Прототипи на кондензатори, направени от коминни сажди - може и да не ви се вярва, но доц. Мирослав Петров от Института по електроника на БАН съвсем сериозно се е заел да направи кондензаторни батерии от сажди.
Целта на експеримента е да се подобрят качествата и да се достигнат фабричните стойности, пояснява той.
Разработката е в много начален стадий. По нея доц. Петров работи от 6 години с малко помощ от различни програми и екип. Но за да стане вярно твърдението, че всеки комин (със сажди) е потенциална батерия, има още много време.
"Саждите са полиароматни въглеводороди, които са изключително канцерогенни. Като дойдох в БАН като химик, физик, бях доста "бос". Впоследствие навлязох, за 7-8-10 години създадох собствена идея: да се комбинира електрохимията със саждите и модерното направление – рециклиране, утилизация. Това е част от кръговата икономика. Ние сме фундаментално изследване – целта е да покажем, че това е възможно, не да го правим. Комерсиално приложимо – ако стане цел на някоя фирма, тя инвестира и си го патентова. Тук е идеята, но все още е на много основно ниво."
За да прояви интерес някой от бизнеса, трябват много проучвания. Мирослав Петров прави паралел с това как се прави например в Техническия институт в Карлсруе, Германия.
"Създават този институт, милиарди са налели. Водорода са го "изяли" – как да го съхраняваме, да го произвеждаме, параметри, цени, технологии, всичко. 10 000 човека работят вътре. Идва тук човекът и ти прави презентация, и казва – за кола няма да го ползвате, опасно е. Но кораби, самолети, когато минеш на индустриално ниво – там ще бъде."
В екип с германски технически университет в град Кобус и две фирми обаче работи доц. Стефан Вълков. Той показва индустриалния робот, който "принтира" с алуминий. За онези, които не знаят, алуминият може и да е гъвкав, но експериментът трябва да докаже, че с алуминий може да се принтират прости засега форми.
"Ние за индустрията не работим, не принтираме, а по-скоро изследваме условията, при които се получават детайли от различни материали, структурата, която получаваме", разказва Вълков.
"Приложенията, в които можем директно да внедрим нашите детайли, са самолетостроене, корабостроене, всичките индустриални отрасли, които се нуждаят от детайли с много добри механични свойства, много висока якост."
И от индустриалното към медицинското производство - Албена Даскалова от лабораторията за нелинейната оптика със своите докторанти в момента прави опити за обработка на медицинските импланти по такъв начин, че веднъж попаднали в тялото, да не стават повод за инфекции, в същото време да бъдат благоприятна среда за тъканите, които трябва да зараснат около импланта.
"Опитваме се да подобрим неговите повърхнинни свойства, така че да подобрим закрепването на клетки към импланта, а в същото време да отхвърлим бактериите, така че да не се получава възпаление – да не се отхвърли импланта от тялото", посочва доц. Албена Даскалова.
Така имплантът се обработва с ултракъси импулси, "последен писък на модата" и в зоната на взаимодействие не се получават топлина, разтопяване на материала, микропукнатини, които са основен източник за последващо възпаление.
"Ние го правим на научно ниво, но по европейските проекти, по които работим, сме свързани с различни компании, нашата разработка се внедрява и се изпробва. В България това е малко развито. Има български компании, но това е доста скъпоструващо удоволствие."
За проучванията си доц. Албена Даскалова използва в момента най-модерния възможен лазер. Такъв, който произвежда свръх къси импулси. Устройството, което струва близо милион лева ще помага да се проучват композитни наноструктури от железни оксиди и благородни метали или да се създават от метаматериали. По-важният ефект обаче е, че новите технологии дават мотивация за по-младите хора да се насочват към науката, смята Лили Ангелова, която е докторант на доц. Албена Даскалова.
"Моята дисертация е за клетъчната адхезия. По образование съм биолог. Тук идва интердисциплинарният аспект на нашата работа. Докторанти има, но ни трябват хора, които да разбират от различни неща. Трябва да има условия, за да може хората да работят. Наука без условия не се прави", казва тя.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
България може да използва инерцията след привличането на вниманието към страната ни като дестинация за винен туризъм . Това мнение изрази пред БНР Ивайло Катерски от Асоциацията на винените професионалисти. " Топката е в нашето поле . Трябва да използваме тази инерция и заедно всички – Министерството на туризма, Министерството на..
"Трите групи птици, които мигрират у нас - това са грабливите птици, водоплаващите и пойните птици най-общо казано и на този ден се наблюдава как мигрират, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Асен Игнатов от НПНМ при БАН във връзка със Световния ден на прелетните птици - 11 октомври. Всяка година на този ден в страни като САЩ и Западна Европа е да се..
Почти всяка обществена инициатива в Русе е повод да се приканят гостите да подкрепят изграждането на Водно-рехабилитационен център за хора със затруднения . Кутиите за дарения обаче са недостатъчни, за да се построи такава база, колкото и необходима да е тя. Въпреки това ентусиазмът на нейния организатор е нестихващ и заразителен. Русе има своите..
"Не виждам смисъл да говоря пред медиите , защото напоследък каквото се случва в държавата и по света е много говорене, но нищо не се случва. От говорене файда няма ". Това каза пред БНР Йордан Лечков , бивш футболист и бивш кмет на Сливен. В интервю за предаването "Радиоточка" по програма "Хоризонт" бившият кмет на Сливен сподели с какво се..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо. Мисля, че уважаемите радио слушатели много добре знаят за какво иде реч. Живеем в много висока корупционна среда . Ние сме в една държава на абсурда, където тези, които са призвани да пазят закона, го..
Всеки здравноосигурен у нас може да провери какво съдържа пациентското му досие чрез сайта на Здравната каса . Това е една от най-често използваните електронни услуги, предоставяни от институцията. 986 с достъп до здравни досиета Чрез сайта на Здравната каса можем да изберем личен лекар онлайн, да проследим статуса на протокол, чрез..
С първата по рода си у нас зала за обучение по анатомия ще разполага Медицинският университет в Плевен. " Системата е уникална . Създадена е от високотехнологична компания, която използва виртуалната реалност за обучение по анатомия на човек . В системата има над 13 000 структури и органи. Всеки студент във виртуалното пространство може да..
" Излиза, че Слави Трифонов е радетел на свободата на словото , което прави необяснимо внасянето на този мракобесен закон , подписан последно от..
"ГЕРБ и Пеевски водят целенасочени действия за отстраняване на кметовете на София и Варна. Тези две дестинации са им ключово важни за следващите..