Рибарската махала в Тутракан и нейните потайности

Посетихме Рибарската махала в Тутракан, която пази духа на онова време, когато много тутраканци са били господари на реката, а в града са кипели търговията, земеделието, животновъдството, дори забавленията са били доста на брой като възможности. Ще ви срещнем и с двама майстори в Рибарската махала.  

Нашите домакини от етнографския комплекс Рибарска махала ни посрещат с чаун – съд, напълнен с вода и сложен на котлона, готов за приготвяне на мамалига. А това е традиционно за Тутракан ястие, разказва Анка Монева, главен уредник на музейния комплекс. Подготвила е и основната съставка – малай или едросмляно царевично брашно. Добавя се постепенно към заврялата вода, може да се прибавят олио и сол, бърка се непрекъснато до сгъстяване. 

Рибарските къщи са на два етажа, с малки преходни стаи. На горния етаж живеят младите, на долния са възрастните хора, има и помещения за съхранение на риболовни мрежи и за бъчвите с вино и ракия, също традиционни за този край. Всяка къща има тераса с изглед към реката. 

Жените на рибарите са били домакини, но за разлика от земеделските семейства имали повече време за плетене, шиене, бродиране. 

На Никулден местните рибари отивали за риба за последно и след това уловът се консумирал на брега, в чест на Свети Николай, разказа още Анка Монева. В комплекса се срещаме с Румен Тросков, един от последните майстори на дървени лодки и рибарски мрежи. Тутраканката се прави от дърво, поне така е било преди години.  

Кости от риба, миди, шишарки, дървени клечки – това са материалите, от които Цветан Йорданов майстори сувенири. След злополука хобито му се превръща в занаят, с който си изкарва хляба.  

Още по темата в звуковия файл.