Кметовете на столицата от времето на Освобождението до промяната

По времето, когато градът се управлява от Христо Попов, Харалампи Тачев създава герба на столицата

публикувано на 29.10.23 в 03:10

Снимка: visualarchive.bg

Репортаж на Кармен Манукян за ''Нощен Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Историята за някои от кметовете на столицата от времето от Освобождението насам се основава на документи, съхранявани във фондовете на Държавен архив – София.

"Първият кмет на София от времето от Освобождението насам се казва Манолаки Ташев, определен за председател на Софийския градски съвет от тогавашния губернатор на града – Пьотр Алабин.

Встъпва в длъжност на 10 февруари 1878 година. Произхожда от заможно семейство – баща му е търговец, а самият той е учил стопански науки във Виена и най-вероятно това е била причината да бъде издигнат сред софийските жители за кмет на града, разказа за "Нощен Хоризонт" Жоржета Нончева, главен експерт в Държавен архив – София.

Манолаки Ташев е кмет за кратко – поради преждевременната му кончина. А следващият, върху когото насочва вниманието ни историкът Жоржета Нончева, е първият кмет, избран след провеждането на избори за общински съветници – Тодораки Пешов, на когото управлението на града е било поверявано двукратно.

Стигаме до времето, когато на кметския стол в столицата сяда... Димитър Петков – от 1888-ма до 1893-та година. Пръв помощник и верен другар на Стамболов – по думите на Райна Костенцева. Тя описва събитията в книгата си „Моят роден град София - в края на 19 – началото на 20 век и след това“.

Действително това е периодът, в който се оформят много от централните улици, булеварди и площади – такива, каквито ги знаем и днес. Изгражда се Лъвовият мост.

Няма как да не си сетим за един запис от Златния фонд на радиото на политикът и журналист Димо Казасов, в спомените си за стара София.

Освен Лъвовия, изгражда се по времето на Димитър Петков и Орловият мост, а София бива разделена на 5 района. Този е първият кмет, който успява да убеди общинските съветници да гласуват сключването на договор за външен заем – с Лондонска банка.

Средствата са предназначени за благоустройството на града - Законът за местното самоуправление позволява сключването на подобни заеми. Голяма част от сумата е използвана за прокарване на канализационна мрежа и за изграждане на улици.

И ето ги първите години на XX век. И едно малко известно име – това на Христо Попов. И неговото кратко кметуване – от 1899 – 1900-та – до януари 1901 година.

По времето, когато градът се управлява от Христо Попов, Харалампи Тачев създава герба на столицата.

А кога са положени емблематичните жълти павета, внесени от Автро-Унгария? – когато кмет е Марин Тодоров. Тогава е откриването на Народния театър, на Майчин дом, започва строителството на сгради като Централната минерална баня, Халите, Градското казино, от Бояна се пуска нов водопровод…

А от едни следващи времена още две имена изплуват в съзнанието – едното е на Крум Попов, виден деец на БЗНС, кмет през 1922 – 1923. По негово време София се разделя на 6 районни кметства, министър-председател е Александър Стамболийски, приет е нов закон за Столичната община. Крум Попов загива трагично след Деветоюнския преврат – жестоко изтезаван, убит, близо до Горубляне.

И годината вече е 1925-та. Кметския стол заема Георги Маджаров, човек начетен, с много добро образование, син на публициста, дипломат и политик Михаил Маджаров, брат на писателката Анна Каменова, нека упоменем и родствената връзка с Георги Бенковски…

Георги Маджаров е инициаторът на строежа на Рилския водопровод – именно по негово настояване Народното събрание приема законопроекта за водопровода Рила-София. Също по негово време в Княз Борисовата градина се открива първият скаутски събор в България. Но е трагична съдбата и на този столичен кмет – Георги Маджаров е убит близо до Народния театър от общински служител, когото самият той е уволнил заради присвояване на средства - докато е бил управител на Минералните бани в София: става дума за о.з. полковник Тома Томов. След смъртта на Георги Маджаров баща му и близките му основават фонд за набиране на средства, които се дават на най-добрия ученик по математика, последен клас в Софийската мъжка гимназия.

А водопроводът Рила-София започва да бъде изграждан във времето на управлението на града от генерал Владимир Вазов.

След 44-та година интересен факт е, че за кратко председател на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет е бил Тодор Живков. По това време се приема първият петгодишен план за развитие на София – това, което немалка част от нас, помним като така наречената Петилетка.

Нека споменем и името на Георги Стоилов, известен наш архитект, който е бил и председател на Световната федерация на архитектите. Докато той е кмет на столицата – 1967-1971-ва, се въвежда безкондукторното таксуване в транспорта – преди това е имало кондуктори, които минават и продупчват билетчето.

И стигаме до метрото – техническият проект за изграждането му датира от 70-те години – по времето на Иван Панев.

Строителството обаче започва по-късно – от 1986-та, когато кмет е Стефан Нинов. Александър Каракачанов пък е първият кмет след промените през 1989-та. Нека припомним, че по време на краткия му мандат, вследствие променената политическа обстановка, се създава комисия за промяна наименованията на улици, булеварди, площади.

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева