Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Даниела Карабелова за превенцията на вирусните инфекции

"В този грипен сезон сега преглеждам в моя кабинет предимно деца и констатираме повишена заболеваемост, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Даниела Карабелова, специалист в областта на апитерапията, ароматерапията и хомеопатията.

В сезона на грипните вируси  почти всеки изпитва неудобствата на хремата и кашлицата. Това как нашето тяло ще срещне и взаимодейства с вируса и доколко ще допусне неговото действие, зависи от състоянието на имунната система. Телата ни познават вирусите, те са навсякъде около нас и ги срещаме непрекъснато.

Т.е. вирусите са паразитна единица и не могат да живеят, ако не ги допуснем. Бариерата срещу вирусите изграждаме сами. Ако пък се случи вирусът да преодолее защитата ни, тогава целият организъм се мобилизира да отстрани този нашественик и складира в имунната памет срещата си с него. Т.е. изгражда по-силен имунитет срещу вируси.

"Вирусите са нещо като клетъчни паразити и те използват системите и ресурсите на нашите клетки, навлизат в клетката и я карат да произведе техните белтъци, техните нуклеинови киселини, след което да си сглобят техните вириони, което дори не е клетки и реално разрушавайки клетката, те да я напуснат и да заразят още хиляди такива нови, поясни още д-р Карабельова.

"Нашето емоционално състояние, общото състояние на организма ни до голяма степен обуславя дали заразявайки се, ще развием инфекция.

Такива проучвания са правени много. 


Повечето грипни вируси, които причиняват т. нар. настинки, изграждат у нас имунна реакция, която не е трайна. Такива парагрипни вируси са стотици. Реално, ние можем да боледуваме често от тях. А защо боледуваме често и защо някои от нас боледуват често - защото ние не знаем как да се грижим за здравето си, не се храним правилно, не спазваме природосъобразен начин на живот.

През зимата трябва да спим повече, за да се съобразяваме с циркадните ритми. Трябва да се храним със сезонна храна. А нашите предци искат или не искат са го правели...

Хората в миналото са ползвали много физикални средства. Яли са много сезонна храна, пиели са много чайове, природни продукти като мед и пчелни продукти, разказа още д-р Даниела Карабельова.

По думите й хомеопатичните препарати са регистрирани като лекарствени препарати и са контролирани много повече от хранителните добавки.


Тя посочи, че преглежда и лекува своите пациенти по холистичен начин, разглеждайки тяхното здраве като една цялостна система, не като болен орган, търсейки причината за болестта, ползвайки различни алтернативни подходи.

Д-р Карабельова разказа за ползите от етеричните маслаза тяхното широкоспектърно действие върху нашия организъм. 


Д-р Даниела Карабелова е специалист в областта на апитерапията /лечение с пчелни продукти/, ароматерапията /облекчаване на различни болестни състояния с натурални масла/ и хомеопатията /алтернатива на конвенционалното лечение с медикаменти/.

Още по темата в звуковия файл. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Емблематичният за града Рачо Ковача в карнавална премяна

Време е за традиционния габровски карнавал

Днес е денят на Габрово, а утре - традиционният карнавал . Веселият  празник е символ на града на хумора. За мащабното събитие габровци се готвят цяла година, а карнавалният екип държи под око политиците , чийто кукли задължително дефилират пред погледите на зрителите. Сюжетите тази година са събрани под мотото "Правете карнавал, а не..

публикувано на 17.05.24 в 07:12

Поляците - добронамерени, но не знаят много за България. Как се привличат туристи?

Три български общини - Дългопол, Провадия, Долни чифлик, ще бъдат рекламирани на полския пазар по проект за подпомагане на черноморските общини. Проектът се нарича "Открий миналото, преживей настоящето". През лятото на миналата година у нас са почивали полски туристи от всички възрастови групи , като най-много са били семействата с деца. От..

публикувано на 16.05.24 в 07:04

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38