Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Най-интересните археологически находки от 2023 г. в изложба

7
Снимка: Светослава Кузманова

Изложба с най-интересните археологически находки от миналата година вече е подредена в Националния археологически институт с музей при БАН. 

 Откриването на експозицията ще е на 14-и февруари, поводът е професионалния празник на археолога, който е на тази дата. Това е 17-ата национална археологическа изложба и в нея са включени над 400 експоната от 30 обекта, притежание на 23 исторически и археологически музеи в цялата странаСред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново. Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“.


Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб „Урдовиза“.

17-тата изложба „Българска археология“ е плод на съвместната работа и партньорството с 23 исторически и археологически музеи в цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са: Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“, Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Приморско, Провадия, Чипровци и Чирпан, и Музеят на родопския карст, Чепеларе.

“Българска археология 2023” се открива на 14 февруари (сряда), от 18.00 ч. и ще бъде отворена за посетители до 26 май 2024 г. в Централна зала на НАИМ на пл. "Атанас Буров" № 1.

Кои са най-интересните артефакти, които могат да се видят, разказа доц. Камен Бояджиев, ръководител на отдел "Експозиции" в Националния археологически институт с музей при БАН - чуйте в репортажа на Светослава Кузманова в предаването "12+3". 

По публикацията работи: Наталия Кръстева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Bella Voce празнува с "Покана за танц"

На 1 и 8 декември в камерната зала "България" певиците Росица Павлова-Инджева, Мария Яковчева, Елена Механджийска и Милена Гюрова, заедно с пианиста Стефан Врачев канят публиката на празничните концерти, с които ще бъде отбелязана 10-годишнината от основаването на вокалния ансамбъл Bella Voce. Спектакълът, който подготвят, е със заглавие "Покана за..

публикувано на 29.11.24 в 11:27

Софийската опера с премиера на спектакъла "Адриана Лекуврьор"

В Софийската опера и балет утре - 29.11, предстои премиерата на спектакъла "Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилея.  Постановката се посвещава на две оперни прими – Александрина Милчева и Райна Кабаиванска. Режисьор на спектакъла е Юлия Кръстева , която сподели пред БНР, че посланието, отправено чрез творбата е за вечността и силата на..

публикувано на 28.11.24 в 19:14
Участниците в концерта с музика на Юлия Ценова в Ню Шател

Музика на Юлия Ценова звуча в Швейцария

Българската композиторка Юлия Ценова беше почетена с два камерни концерта в Швейцария на 22 и 23 ноември - в градовете Сион и Ню Шател. И двете събития бяха изцяло с музика на авторката, която напусна този свят през 2010 г.  Юлия Ценова беше ярка личност - пианист, композитор, професор в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в..

публикувано на 28.11.24 в 18:46
Михаил Големинов (1956-2021)

Фестивалът "ТрансAрт" - мост между поколенията авангардисти

Спонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..

публикувано на 27.11.24 в 10:40
Йожен Йонеско

115 години от рождението на Йожен Йонеско

Днес - 26.11, се навършват  115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда".  "След  Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..

публикувано на 26.11.24 в 13:04
Грегъри Магуайър

Авторът на "Злосторница" Грегъри Магуайър: Филмът по книгата възпламенява политическите й нюанси

Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..

публикувано на 25.11.24 в 21:00

Един живот не стига да се предвиди всичко

Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..

публикувано на 25.11.24 в 19:34