Между заниманията и сирените - как да обясним войната на децата в Израел?

Как войната може да се обясни на децата? Може ли детската психика да приеме сирените, известяващи въздушна тревога и тътена на ракетите след нея? 

Тук не говорим за нещастните няколко стотин деца, които са били в кибуците край границата с Газа в онази зловеща утрин на 7.10.2023 г. Те са били свидетели на мъченията и смъртта на родителите им, преди от Хамас да убият и самите тях ( или обратно- родителите им са били заставени да гледат как се гаврят с децата им , преди да убият и едните и другите.) 30 от отвлечените са дец а- от 9 месеца до 17 години. Не се знае при какви условия ги държат и какво правят с тях.

"Бях детска учителка в малкото квартал Мишмар Давид 23 години. Няколко години бях пенсионерка и имах свой подвижен куклен, с който гостувах в детските градини от района. Той е моно –театър: и сценария, и куклите , и декорацията , и постановката са си мои. Имах голям успех, но преди две години се върнах към учителството ( нищо че съм над 70 годишна). На образованието не достигат кадри, а на мен - децата. Когато прекъснаха обучението в цялата страна, заради войната, заснех някои мои постановки и ги изпратих на колежки из цялата страна. Знам, че много малчугани са ги гледали между сирените.

Това разказа за "Закуска на тревата" дългогодишната педагожка Малка Рацави, която отново, след 10 дневно прекъсване заради обстрелването, е на работа в детската градина на селището Бейт Шемеш ( къщата на слънцето) близо до Йерусалим.

"От сряда работата в детските градини в централните райони се възстанови. Много съм благодарна на родителите, че не са позволявали на децата да гледат и слушат за зверствата на Хамас. Опасявах се, че ще са наплашени, като започнем наново занимания. Нищо подобно, те са си същите деца. Чух, че в Тел Авив не всички деца редовно ходят в детската градина. При нас всичките 27 деца от групата, присъстват. Няма как да загърбим и указанията на гражданската отбрана за бързо скриване в скривалището. Обявих конкурс с награди за експедитивно влизане там. За щастие, не сме имали истинска тревога и дано нещата не се променят, сподели още за "Хоризонт" Рацави.

"Мъчно ми е за децата от южните райони, които са станали свидетели на гледки, които на тяхната възраст не би трябвало да виждат, които са убити, отвлечени в Газа, останали сирачета или без братчета, сестричета, братовчеди, приятелчета или съседчета

Добре, че тръгнах на работа, защото само мисълта за това , което се случи преди три седмици ме състари с няколко години", каза още учителката и добави:

"След половин час отиваме на погребението на това, което е останало от сина на моя колежка. Той е бил на музикалния фестивал около ивицата в този ужасен ден. Изпратил и е съобщение - " Мамо, по нас стрелят. Ела да ме прибереш с колата".

Тя три седмици се терзаеше къде да го търси, защото до вчера се водеше изчезнал. Чрез изследване ( по ДНК, взето от четката му за зъби) откриват, че овъглен труп е негов. Колкото и абсурдно да звучи, тя си отдъхна от чувството за вина, че не е могла да помогне и най-важното, че не е отвлечен. Поне ще има гроб, защото има семейства, знаещи, че труповете на близките им са в ръцете на Хамас.

Надявам се тази война да приключи с колкото си може по-малко жертви!

Погребвала съм син, знам колко е тежко. Утехата ми е във внучките, а преди три месеца станах и прабаба. Дано да им оставим свят, без безсмислени кръвопролития. Амин!, сподели още аз "Закуска на тревата" учителката Малка Рацави.