Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В дискотеката на радиото

Снимка: Midjourney

БНР, някога познато като Радио София, имало "Дискотека", в която започва да събира музика. Днес медията пази над 1 милион архивни единици, но какво е било началото и с какви мелодии са се забавлявали първите слушатели? "Изотопия" ви пренася през десетилетията с песни, композиции и записи, запазени в днешната "Фонотека" и "Златен фонд".


Мнозина свързват думата "дискотека" с клуб за танци и тя наистина е това, но не само.

"Дискотека се наричала още от самото начало, когато се създава. Тогава е имало много малко грамофонни плочи. Композиторът Димитър Ненов е музикалният уредник на Радио София, който създава така наречената дискотека. "Дискотека" като понятие означава място, където се съхраняват грамофонни плочи, но ние, спазвайки традицията, до ден-днешен имаме "Дискотека", където съхраняваме дисковете. По-късно носителите се променят, технологиите се развиват, към 50-те започва да се нарича "Фонотека". Тогава навлиза магнетофонът“, разказва ръководителят на "Фонотека" Таня Петрова.

Какво са слушали хората през 30-те, дискотечните времена? Примерът е от 1937 г. Седмичното разписание на предаванията се издава в списание, за което запалените слушатели могат да се абонират.

Сутрин в 7.00 ч. звучат маршове. След тях – ободрителни думи и радиогимнастика. Музиката в различните часове: клавирни концерти, "хорови, оркестрови и камерни откъслеци", "откъслеци от оперети", "оперни увертюри, арии, дуети и ансамбли", народни песни, "лека и танцова музика", "американски джейз". В неделя от 8.45 ч. пряко се предава божествена служба, а след нея "концерт на полицайската музика".

За любознателните има беседи и сказки като "Бит и национална култура", "Прочути певци в историята", "Как да се пазят гражданите от пожар", "Живото изкуство", "Вестникът и радиото". Има час за селото, за децата и здравни сказки. Всеки делник от 19.30 ч. са уроците по френски и немски.

Новини има в 7.30 ч., 13.30 ч. и 21.45 ч., а в 22.00 ч. – 5-минутен преглед на чуждия печат. Краят на радиопрограмата е в 23.30 ч.

А как се излъчва музиката в онези времена?


"В началото не са имали носители със записан звук. Това, което е звучало по радиото, е било на живо. Започнало се с половинчасови и едночасови предавания, на които са пристигали хората, сядали са пред микрофон, изпявали са някаква песничка, в повечето случаи народна музика, после се качвали на каручките и обратно вкъщи", обяснява Таня.

Освен че музиката влиза в радиото на каручка, и радиото отива на крака при музикантите и певците.

"Започва научна събирателна дейност, всъщност радиото е инициатор на съборите за народно творчество. Нещо страшно ценно, защото сме съхранили почти от всички събори целите фестивали по години. Започва създаването на нашите състави. Тогава започва най-активната звукозаписна продукция."

"На нематериалното културно наследство това е хубавото, то е много ценно точно в мига, в който се изпълни, защото почти никога не може да се повтори и ако не бъде записано, остава в миналото", подчертава Таня.

Записите от музиковедските експедиции не са първите, с които Радио София разполага. То започва с грамофонни плочи, купени от чужбина за създаването на дискотеката. Това се случва, когато с царски указ радиодейността става държавна.


"В периода 1939-1940 г. дискотеката се напълва с голям брой, около 10 000 плочи с най-разнообразна музика: 40 пълни опери от миланската Скала, парижката, белгийските опери, 4 оперети, 200 симфонични творби."

Сред запазените в "Златен фонд" редки изпълнения е и "Триумфалният марш" от "Аида" на Верди, предоставен от Метрополитън опера, с участието на певицата Люба Велич.

През 2023-а се навършиха 110 години от рождението на Люба Величкова, покорила световните сцени под псевдонима Люба Велич. Известна като най-добрата Саломе, българката е звездата както на Метрополитън опера, така и на виенската Щаатсопер и кралската Ковънт Гардън в Лондон.

Стига се дотам, че когато служител на Метрополитън опера чува Мария Калас в Сан Франциско и праща телеграма на директора Рудолф Бинг с предложение да наемат Калас, ръководителят отговаря: "Само ако е по-добра от Люба Велич!". Подчиненият му Джонсън връща думите: "Люба Велич е по-добра от Калас".

Талантливи музиканти обаче остават и в България. Част от тях са гръбнакът на радиооркестрите и допринасят за културната роля на медията и възпитанието на слушателския вкус.

"Много от българските композитори (Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Димитър Ненов, Марин Големинов, Йоско Йосифов, Парашкев Хаджиев) създават произведения специално за радиопрограмата. Много от тях се излъчват само на живо", уточнява Таня.

На 3 септември 1935 г. за първи път звучи Оркестърът на студиото на Радио София, известен и като Салонен оркестър на Радио София. През есента на същата година в ефир вече е и Джаз оркестърът на Радио София. 6 юни 1936 г.: звучи първата формация на Струнен квартет Аврамов, 8 декември 1938 г. – създава се Камерен оркестър с диригент Марин Големинов. 1948 г. дава началото на Симфоничния оркестър на БНР.

"Васил Стефанов създава симфоничния оркестър, по-късно (през 1952 г.) са Оркестърът за народна музика и Смесеният хор, 1960 г. – Детският народен хор. Тогава се създава и т. нар. Естраден оркестър с диригент Емил Георгиев, таткото на Биг бенда на радиото."

"Дирижирането е субективно тълкуване на музиката от художника диригент с помощта на инструмент, чието име е изпълнителски колектив, оркестър. Дирижирането се явява звено между композитора и слушателя", казва в интервю за БНР преди половин век Васил Стефанов.

Диригентите, аранжорите и композиторите в радиото са истинска движеща сила не само в дискотеката. С Биг бенда са свързани повечето музикални събития в последните десетилетия – "Златен Орфей", "Мелодия на годината", поредицата джаз концерти "Студио 1", първото музикално риалити "Тромбата на Вили", джаз фестивалите в Русе и Банско, фестивалът на изкуствата "Аполония" и много други.


Един от първите диригенти на Биг бенда е Димитър Ганев, саксофонист, кларинетист, аранжор. Израснал с джаза от плочите на Бени Гудман, които слушал като ученик. Вече възрастен, застава начело на бенда след основателя Емил Георгиев.

"1949 г. бях поканен от Иван Кавалджиев в народния оркестър. Там също бях с Борис Владимиров. По негова препоръка ме вземаха в народния оркестър. 1949-а, към края, станах член на Софийската филхармония. До 1962 г. свирих във филхармонията. След това бях поканен от Емил Георгиев да отида като първи саксофонист и втори диригент в Биг бенда на БНР. Стана така, че на едно честване на Деня на радиото в зала "България" трябваше да свирим, концерт да дадем, без публика, което трябваше да бъде предавано по радиото. По някаква причина Емил Георгиев не пожела да дирижира оркестъра, не искаше да излезем да свирим, понеже нямало микрофони за публиката, а в салона няма публика. Заради това го уволниха и аз трябваше да стана диригент на Биг бенда на радиото.

Същата година репетирахме в Студентския дом на културата. Идва, тогава беше шеф на Комсомола Иван Абаджиев, вика: "Ганев, стягайте оркестъра да отивате на Осмия младежки фестивал в Хелзинки. Трябва да свирите там като джазов оркестър." Викам: "Другарю, нямаме репертоар, не можем." "Не, ще правите, ще струвате, ще намерите репертоар и без медал да не се връщате." Тогава се мобилизирахме. Оттук-оттам намерихме нещо, Морис Аладжем написа пиеса специално за случая и отидохме в Хелзинки, свирихме, станахме лауреати и се върнахме с медал", спомня си пред микрофона на радиото Димитър Ганев.

Медалът е златен, а пиесата на Аладжем се казва "Водовъртеж", при все че джазът, с който са се забавлявали и продължават да се забавляват милиони по света, невинаги е бил на почит в радиото по идеологически причини. Въпреки това в самото начало на радиоизлъчването у нас, пък и постепенно от 60-те нататък, най-добрите български джазмени са свързани именно със Старата къща. Тук те се каляват и стават същински музикални машини или както казва един от доайените Димитър Ганев:

"Има много млади музиканти, на които се радвам, защото ще оставят нещо след себе си. Това е музика, която заслужава да се слуша и то не да се смята като несериозна, а напротив, като много сериозна. За да си джазов музикант, преди всичко трябва да имаш импровизация и суинг. Няма ли суинг, мъчно става джаз."


Знае го и уволненият Емил Георгиев. Автор на филмова, театрална, камерна и хорова музика, забавни, танцови и инструментални джаз пиеси. Освен композитор и диригент той е сред първите професионални аранжори в България. Единственият запазен запис, в който можем да го чуем, е откриването на първия концерт на "Джаз фокус 65", създаден от Милчо Левиев. Годината е 1966-а.

Тогава Георгиев говори за връзката на квартет "Фокус" с Радой Ралин, многообразието на стиловете, полярните противоположности в джаза, който по онова време има малко почитатели у нас, за "българската музикална чувствителност, българските мелодични и хармонични особености, умело преплетени в традиционните джазови похвати и импровизации".

Отговорната мисия на радиодискотеката започва със записи на хора като Емил Георгиев и Димитър Ганев, но и с няколко много стари тетрадки. Не са се разпаднали заради щателните грижи във "Фонотека".

"Наистина много усилия са полагани през тези години и много хора са минали през фонотеката. Когато постъпих на работа през 1989 г., работеха 40 човека, но тогава се работеше на друг принцип, защото имаше само ленти. Знаете, 24-часова програма с ленти по 2 минути, колко ленти трябват. Необходими бяха много хора, сега не са необходими чак толкова, но ние много стриктно си пазим нещата, защото ако не са хора като тези, които работят във "Фонотека", това съкровище няма да се запази", убедена е Таня Петрова.

Във "Фонотека" наистина пазят съкровища. Немалка част от тях вече са на ленти. "При плочата има по-голям риск, може да се счупи. Дискът също може да се счупи, да се надраска, пък за новите технологии да не говорим какво може да се случи... Магнетофонните ленти, когато само те се използваха в ефир, на всяка лента се слагаше лепенка, на която се пише датата и подпис, което значи, че е в добро състояние за пускане. Все още има лепенки с подписа на човека, който е извършил тази дейност, и датата. Имаме и лепенки, които не са отлепяни, значи не са ползвани. Лепенката се отлепя все едно се отваря кутия с бонбони", разказва Таня.


Все още има хора, които се интересуват от първите записи на дискотеката. "Въпреки новостите сме традиционалисти и си обичаме старото", убедена е Таня.

Музика в ефир звучи не само от виртуозни дискотечни изпълнители, но и от самодейци като джазовия състав на Софийския университет "Студент 5". Владимир Радулов, председател на студентския джаз клуб в Алма Матер, води понеделнишкото предаване "Джазов концерт", а в едно от изданията на емблематичната "Музикална стълбица" (27 март 1975 г.) представя клуба:

"Нашият клуб е създаден през декември 1972 г. До неговото създаване се стигна след предварителна подготовка, която се изразяваше в множество вечери на джаза, която организация започна още през 1968 г. През 1972 г. изнесохме кратък курс по история на джаза, след което пристъпихме към създаване на джаз клуб при Софийския университет "Климент Охридски". Формите на дейността ни са най-различни. Използваме на първо място лекционната дейност, която в портретна форма представя най-известните музиканти както в областта на негърския джаз, така и множество музиканти от социалистическите страни. Друга форма, която получава твърде голяма популярност, са импровизираните джазови срещи с участието на множество самодейни и професионални музиканти предимно от София. Освен това използваме и кинопрожекциите, които – макар и твърде оскъдни, съпътстват нашите вечери на джаза в Софийския университет. При нас с голям успех гостуваха българският известен флейтист Симеон Щерев, полският електроорганист Кшищоф Садовски и други професионални музиканти", разказва Радулов и допълва с впечатленията си от московски, варшавски и лондонски джаз клубове. Носи в радиото плочи и критикува британския поп, заради липсата на новости, въпреки шумната реклама.

Препоръката му към слушателите е Оскар Питърсън, но не само. В ефир Радулов представя още световни джазмени. От него научаваме, че "Редута" е не просто софийски квартал, а известен джаз клуб в Прага, където свири Иржи Стивин. Триото на Стивин участва на първата за 1976 г. "Джаз панорама" в столичната зала "Универсиада". Две години по-късно списание "Джаз форум" определя Иржи Стивин като флейтист №1 в Европа.

Другарят Радулов е критичен към британския поп, но един от участниците в "Студент 5" надали ще се съгласи с него. Става дума за Йордан Георгиев, познат като Данчо Стълбицата. С "Музикална стълбица", която прави Данчо емблема, и с още едно легендарно предаване – "Пулсиращи ноти" на Тома Спространов, водено сега от Веселин Димитров, дискотеката се пренася в ефир.


От Георгиев знаем, че "Стълбица"-та започва със старта на "Хоризонт" – 1971-ва. Година по-късно Данчо вече е сътрудник в радиото, а от 1974-а – щатен служител. Първо в германската редакция на Радио България, като завършил "Немска филология", след това в "Хоризонт".

Първият радио DJ се учи от колегите в "Музикална стълбица" преди да стане част от екипа. Това са Нели Чилингирова, Дора Поборникова, Димитър Керелезов, Игнат Димитров, Еди Емирян.

Какво е предаването в първите години? Музикални новини, интервюта с изпълнители, дискотечен миш-маш от стилове, националности и езици спрямо квотното разпределение на музиката, допустимо в онези години, което, с напредването на времето, се разхлабва все повече. Представят се новите попълнения на бившата "Дискотека", вече "Фонотека".

Еклектиката е ключова за предаването. В него звучат от чилийски до съветски и български изпълнители, закъде без френска и италианска музика, преаранжирани песни на ABBA от братска Братислава. Заглавия, дори в оригинал, а не преаранжирани и изпети на нов глас, се превеждат. Примерът е с песента на Елвис Пресли "Сине мой", която в края на март 1975 г. заема четвърто място в смесената музикална листа "Това да, това не", в която хората слушат предложенията и после пишат до радиото, за да ги подредят. Има и викторина, а позналите печелят ефирен поздрав с песен.


"Музикална стълбица" има и изнесени предавания като изданието от Радомир от 28 февруари 1974 г. В тамошния Младежки дом публиката научава както за щатско турне на Боб Дилън, утвърден като автор на "ангажираната песен", така и за срещата на другаря Христо Кидиков с радомирските строители. Кидиков става постоянен член на младежката бригада, която се задължава да изпълнява и неговата трудова норма. Певецът споделя колко е щастлив от членството си и изтъква, че е част и от асансьорната бригада към завод "Електрик".

Друго емблематично музикално предаване на "Хоризонт" е "Пулсиращи ноти". То се ражда на 4 януари 1979 г. Водещ е Тома Спространов, наричан от мнозина "Човека радио", при все че би трябвало да подели подобна титла с не един и двама като първия директор на Радио София Сирак Скитник и проф. Веселин Димитров, заради когото "Хоризонт" е това, което е.

Синът му Веселин Димитров младши поема "Пулсиращи ноти" от Спространов през 2017 г. и го води до днес.

"Балкантон" издава плочи от предаванията на Спространов и Георгиев. И за тях важи правилото за превод и музикалното разнообразие. Зачитаме се в обложка на плоча на "Стълбица"-та от 1985 г. В нея Майкъл Джексън и Мик Джагър пеят за "Шоково състояние", Стиви Уондър призовава "Не карай кола, когато си пил", Scorpions признават "Все още те обичам", Deep Purple възпяват "Целувката на циганката", Queen споделят "Искам да се освободя от лъжите ти", Ал Бано и Ромина Пауър изпълняват "Тъжна песен", а Foreigner настояват: "Искам да зная какво е любовта".

С плочите и най-вече с ефирното си присъствие Тома Спространов възпитава музикалния вкус на цели поколения:

"В "Пулсиращи ноти" пускам за пръв път винаги неща, които смятам, че ще станат любими, и по този начин започнах, без да искам, да налагам моя вкус. Няма никога да забравя всички, с които съм работил. Ако щете вярвайте, във фонотеката долу им носих моите грамофонни плочи, които получавах. Те се записваха на големи пити, долу слушахме с часове с едни слушалчици кои песни от кой албум да представим. (...) В Радио Пловдив в продължение на години можехме да пуснем по заповед от центъра, от тука, само една западна песен.

Партийният секретар на Радио Пловдив Йорданка Яначкова каза: "Аз на Томата му имам доверие, той знае, че трябва да пуска по една. Томи, ако искаш, избери Beatles, ако искаш, избери друг". Аз, като започнах с Beatles, продължих с други, но пусках само по една. Същевременно съм много запален по френската музика, защото съм франкофон, обичам да пускам и френска музика, и италианска. Между другото е много приятна италианската музика. Италианците и българите си приличат по три неща: обичат красивите жени, красивата музика и хубавите вина", казва Тома Спространов през 2016 г., когато получава наградата "Сирак Скитник" за цялостен принос в радиожурналистиката.

В Радио Пловдив той работи от началото на 60-те, тогава в предаването "По крилете на песента". Другото му знаково предаване освен "Пулсиращи ноти" е "Любопитно петолиние", започнало в пловдивския ефир на 1 януари 1967 г.

Това е малка част от спомените на хората, пренесли духа на дискотеката в ефир, но какъв всъщност е този дух?


Първите нощни клубове в САЩ са от 40-те и 50-те години на XIX век, отварят врати в Ню Йорк. Репертоарът им: водевили, танци и музика на живо. На такива места имало и проституция, и хазарт, забранен по онова време, и незаконна продажба на алкохол. В някои от клубовете си организирали юмручни боеве, известни са случаи на стрелби и намушквания.

Въпреки мрачната предистория, първият американски клуб за танци и политически активизъм е от 1886 г. ("Уебстър Хол"), а в "Кафене"-то на Райзенвебер нюйоркчани откриват джаза и кабарето. С "Уебстър Хол" е свързан Ал Капоне. През 1889 г. в Сан Франциско инсталират машина, която възпроизвежда записи срещу монети. Джубоксът е манна небесна за всички, които не могат да си позволят банда на живо.

От 1900 г. до 1920-а нощни клубове за работническата класа в Америка отварят и затварят всяка седмица. През 30-те тези заведения вече имат и биг бендове. Преди Втората световна война европейските дискотеки също набират скорост. В Лондон нощните клубове се свързвали с висшето общество. Преди стотина години в Париж чернокожата танцьорка, певица и актриса от американски произход Джоузефин Бейкър открива няколко нощни заведения.

20-те са златни за германските клубове. В Берлин се развива "треската за танго" в опит местните да забравят Първата световна война. Опитът е гарниран обилно с кокаин. До 1930 г. регистрираните места за танци само в столицата са 899. Стотици сред тях предлагат тъмни стаички за уединение. Допускани са мнозина – богати, бедни, гейове, лесбийки, нудисти.

Втората световна война носи на дискотеката слава на място за съпротива. В окупирана Франция слушат джаз и бийбоп, забранени от нацистите като "упадъчно американско влияние", в мазета. И тези скришни места се наричали дискотеки. В Германия противниците на нацисткия режим, известни като "децата на суинга", също правят срещите си под земята.

След края на войната дискотеките постепенно се отварят към абсолютно всички. Дискотеката, каквато си я представяме днес – с обособен дансинг, се заражда в Париж през 1953 г.

Първата германска дискотека с DJ е от 1959 г., а първи DJ в света се оказва 19-годишният репортер Клаус, пратен да отрази клубния начин на живот. Пийнал повече уиски, Клаус скача на сцената и започва да обявява записите под псевдонима DJ Хайнрих.


В Лондон дискотечните пространства тръгват от барове-кафенета, в които работещите мигранти се събират, за да танцуват в следобедните часове. Диско местата, завладели Европа през 60-те, стават популярни отвъд океана едва през 70-те. Преди това американското рок поколение предпочита барчета.

Развитието на музикалните стилове налага и разнообразието от клубове, в които хората им се наслаждават. Лондонските хипита правят UFO клуб за психеделична музика. Заведението, където свирят Pink Floyd и Джими Хендрикс, сменя името и мястото си на два-три пъти, но подбужда сцената към живите изпълнения през 70-те и 80-те.

70-те са противоречиви времена за дискотеките в Америка и Европа. От една страна, в САЩ се превръщат в място за среща на инак отхвърлените – афроамериканци, латиноамериканци, евреи и италианци. От друга, стават мека на наркотиците. В Испания едни от първите дискотеки се появяват на Ибиса, остров, който и днес буди смесени чувства.

Междувременно с диско културата се развиват глем рокът и пънкът, чиито фенове също създават собствени нощни пространства. През 1972 г. Joy Division забиват за първи път в подобен клуб в Манчестър. Обявяват ги като група "Варшава", но още същата вечер сменят името.

Ключовите думи на 80-те: ню уейв, пост пънк, готик, рейв и ейсид хаус. Някои от мъжете в дискотеките започват да носят грим, някои от жените – мъжки костюми. Зараждат се партитата на открито, по полета, в изоставени складове и опустели сгради, които ще се разраснат в следващите десетилетия. Те пък са посветени на денс, транс и хип-хоп.

Някои от клубовете придобиват легендарен статут и остават в историята дори след затварянето им. Такъв е примерът с новогодишен концерт с участието на Blues Brothers на 31 декември 1978 г., с който до своя епичен край стига клубната емблема Winterland Ballroom в Сан Франциско.


След похарчени 1 милион долара Winterland Ballroom отваря през 1928 г. като ледена пързалка, но постепенно се превръща в клуб, минавайки през няколко етапа като оперна зала, арена за боксови мачове и тенис корт. Музиката влиза в Winterland Ballroom категорично през 1966 г. с Jefferson Airplane.

До закриването през 1978 г. през клуба минават повечето големи в рока: Bruce Springsteen, Rolling Stones, The Who, Black Sabbath, Queen, Slade, Boston, Cream, Yes, Fleetwood Mac, Kiss, Doors, Jimi Hendrix, Van Morrison, Grateful Dead, Jethro Tull, Pink Floyd, Rush, Electric Light Orchestra, David Bowie, Genesis, Santana, Sex Pistols, Emerson, Lake & Palmer, Journey, Deep Purple, Alice Cooper, Frank Zappa, B. B. King.

За първи път Led Zeppelin изпълняват Whole Lotta Love в Winterland Ballroom. Краят на клуба идва с осемчасово новогодишно шоу, в което участват няколко групи, сред които Blues Brothers. Оцелелите в публиката са поканени на закуска.

През 1985 г. на мястото на дискотеката се появяват апартаменти, но аурата на пространството, запаметило част от световните музикални летописи, остава.

Усетете я и вие в звуковия файл.

Изображения: Лора Търколева, Pixabay.com, както и генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева

По публикацията работи: Лора Търколева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40
Екатерина Петрова

Пациентка: Диабетът може би е свързан с психологическата насоченост и менталното мислене

На 14 ноември отбелязахме Световния ден на диабета . Във Велико Търново организираха събитие, на което граждани облякоха сини дъждобрани и се хванаха за ръце в кръг, за да изразят своята съпричастност към децата и възрастните с това заболяване. Всеки трети българин между 60 и 69 години е с диабет     45% от хората с диабет не..

публикувано на 16.11.24 в 07:30

За филмографията на Доналд Тръмп и неговата мечта да бъде актьор

Много преди да стане постоянна част от информационните емисии на малкия екран, американският президент Доналд Тръмп се настанява под светлините на прожекторите посредством предавания и филми.  Останах изненадан от многото програми и филми, в които участва Тръмп. Сигурно сте чували за "Стажантът", но може би и вие като мен не сте очаквали да видите..

публикувано на 13.11.24 в 12:04
Цветелина Мунтова

Цветелина Мунтова за сладкото удоволствие наречено торта

Цветелина Мунтова е гост в  59-ти епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности". Една чаровна, слънчева млада жена, открила възможността да  осъществява своите кулинарни таланти в Америка и да превърне това, което й доставя радост в удоволствие за другите. Разказват че , когато една дама си поръчала парче торта, толкова много й харесала,..

публикувано на 11.11.24 в 12:13
Доналд Тръмп на митинга в Пенсилвания преди стрелбата срещу него, 13 юли 2024 г.

Династията Тръмп, която винаги е зад гърба на новоизбрания американски президент

Часове след като избирателните секции затвориха, Доналд Тръмп излезе в конгресния център във Флорида, за да обяви победата си в президентския вот. На сцената той беше обграден от редица членове на многобройното си семейство.  До него бяха всичките му пет деца, част от които имаха и ще имат ключова роля в администрацията му, заедно със своите партньори и..

публикувано на 09.11.24 в 14:38
Семейство Благовеста и Бернхард Вегнер

Благовеста и Бернхард Вегнер от село Крупник

Той е винаги до  нея и още по-близо, когато е трудно. Тя позлатява времето му.   Пътищата им се пресичат още като студенти в Германия . Имат две  прекрасни дъщерички и много добра професионална кариера.  В годините на Covid пандемията повечето време са в красивото село на Благовеста- Крупник. И решават да  преместят живота си в България.   Те са..

публикувано на 09.11.24 в 09:30