Исландката Арни Маргарет с номинация за наградата "MME Awards

На полуостров Вест фирдир в северозападна Исландия, където Арни Маргрет е родена и израснала, има много време за размисъл. Годините на дълги, тъмни и тежки зими се оказаха идеалната предпоставка за развитието на леките, ненатрапчиви, близки до фолклора песни на Маргрет. В продължителната самота на най-мрачните месеци през годината в Исландия, за Маргрет беше добре дошло бягството в света на собствените си песните, които изпълнява в акомпанимент на китара. Писането на песни се оказа най-подходящият начин да изрази себе. Арни Маргрет коментира: „Когато съм сама със себе си, просто казвам всичко, което имам нужда да изразя, мога да съм открита и честна. Тогава нещата просто се случват.”Въпреки че Маргрет не е израснала в музикално семейство (родителите й притежават пекарна в родния й град), тя и нейните братя и сестри посещават музикално училище през цялото й юношество, като започват да свирят на пиано на шестгодишна възраст. Едва когато навършва четиринадесет години, Арни Маргрет хваща китарата, след като по прищявка решава да се запише в  клас за начинаещи в училището си. „Мисля, че това беше началото“, признава тя. След този първи клас по китара Маргрет продължи да развива уменията си като китарист и признава: „Изобщо не се смятах за певица. Мисля, че за това узрях малко по-късно. Винаги пеех, без никой да разбере.“Маргрет свири тайно в стаята си в продължение на три години, преди изобщо да пее пред някого, но накрая идва и този момент. Арни си спомня: „Беше наистина стресиращо. Мразех го. Но съм убедена, че трябваше да се случи.”Маргрет вече е наясно, че писането на песни и свиренето на китара стават основен компонент в нейния живот. През есента на 2020 г., след като завършва гимназия, Маргрет се премества в Дания, за да посещава народно училище и да практикува музика. В музикалната програма на това училище  Маргрет прекарва времето си в писане на песни и свирене в група. Така създава много от песните в EP-то си Intertwined" от 2022 г. и предстоящия албум, поставящи  началото на професионалната й кариера. Това й донесе и номинацията за наградата „ММЕА“, за млади изгряващи европейски музиканти. Дали Арни Маргарет ще получи тази награда ще стане ясно на 18 януари на церемония в Грьонинген, в рамките на фестивала „Евросоник“.  Въпреки плахото си начало и неочаквания резултат от първия мини албум на Арни Маргарет, сега двайсет и две годишната музикантка бързо се почувства комфортно в светлината на прожекторите и е нетърпелива да поддържа нарастващия интерес към себе си. „Искам да направя още един албум“, казва тя и продължава. „Но също е забавно да се свири. Свикнах повече с китарата и писането на песните. След кратка почивка, наистина искам да се върна към създаването на нов материал.” Въпреки че Маргрет никога не е възнамерявала да структурира албум според климата и времето в Исландия, тя признава, че е трудно да се игнорира животът на мястото, където живее. „Живея в този град през целия си живот, зимите и времето... наистина са драматични. Например, ако е ветровито, значи е ветровито. И ако вали сняг, той е обилен. Времето е много важна част от всичко. Не можеш да летиш, освен ако вятърът не е в конкретна посока и ако не е над определена скорост. Понякога просто си затворен вкъщи и не можеш да излезеш заради снега, докато не го изчистят от пътя. Винаги чуваш вятър или предупреждения за лавина. Това е просто голяма част от живота ни в Исландия.“ През лятото на тази година Маргрет се регистрира за състезание Battle of The Bands, пътува до Рейкявик и се свързва с неин приятел музикант за съвместна работа по някои от песните, които е написала. Този приятел я запознава с исландския музикант и продуцент Kiddi, който кани Маргрет в студиото си, за да запише няколко демота. Тя реализира 10 демо записа, но случайно забравя всичките си текстове на пода в студиото и се налага да се върне няколко дни по-късно, за да ги вземе. При второто й посещение Киди я пита дали има още песни. „Пуснах му още 10 песни и тогава той каза: „Искаш ли да направиш нещо от този материал?“ И тогава просто записах албума за около три седмици. Наистина се случи бързо и от нищото.“