"След края на историята" с доц. Александър Сивилов: Енигмата Кенеди

Джон Ф. Кенеди е роден в заможно семейство с ирландски корени в щата Масачузетс. И по двете линии в семейството дядовците му се занимават с политика. Стартът в живота и образованието, който получава, е висок. В края на 30-те години на ХХ в. завършва Харвард и пътува из Европа, тъй като баща му е посланик в Лондон. Младият Кенеди наблюдава отблизо началото на Втората световна война, а през 1941 г. успява да постъпи в армията. Попада на тихоокеанския фронт, където лодката, в която служи, е потопена, а той спасява много от бойните си другари. Това го превръща в герой от войната и поставя основите на бъдещата му политическа кариера. Тя е бляскава. През 1946 г. става конгресмен, като печели 73% от гласовете в своя район, независимо че в общите избори печелят републиканците.

Той се съсредоточава върху проблемите, свързани с външната политика и подкрепя Доктрината "Труман", която предвижда възпиране на Социалистическия блок. През 1952 г. започва кампанията си за място в Сената и успява да спечели срещу много по-опитни политици от републиканската партия. Кенеди привлича младите със своята харизма и факта, че е много по-близък до тяхната възраст. Независимо че не се отличава с голяма дейност като създател на закони в Сената, това се оказва подходящият политически трамплин за него, за да може да атакува президентския пост.

В сблъсъка с Ричард Никсън, който е бил вицепрезидент на Дуайт Айзенхауър, Кенеди се справя невероятно добре. Независимо че е обвиняван за влияние върху политиката му, защото е католик или за слабия му опит, той започва своето управление с големи надежди, възлагани му от американското общество.

В общественото съзнание има няколко важни момента в представянето му като държавен глава на САЩ. Първият голям проблем, пред който се изправя, е кризата в Германия. През август 1961 г. е построена Берлинската стена, но първоначалната реакция на западния свят е слаба, защото решава и техни проблеми. Тя спира притока на бежанци, които разбъркват западногерманската икономика, а с тях и много съветски шпиони. Известната реч на американския президент, в която той произнася думите – "Ich bin ein Berliner" ("Аз съм берлинчанин"), идва цели две години по-късно. Тогава започва и използването на разделянето на Германия като пропаганден пример срещу СССР. Независимо от това, Кенеди остава в историята като силен политик, който защитава свободата.

През 1962 г. се стига до Карибската ракетна криза. Тя изправя двете световни сили пред ядрен конфликт, но има и своята предистория.

Джон Кенеди наследява сложният проблем с нарастващия антиамериканизъм на правителството на Фидел Кастро. Администрацията на Дуайт Айзенхауър е подготвила план за свалянето му с изпращането на подготвени от ЦРУ партизански сили. Кенеди наследява осъществяването на тази операция, но не позволява използването на американския атлантически флот в опита за десант в Залива на свинете. Това решение довежда до провал на американската операция. Опасенията на кубинските власти, че това е само началото на опитите за тяхното сваляне, ги прави възприемчиви към всякакви радикални идеи. Едната от тях е, че наличието на ядрено оръжие в Куба ще може да им гарантира самостоятелността.

Освен това, администрацията на Кенеди започва преместването на ракетите със среден обсег в Европа и разполагането им в Турция и Италия. Този ход довежда и до ответната реакция на Никита Хрушчов. Така се стига до изпращането на съветските ядрени оръжия към Куба. В играта на нерви, която последва след 14 октомври 1962 г., когато САЩ разбират за съветските ядрени ракети, отново Кенеди изглежда победител пред света. Неговият превъзходен политически нюх наистина го спасява в този случай. Администрацията му е принудена до изтегли своите ракети, но съветският генерален секретар се съгласява това да стане месеци след съветското изтегляне. Така, без да има истинско преимущество, той спечелва сблъсъка в очите на световната общественост.

Кенеди се оказва и в основата на засилващото се участие на американската армия във войната във Виетнам. Неговата идея е все пак участието им да остане ограничено, но това е преразгледано от наследилия го Линдън Джонсън.

От тази гледна точка Джон Кенеди едва ли може да бъде смятан за успешен президент на Съединените щати, макар да е един от най-обичаните. Не само заради ужасната си смърт точно преди 60 години, която го превръща в легенда, но и заради младостта му и стремежа за промяната в обществото. Той е привърженик на движението за граждански права. Речите му през 1963 г. говорят и за разбирането за възможността за нормално съвместно съществуване с Източния блок. Тази негова умереност е много вероятно да стои и зад убийството му, защото засяга много от интересите на хардлайнерите в американската политика.

Заради това Кенеди остава една от иконите на американската политика. Младостта и диалогичността му са най-резкият контраст, който може да видим на фона на днешните световни лидери. Тези, които водят Земята с бързи стъпки в посока на конфликт на пълно унищожение - нещо, което преди повече от половин век Кенеди и Хрушчов успяха да избегнат.

*Коментарът изразява лична позиция на автора