„Призраци във Венеция“ – паранормални престъпления около Еркюл Поаро?

Макар и да се казва „Призраци във Венеция“, филмът заема елементи от книгата „Празникът на Вси светии“. Още един сюжет, посветен на престъпление, който Агата Кристи издава през 1969. В историята Еркюл Поаро, заедно със своята добра приятелка криминалната писателка Ариадни Оливър, трябва да разкрият кой е убиецът на удавената по време на хелоуинско парти Джойс. Двамата се впускат в това разследване, насред привидното спокойствие на английската провинция. Във филма, базиран на елементи от тази книга, Кенет Брана и сценаристът Майкъл Грийн решават да пренесат действието в Италия и, по-конкретно, в града на гондолите и каналите. Венеция. Където Еркюл Поаро е решил да се отдаде на заслужено пенсиониране, след драматичните събития около „Смърт край Нил“. 

Както можете да се досетите, спокойствието му не трае дълго. Въпреки че си е наел дори телохранител, който да го пази от нежелани срещи, път към него си пробива добрата му приятелка Ариадни Оливър. До тук, вървим почти по сюжета на книгата. Авторката на криминални мистерии обаче решава да покани прагматичния детектив на окултен сеанс, който ще се проведе в дома на оперна певица, изгубила гласа и любовта си към сцената след смъртта на дъщеря й. Нощта пада, и насред фойерверки и детски смехове, детективът се отправя към мрачното имение, издигащо се над венецианските води. А там, го очаква нещо повече от тъжни спомени и самота…

След като изгледах филма, в едно бях напълно сигурен – искам отново да ида до Венеция. Ако е възможно, улиците да са точно толкова празни, колкото бяха във филма. Виждаме града след Втората световна война, по - конкретно, през 1946, когато хората все още се възстановяват от преживените ужаси. Един от героите е особено засегнат от това.

Както и в предишните филми и тук костюмите на персонажите са на изключително високо ниво. Всеки един е толкова стилен, че много от зрителите, най-вероятно, ще си харесат някое сако или риза.

„Агата Кристи е най-популярната и обичана в света авторка на мистерии. Това е така, защото тя знае какво е нужно за една добра детективска история“ – казва Кенет Брана в промоционалните материали към филма и допълва – „Убийство в Ориент Експрес“ се занимаваше с темата за отмъщението, „Смърт край Нил“ бе посветен на алчността. 

„Призраци във Венеция“ ни задава въпроса – Остава ли нещо след нас?“ Носителят на Оскар и тук отдадено се превъплъщава в Еркюл Поаро. Ефектните му монолози и битката между паранормалното и рационалното, която героят води до самия край на филма, са сърцето на главната мъжка роля.

„Призраци във Венеция“ не е просто мистерия, посветена на убийство. Във филма има и паранормален елемент, това издига филма на друго ниво“, казва Тина Фей, която познаваме предимно като комедийна актриса. И тя се справя много добре като такава в новия филм за Еркюл Поаро. Ролята на Ариадни Оливър изисква и драматичен елемент, който тя умело добавя към вълненията на криминалната писателка.

Носителката на Оскар Мишел Йео е тази, която най-силно ме впечатли. Защото звездата на „Всичко, навсякъде, наведнъж“ тук влиза в ролята на медиум. Онази връзка с отвъдния свят, която връща героите на филма към една загуба, която може би ще се окаже престъпление…

И точно нейната роля се оказва пътят към основните въпроси, които продукцията си задава. Трябва ли да се страхуваме от духове? Или, може би, човешкото коварство е по-опасно?

Ще разберете само в „Призраци във Венеция“.

Още по темата в звуковия файл.