Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"След края на историята" с Александър Сивилов: Сталинград и съюзниците

| Коментар

Преди година припомних за сраженията в Сталинград. Днес отново искам да се върна към 2 февруари 1943 г., когато приключва една от най-големите битки в историята на Втората световна война. Предишният път разказах за самите сражения, но не засегнах значението за международната политика и рязкото задълбочаване на сътрудничеството между съюзниците. Без тази голяма победа на СССР днес щяхме да живеем в един съвсем различен свят, защото вероятно Райхът щеше да властва, а бъдещето на Великобритания и САЩ би било несигурно. Тъжно е, че днес вървим в посока на пренаписването на историята и тези теми стават неудобни и забравени. Тогава обаче и американският президент Франклин Делано Рузвелт и британският премиер Уинстън Чърчил оценяват и разбират значението на този сблъсък.

Сраженията в края на 1942 и началото на 1943 г. са с огромни мащаби. До днес историците все още не могат да определят броя на жертвите. Смята се, че от съветска страна са близо милион души, докато за войските на Райха и съюзниците се говори за числа между 600 и 800 хиляди души, към тях трябва да се прибавят и близо 300 хиляди цивилни. Сами разбирате, че подобни загуби неизбежно променят бъдещето и съотношението на воюващите сили. Райхът е обединил под свой контрол цяла Европа. В редиците на немските войски се сражават италианци, унгарци, испанци, французи, колаборационисти от Украйна, прибалтийските страни и къде ли не. Независимо от това, ресурсите на Стария континент не успяват да стигнат за справянето със съветската военна и индустриална мощ.

След загубата на сражението, Хитлер прави още един опит да обърне войната в своя полза. Той е наясно, че инициативата е преминала в ръцете на Съветския съюз и поради това подготвя операция „Цитадела“, с която през лятото на 1943 г. в района на град Курск да разбие съветските сили и да направи пробив на фронта.

При това второ грандиозно сражение, съотношението на силите е съвсем различно. Независимо, че Вермахтът е изпратил на фронта най-модерните си модели танкове, срещу тях се изправят много повече съветски машини. Съотношението в различните типове въоръжения е между 3 към 1 до 7 към 1 в полза на Червената армия. Съветското командване разполага и с достатъчно разузнавателна информация, за да спре и разбие настъпващите германски войски, защото знае точно къде ще се опитат да пробият и какви са силите им. Германският план се проваля с трясък, а през следващите две години танковете на Червената армия ще достигнат до Берлин и много други столици в Европа.

Всичко това нямаше как да стане без саможертвата и сраженията на съветските хора в Сталинград.

Западните съюзници на СССР напълно разбират всичко. Те ясно оценяват променената ситуация през 1943 г. и заради това се стига и до дипломатическата среща на тримата големи в Техеран. Самото място има огромно значение. Рузвелт и Чърчил трябва да пропътуват хиляди километри до мястото на преговорите, а Сталин е на територия, контролирана от Червената армия и пристига с влак, защото се притеснява от пътуванията със самолет. Всичко това демонстрира реверанса, който правят западните лидери, с ясното осъзнаване на всичко, постигнато във войната от съветските хора.

Британският премиер, Уинстън Чърчил, който е убеден антикомунист и гледа на Сталин като на огромна заплаха за британското господство, подготвя специален подарък за гражданите на разрушеният град.

На специална церемония по време на конференцията британецът излиза със синята си униформа на комодор от Кралските военновъздушни сили, а срещу него е Йосиф Сталин в своето обрано военно облекло. Чърчил подава на съветския водач специално изкован меч. На острието му е гравирано на руски и на английски – „На гражданите на Сталинград. Твърди като стомана. От крал Джордж VI. В знак на дълбоко възхищение от британския народ.“

След като благодари Сталин подава оръжието на американския президент. Рузвелт го разглежда и кратко казва – „Те наистина имат сърца от стомана“.

Тези събития днес не са удобни за никого. Във Вашингтон и Лондон се опитват да забравят историята на Втората световна война. В днешна Русия я превръщат в пропагандно оръжие, за да обединят хората в поредния сблъсък с обединена Европа. Никой не иска да си спомни за жертвите, за милионите обикновени хора от Русия, Белорусия, Украйна, Казахстан, Далечния Изток, Средна Азия, Германия, Франция, Италия, Румъния и цяла Европа, които са изпратени в безумната месомелачка на Сталинград. Тогава това сражение дава възможност за създаването на един нов свят. 

Почти сто години по-късно, ние, подтиквани от политическия елит по света, бързаме да забравим поуките от историята, за да може отново да повторим ужасяващите ѝ примери на почти същото място, с почти същите участници. Сега те са разпределени в малко по-различни съюзи, но идеята остава непроменена - борбата за световно господство и без значение на каква цена ще бъде постигнато то. Засега загиналите цивилни граждани в Украйна са близо 15 хиляди, а в Газа над 25 хиляди. Трябва ли да се повтори Сталинград, за да могат хората да си спомнят, че нямат нужда от война, а тя е насаждана само от корумпираните политици, за да запазят властта си? 

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Свят, в който няма насилие над децата“ – кауза, която обединява Силистра

В Силистра работят за свят без насилие над децата , но пътят към него минава през трудни въпроси и откровени признания. Проучване на Женско сдружение "Екатерина Каравелова“ показва, че три от четири деца не познават добре правата си , а повечето родители не знаят към кого да се обърнат при насилие.  Институциите полагат усилия, но липсата на..

публикувано на 07.11.25 в 16:06
Радослав Рибарски

Радослав Рибарски: Ако днес имаме горива, това не означава, че ще има след два месеца

"Особеният управител съществува в законодателството вече може би над две години и нищо не пречи, ако управляващото мнозинство е решило да процедира с особен управител , той да бъде назначен и да гарантира непрекъснатостта на доставките на горивата, но ситуацията и това, с което ни занимава управляващото мнозинство от няколко седмици, е основно..

публикувано на 07.11.25 в 14:14
Люк Леви

Люк Леви: Изключително важно е да отдадем почит на важна фигура като Желю Желев

Конференция , посветена на Желю Желев, първия демократично избран президент на България, ще се проведе във Френския културен институт в София на 10 ноември . Френският културен институт организира конференция за президента Желю Желев "Днес се намираме в ситуация, която е доста притеснителна, един притеснителен геополитически контекст -..

публикувано на 07.11.25 в 12:05
Илия Тодоров

Илия Тодоров: Предлагаме да не може да се мине ГТП, ако има влезли в сила глоби

"Става дума за това да не може да се мине годишен технически преглед (ГТП), ако има влезли в сила глоби, тоест такива, които са връчени, а и за които собственикът на автомобила, който трябва да мине ГТП, знае и не ги е платил ". Това заяви пред БНР aдвокат Илия Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи: "Не говорим за случаи, в..

публикувано на 07.11.25 в 10:13
Калоян Велчев

Калоян Велчев: Не виждам как бюджетът ще бъде приет в този си вид

"Част от исканията на синдикатите бяха удовлетворени, затова в крайна сметка те седнаха на масата и се превърнаха в едни умерени защитници на бюджета, който бе внесен". Това коментира пред БНР политологът Калоян Велчев : "Част от недоволството към бюджета идва и поради поне два факта, отвъд самите политики, които са заложени вътре. От една страна..

публикувано на 06.11.25 в 17:29
Доц. д-р Пламена Райкова

Доц. д-р Пламена Райкова: Сеизмичните събития носят и хоризонтално, и вертикално усещане

"Сеизмичните събития носят и двата типа усещане - и хоризонтално, и вертикално , тъй като вълната има и двете раздвижвания на земните пластове - и хоризонтално, и вертикално, но за усещането зависи колко близо са хората до епицентъра ". Това каза пред БНР доц. д-р Пламена Райкова от   департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към..

публикувано на 06.11.25 в 14:37
Доц. Григор Сарийски

Доц. Григор Сарийски: Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват

"Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват , както и предполагам на повечето от слушателите". Това заяви пред БНР доц. Григор Сарийски от   Института за икономически изследвания на БАН: "Всъщност нямахме много време да се запознаем с параметрите на бюджета. Основният параметър беше времето, което беше предоставено на..

публикувано на 06.11.25 в 13:24