Жените и домашният туризъм в Израел един от най-търсените начини да споделиш личната си история

"В основата на всяко посещение в дома на представител на една или друга етническа или религиозна група е лична изповед, която е характерна и за общността, към която разказващата принадлежи. 82% от, тези които канят по домовете си са жени. За разлика от заведенията за бързо хранене, където целта е бързо да се наядеш, за да пристигне следващия клиент, тук измерител не е това дали си си омел чинията, а дали дълго си се застоял в този дом, защото обитателите му са те заинтересували.

До преди трийсет години, когато рядко водих групи туристи при бедуините, този който приемаше гостите и разказваше за традициите беше мъж, а жените готвеха и поднасяха храната. Ръкоплясканията приемаха мъжете. Сега мястото на жената се измени и те искат да са в светлината на прожекторите. Най-често са учителки или екскурзоводки по професия и искат да запознаят гостите си с традициите на групата към която принадлежат, посредством личната си история. По такъв начин те се опитват да разрушат неверни представи и стереотипи, които битуват", разказа за "Закуска на тревата" Тали Ацмон. И още:

"Например Насрин е бедуинка от севера на страната, а Джамила от юга. Те решават да водят гости една на друга, за да могат дори странични хора да разберат, колко са различни традициите , културата и храната им, защото принадлежат към различни бедуински племена. Рухама е религиозна еврейка и за нея е важно атеистите, сред гостите й, да не си мислят, че всички религиозни са паразити. Тя разказва, че е медицинска сестра, има дванайсет деца и е доброволка в „телефон на доверието“ . Елит е етиопка, адвокатка. Винаги преди това хората са странили от нея заради цвета на кожата й или заради безумни истории, които са разказвали колко са диви и необразовани хората с тъмен цвят на кожата.. След поредната от домашните срещи се разделят с прегръдки и целувки. Колкото и да е странно, но това е повлияло положително и на реализацията й като юрист".

Домашният туризъм е вид алтернативна почивка. Фокусът му е запознаване с бита и ценностите на хората живеещи в даден дом или апартамент. Вярно е, че това е и бизнес инициатива .

"Има случаи, когато посланието трябва да бъде леко трансформирано, за да може да е приемливо и за домакините и за гостите. Например арабка християнка разказваше за живота на семейството си ,( както тя се изразява), след израелското нашествие (създаването на държавата Израел), тогава към нея се приближи израелка и казва. "Не съм съгласна, да ни наричате нашественици. Пристигнахме след решение на ООН за създаване на две държави. Това, че тогава и вие не създавате държава е историческа грешка, за която и до ден днешен невинни евреи и араби заплащат с живота си. При атентат загинаха мъжът ми и синът ми, а аз бях тежко ранена". 

Домакинята се замисли и каза "Оттук нататък, ще казвам: след войната от 1948 г.". Етиопска еврейка правеща дегустации на своята кухня, Забеляза, че тя е непривична за израелските туристи. Започва да приготвя храна, която е по-малко кисела от оригиналната. Евреите от Европа се делят на две големи групи, говорещи немски- ашкенази и говорещи испански- сефаради. Между тях отношенията на винаги са били блестящи. 

За това разказва жена, расла в „смесен брак“, между представители на тези две групи. Когато един жених, довел бъдещата си булка при баща си, той се отсякъл, че тази сватба може да се състои само през трупа му. И удържал обещанието си: няколко дни преди сватбата умрял. Затова домакинята не познава дядо си от бащина страна. Арабка-мюсюлманка има два разказа за пред гостите си: единият е за пред чуждестранни туристи. Тогава тя им разказва, колко е трудно да си жена от национално и религиозно малцинство.( вероятно очаква по- сериозни бакшиши). Когато гостите и са евреи-разказва за добрите връзки и взаимопомощта между съседки арабки и еврейки. 

Причината за тези разнопосочни посланията, е чисто икономическа. Този вид туризъм е частен, зад него не стои някаква обществена или държавна институция. А жените искат да печелят от него", сподели още през "Хоризонт" Тали Ацмон.

Веднага след пандемията, министерството на туризма излиза с кампания "Да пътешестваме, въпреки всичко". Тогава между другите екскурзии има и домашен туризъм в арабски селища.

"В Ум ал-Фахм ( град недалеч от Хайфа) има два вида маршрути: културен и кулинарен. Посетителите споделят, че са избрали да видят с очите си тези места: някои от любознателност, други - са пристигнали да преодолеят страха си от различния, непонятния, защото да пиеш кафе в дома на араби от това място ( често свързвано с безредици)си е непривично. Сто процента от туристите след като са разгледали целият дом на домакинята ,след като са опитали от почерпката, която им е поднесла, след като са чули разказа ѝ с посланието, което им е отправила, признават, че са преодолели страха си, че са възхитени от човека, който стои пред тях, че се опитват да надмогнат предразсъдъците, които са имали.

Тези посещения в домовете на непознатия много са допринесли за социалното здраве на обществото, изразено в засилване на активността - чието важно лекарство е „да опознаеш ближния си“. Най-ефективна стъпка в тази посока е домашния туризъм", каза в заключение  Тали Ацмон.