Андрей Колесников: Най-важният резултат през 2023 г. е банализирането на злото

2023-та ще се запомни като годината, в която в Русия се установи нова нормалност, написа в своя статия експертът на фондация "Карнеги" Андрей Колесников. И определя тази нормалност като "банализиране на злото". Той и директорът на изследователския център "Левада" Денис Волков публикуваха наскоро резултатите от голямо социологическо проучване за настроенията на руснаците в края на миналата година. Изглежда, че хората се адаптираха към войната, руската армия подобри позициите си на фронта в Украйна, икономиката не рухна, не се наблюдават протестни настроения, а рейтингът на президента Владимир Путин остава достатъчно висок.

Дали руският президент може да бъде спокоен преди предстоящите през март президентски избори?

Първо, самият той си мисли, че всичко му е наред. С масираните бомбардировки на Украйна той отговори на зачестилите в последно време разговори, разсъждения и съмнение, че са възможни някакви преговори. След това тези разговори бяха прекратени. Безпроблемни изглеждат и изборите. Те наистина ще бъдат безпроблемни, защото, естествено, няма алтернативни кандидати. Естествено всичко, което може да разтревожи общественото мнение, се забранява, както стана с Екатерина  Дунцова, която се кандидатира и зае антивоенна и даже антипутинова позиция.  

Що се отнася до това как се развива икономиката и как се развиват събитията като цяло, нищо добро не ни очаква, имайки предвид начина, по който Путин решава тези проблеми. Независимо от надеждите за по-добро бъдеще, не може да се каже, че хората не живеят в състояние на стрес. Желанието за мир, спокойствие и стабилност, което беше отчетено в края на годината, говори, че хората не са много доволни от това, което става. Те са готови да продължат да търпят продължителната война, но това не означава, че им е добре.  

Психолозите продължават да отчитат много високи равнища на стреса. Ако през 2022 г. търсенето на психологическа помощ беше свързано по-скоро с паник-атаки, сега става дума за военна невроза. Да, може да се живее, но е много тъжно. На хората им се иска военният фон да изчезне някъде. Не мисля, че властта е готова да се съобразява с това. Мисля, че тези настроения ще се запазят и през новата година. Засега властта държи на социалния договор, за който много пъти сме говорили: не всички ни влачите към окопите, в знак на благодарност гласуваме за вас, подкрепяме ви и се държим така, като трябва. Бюлетината, която ще пуснем в избирателната урна, се превръща в пропуск за спокойното бъдеще.  

Защо не може да има друг победител освен Владимир Путин? Какво всъщност представляват президентските избори в Русия?

Това е псевдоелекторална процедура, която прилича повече на референдума за доверие, отколкото на избори. Защото няма избори, изборът е само един. Не само защото се отстраняват всички възможни конкуренти и не само, защото всички са свикнали с Путин, но и заради едноличния, почти тоталитарен характер на режима, при който може да има само един вожд. Това вече е вождистки режим. Това вече не е авторитарен режим, където са възможни някакви елементи на демокрация или някаква случайна победа на изборите на някоя либерална партия. Всичко това е невъзможно.  

За несъгласните съществуват репресии или унизителен статут. Тези хора биват публично дискредитирани от говорителите на властта. Нека си спомним депутата от Държавната дума Андрей Горульов, който каза, че 20-те процента, които са против Путин, трябва просто да бъдат унищожени. Те не са нужни на страната. Никой не му потърси сметка за изказването. Жалбата, която беше подадена от депутата от законодателното събрание на Санкт Петербург Борис Вишневски, беше разгледана и беше казано, че с изказването си Горульов не е нарушил закона. Значи действително можеш да си само за Путин и за никого другиго.  

В споменатото социологическо проучване се забелязват две интересни тенденции. От една страна, расте броят на хората, които се обявяват за прекратяване на войната. От друга страна, повечето от тези привърженици на мира не са съгласни Русия да се откаже от анексираните украински територии, нито Украйна да се присъедини към НАТО.  

Тези настроения са продиктувани от факта, че от началото на войната изминаха почти две години. Тези две години бяха много неприятни за населението на страната. То все пак изпита няколко сериозни шока и в този смисъл е необходима психологическа компенсация. Щом сме воювали и щом ни обясниха, че така трябва, нека поне да си запазим това, което е завоювано. Или отвоювано според логиката на Путин, т.е. възвърнато. От друга страна, налице е неразбиране на това, което става или желание да се слуша официалния дискурс. Има желание да оправдаваме за себе си това, което става чрез думите, които се чуват по телевизията или се произнасят от самия Путин и другите официални лица, че все пак това си е наше. Може и да не знаем къде се намират на картата Херсонска или Запорожка област, но те са наши.  

Между другото, тази позиция изразява по-скоро косвено, отколкото пряко и самия Путин. През октомври-ноември и даже в началото на декември миналата година има някакви намеци, че по принцип сме готови за преговори, при условие, че запазим завоюваните територии. Това бяха съобщения, които показваха, че Путин разбира ситуацията. Общественото мнение много ясно улавя това. Хората, които подкрепят мира са вече над 50%. 70% от тях настояват за компенсации за проблемите, които изпита страната през последните две години. Въпреки това почти 30% не поставят такива условия. Все пак руското общество не е толкова еднородно.  

Възможна ли е сделка между Русия и Съединените щати зад гърба и за сметка на Украйна?  

По принцип се правеха такива намеци. Има някои признаци, че в Съединените щати са се появявали някакви емисари с посланието, че не трябва да се пропуска моментът, в който вождът се е замислил дали да не прекрати войната. Все пак войната изтощава ресурсите. Първо, никой не е говорил за официални връзки или тайни канали с участието дипломацията. Засега това са неофициални разговори. Освен това никой не знае как гледа на това самият Путин. Мисля, че той не е давал разрешение за такива преговори. Мисля, че според него нищо няма да излезе от това. Такава е и позицията на дипломацията. Лавров казва, че преговорите с Путин са забранени в Украйна със закон. За какво изобщо говорим?

Мисля, че това е по-скоро пожелателно мислене. Защо обаче започнаха тези разговори и опити за установяване на контакт от страна на някои представители на руския елит? Защото тези хора се страхуват, че първо, войната ще продължи прекалено дълго и второ, че ако бъде изпуснат моментът за прекратяване на огъня сега, по-нататък може да стане още по-лошо. Путин може да вземе решение за настъпление към Киев или Одеса. Ето от какво най-вероятно се страхуват. Не е ясно дали Путин може да го направи. Продължава войната на изтощение, продължават да загиват хора, всичко това вероятно ще продължи до президентските избори. Украйна се готви за нова мобилизация. Всичко това много прилича на задънена улица.  

Защо повечето руснаци подкрепят репресивните закони, които се приемат и не се вълнуват особено от това, което стана с Навални?

Не само с Навални, но и с останалите политически затворници. Отнасят се равнодушно към присъдите на млади хора. 18-годишен младеж е обвинен в държавна измяна. 9 години затвор за млада жена - ръководителката на щаба на Навални в Томск. Игор Баришников, който не е политически активист, просто умира от рак в затвора и не му се оказва помощ. Системата изпрати всички възможни възпитателни послания. "Страхувайте се от нас!". Всички са наясно, но тя продължава да проявява жестокост. Вече не може да се спре.  

За основната маса от хората всичко това не съществува. За тях са важни собствената им кожа и собственият им портфейл. На първо място сред опасенията през годината са инфлацията, сметките и заплатите, но не и гибелта на хората. Равнодушието на основната маса вероятно се обяснява със стремежа към оцеляване в трудните условия, в които се намираме. Хората не искат да вникват в това, което става с техните сънародници. Предпочитат да се съгласяват с това, което им се натрапва отгоре. По-лесно им е да приемат действителността, отколкото да се замислят доколко справедлива е тя.  

Ние говорим за пасивните конформисти, които просто се приспособяват и на които им е все едно. Има и много активни конформисти, които пишат доноси, които изпълняват всички идеологически постановки, чекистки университети, квазипатриотична активност в училищата, автоцензура на книжния пазар. Декември ще се запомни с това, че огромна вълна от автоцензура премина през театрите, издателствата, книжарниците и библиотеките. Изземваха се произведения на най-популярните автори, само защото са против войната. Така е устроено обществото и за съжаление най-важният резултат през 2023 г. е банализирането на злото, както наричам този феномен. Така е устроен обикновеният човек във всички страни, включително в Русия.  

Андрей Владимирович, познавам ви лично от много години. Винаги сте говорили това, което мислите. И преди войната, и след това. В Русия сте заклеймен като "чуждестранен агент", но отказвате да я напуснете, въпреки че сте имали такава възможност. Защо?

Не съм единствен. Има много хора, които не само говорят, но и правят нещо. Колкото и да е странно, има благотворителни организации, им хора, които помагат на други хора. Даже в Руската православна църква има хора, които са против войната. Срещу един 86-годишен свещеник е повдигнато обвинение за дискредитиране на армията, защото в проповедите си се изказвал против войната. Наскоро участвах в предаване заедно с Лев Шлосберг, който живее в Псков и оглавява местното отделение на партия "Яблоко". Той открито изразява антивоенната си позиция, води политическа дейност, също е "чуждестранен агент" и не напуска Русия.  

Някой попада под ударите на Наказателния кодекс съвсем случайно, а друг, който се намира в Русия, систематично изучава режима и показва какъв всъщност е този режим, засега си остава само "чуждестранен агент". Никой не знае колко дълго може да се живее така. Даже самият аз не зная дали това е проява на смелост или на нещо друго. Но искам да правя това, което правя в Русия. Зная, че за мнозина руснаци това е важно. Аудиторията, на която говорят и към която апелират от чужбина също е тук.