Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"След края на историята" с Александър Сивилов: "Либералът" Пиночет и превратът в Чили

"Това е един от ранните примери за пренаписване на историята, през които мина нашето общество"

| Коментар

Преди петдесет години, на 11 септември 1973 г., бомби започват да падат върху президентския дворец "Ла Монеда", в центъра на чилийската столица Сантяго. В сградата е само президентът Салвадор Алиенде с 20 души от личната му охрана. Това не е началото на вероломно нападение на някоя чужда държава, а започващата разправа на армията с демократично избраните управляващи. Преди самолетите да успеят да взривят антените на радиостанция Магаянес, Алиенде успява да призове своите сънародници да не се противопоставят на военните. Дори в последните си минути той мисли за обикновените чилийци и опасността да започне гражданска война. Вероятно ако знаеше, че хиляди хора ще бъдат набутани в центрове за разпит, където ще ги измъчват и избиват, той би действал по друг начин. Тъжното е, че днес в България когато споменеш Чили, повечето хора не знаят за това какво е направил Салвадор Алиенде, а одобрително поклащат глава, когато чуят за Аугусто Пиночет. Това е един от ранните примери за пренаписване на историята, през които мина нашето общество. Началото му бе поставено още през 1990 г., когато се предложи прилагането на неолибералния икономически модел. В този момент правителството на чилийския генерал изглеждаше като добър пример. Това бе период на противопоставяне на пропаганди. След преврата през 1973 г., българското общество приема много чилийски емигранти. Младежките движения и партията водят огромна разяснителна кампания за всичките престъпления, които се извършват в латиноамериканската държава.

Пост-социалистическият нихилизъм у нас насочи фокуса си към тази тема. Тя бе удобна, защото звучеше някак далечно. Какво значение има историята на една далечна държава? Нали съветската пропаганда е изкривила нещата?

Така се появи един нов разказ. В него ген. Аугусто Пиночет успява да спаси страната си от лапите на кървавия комунистически режим на Салвадор Алиенде. В новата история, Пиночет успешно изправя на крака икономиката, която социалистическото правителство е съсипала. Хилядите избити в центровете за разпит и концентрационните лагери можеше да бъдат оправдани, защото са били хищници или просто безмозъчни комунисти. Дори днес често се споменава – защо и България нямаше своя Пиночет, та да се оправим?!

доц. Александър Сивилов

Тази промивка на мозъци е много успешна и изключително тъжна, защото не стъпва на никакви икономически и исторически доказателства.

Управлението на Салвадор Алиенде е едно от най-демократичните в страната. Когато идва на власт през 1970 г., той обещава, че ще създаде социализъм без да разрушава демокрацията и без да премахва политическия плурализъм. И удържа на думата си. До смъртта му никоя от опозиционните партии не е забранена. Две трети от пресата са контролирани от опозицията. При радио и телевизионните станции съотношението е още по-голямо в полза на националистите и десните християндемократи. Това става и една от причините за лесното сваляне на властта. Версията, че няма подкрепа за правителството на социалистите не е вярна. Достатъчно е да се погледнат резултатите от изборите, които никой не оспорва. През 1970 г. левите получават 36% от гласовете. През 1973 г., при изборите за парламент, за тях вече гласуват 44%. Това е стряскащата равносметка, която кара десницата с подкрепата на ЦРУ и американското правителство да предприеме мерки за свалянето на Алиенде.

Когато разкажеш на днешните пиночетисти историята до тук – следва въпросът за икономиката.

След идването на власт на левите, за една година инфлацията в страната пада до 22 %. Това са нива, които никой не е виждал до този момент в държавата от десетилетия. През 1971 г., американският президент Никсън произнася известната фраза – "Накарайте икономиката им да пропищи". САЩ и световните финансови институции се справят. Падат цените на медта, започва пряк икономически и финансов саботаж. В началото на 1973 г. инфлацията е вече 250%.

Алиенде е свален през септември и веднага икономистите в Чили, обучени в Чикагския уиверситет, започват прилагането на новата икономическа програма. Резултатите са плачевни. През 1974 г. инфлацията достига близо 400%. Всички социални програми са орязани. През 1976 г. започва най-голямата вълна на миграция от Чили. Тя не е свързана само с репресиите. Тя е икономическа. Хората не могат да живеят при тези условия. След 1977 г. икономиката започва да расте. Ръстът на БВП доближава 7%, но инфлацията продължава до 1979 г. да е близка до 50%, а в най-добрия момент е 30%. През 1982 г., целият регион е ударен от вълната на Мексиканската финансова криза. Пиночет сменя икономически и финансови министри. Тогава се стига до идеята да бъдат източени пенсионните спестявания на чилийците, за да се спасят големите частни банки, иначе страната ще фалира съвсем. Резултатът е още по-голяма социална криза. Тогава започват и протестите срещу властта. При безработица над 20% и хиляди хора без пенсии вече никой не се страхува от куршумите на армията и карабинерите. Чили успява да постигне икономическото си чудо след свалянето на Пиночет през 1990 г. Независимо от него дори днес в страната може да се види едно от най-големите социални разделения по света.

Историята е успешно пренаписана и Източна Европа, а после и целия свят тръгват по същия път. Днес още има хора, които вярват на тези мантри. Вярват, че е по-добре да избиеш комунистите, че е по-добре да нямаш демокрация, за да може да спасиш обществото от страшната червена заплаха и да запазиш демокрацията. Това не са хора, а истински оксиморони. Те се създават, когато властта ги храни с пропаганда и им дава правата вяра, в която да вярват.

* Коментарът изразява лично мнение на автора
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04