна и идеята за смяна на датата и повода за националния празник. Дадоха ни тема за дебати и омраза - за цяло лято!

И народът се втурна да дебатира с нечувана ярост - един си иска 3 март и Сан Стефано на живот и смърт, друг се изтъква като книжовник-букволюбец и размахва духовния меч в подкрепа на 24 май.

И като се кръстосаха тия ми ти духовни мечове - настана битка на битките, като отборите са все същите и линията на разделение е същата като в другите ни национални теми. И опонентите са еднакво симпатични.

Александър Втори също симпатизирал на 3 март.

Както е известно от пожълтелите страници на Историята, император Александър Втори е Освободител първо на селяните, после на българите.

И все на 3 март ги въртял освобожденията. Манифестът за отмяна на крепостното право е публикуван на 3 март 1861 г., а договорът от Сан Стефано го наредили да падне баш на същата дата през 1878 г.

Александър Втори бил реформатор. Ама то като си цар, само преценяваш кое е най-добро за народа и - бум, реформираш, колкото искаш, само да не те мързи да биеш по главата ретроградни кратуни.

Такава рязка реформа като промяна на националния празник може да стане или при голямо обществено съгласие, или с твърдата ръка на някой Железен канцлер, Желязна лейди, или Сталин, реформаторът от стомана.

Или Петър Първи - нещо не му уйдисвала кирилицата, хванал се да рисува нови букви и с помощта на някакъв придворен художник реформирал азбуката. Т.нар. Граждански шрифт на Петър Първи е може би най-голямата реформа на кирилицата, която приближава буквите до вида, в който ги ползваме днес.

Тенекиени хора, управляващи разделено общество, не могат да сменят националния празник, независимо дали това е правилно или неправилно намерение.

И така - пуснаха ни мухата за 3 март срещу 24 май, оставиха ни тема за лятото да я дъвчем като кочан царевица на плажа или като пържола от 500 лв. И като свърши тая работа народното представителство, също си плю на петите и дим да го няма. Разтвориха се депутатите в маранята на лятото, стопиха се като каубои в залеза.

Отива си юли, идва най-безхаберният месец август, в който и политиците спират да крадат и се отдават на кратък отдих. Дори най-големите работохолици отстъпват пред натиска на жегата и намаляват оборотите или дори напълно изоставят работните си ангажименти.

Аз не познавам щастието на отдиха, защото поезията и металургията са непрекъсваеми производства.

Поетът дори да показва слаби резултати в лирическата промишленост, дори да му е мижава реколтата на литературната нива, дори цял живот да не написал нито ред - дори при това положение поетът винаги е в крайно умствено и духовно напрежение, сравнимо само с напрежението, което изпитва Делян Пеевски, когато пише конституционни промени или си мести националния празник от единия ръкав в другия.

Но дори Делян Пеевски понякога си почива, а поетите нямат почивка от люлката до гроба, дори отстрани да изглеждат като доказани безделници.

Това са нормални неща, не се оплакваме, не сме някакви кекави интелектуалци, за които Владимир Ленин е казал, че само пълнят куфара на Владимир Путин за специални нужди.

С това, разбира се, не омаловажаваме труда на конституционалистите.

Делян Пеевски не само написа голям проект за промени в конституцията, но и щедро се отказа от своите поправки в полза на конкурентните проекти - само и само да има обединение!

“До Нова година ще имаме нова Конституция. Нека да търсим обединение, ще видим какво ще правим” - очерта план-графика г-н Пеевски.

А ние сме сигурни, че макар да се отказа от собствения си проект, той вече е направил така че и чуждите проекти да не му нараняват юридическата чувствителност и дори изцяло да задоволяват нуждите му от такива и такива реформи.

Това обединение на управляващата сглобка и пълната реабилитация на чорбаджи-чекмеджи Бойко с Хомо Корпулентис Пеевски - всичко това показва огромната толерантност на българския народ.

За краткия исторически цикъл от 10 години Делян Пеевски успя да се възроди като Феникс и от обществен враг, вдъхновител на масови протести, да се превърне в незаобиколим конституционалист и задължителен партньор.

За още по-миниатюрния исторически период от 3 години Бойко Борисов пребори всички политически демони и също се превърна в задължителен партньор за тези, които го чегъртаха като абразивна шкурка.

В сглобката от исторически компромиси Борисов и Пеевски са партньори от вида “щеш - не щеш”. Така се прави обединение - където не става по желание, става с “щеш - не щеш”.

В града-герой Лом има такъв квартал на хълма, който се казва “Щеш - не щеш”. Там са разположени гробищата.

Ей тъй върви съдбата - щеш, не щеш,

мечти и близки ти ще погребеш.

Така върви по план животът куцият -

Божествено-природна конституция.