Мащабна изложба в памет на фотографа Петко Герасимов

Изложба на снимки, много от тях чернобели – носещи духа на времето, духа на Стара Силистра, на хора, събития и адреси, бе начинът, по който Полина и Виктор Герасимови избраха, за да кажа последно „Сбогом!“ на своя баща – Петко Герасимов.

Творец и приятел за мнозина в малкия град на брега на голямата река.

50 години от живота на Петко Герасимов са отдадени на фотографията и културата като цяло. Знак от съдбата е и рождената му дата - 24 май.

Кафенето до театъра също помни Петко Герасимов, защото там и в миналото, и днес се събират хора от арт средите на града. И във фоайето, по време на изложбата, и след това – с питие в ръка Веселин Боев, Йордан Георгиев, Димитър Златев, Радослав Марков и Алексей Минев - си спомниха за отминали времена.

Духът на крайдунавското градче може да бъде усетен в сайтът Стара Силистра, където над 2000 изображения са възстановени за поколенията от Петко Герасимов и синът му Виктор. Там са разказани едни от най-любопитните истории, които позволяват човек да се потопи в света на своите предци.

А изложбата в памет на фотографа остава до 23 февруари във фоайето на сградата на театъра, както е позната, за да могат да се докоснат до твореца Петко Герасимов и млади, и стари.

Петко Герасимов е фотограф с над 50 годишна практика. Ентусиазмът му, както и на неговите съмишленици фотографи, в години на ограничения, води до създаването на университетска специалност фотография в България. Участва в стотици пленери, фотоваканции, конкурси и изложби, в заснемане на мейкинги или използвайки 8 мм камера в едни от най-успешните съвременни български филми. Още в ранните си фотографски търсения се отличава с експериментаторския си дух, започвайки да рисува върху негативи, да изобретява нови филтри, да преповтаря огледалната механизация на фотоапаратите, изнасяйки я отвън и създавайки съвсем нова техника на заснемане. Започва като „спортен фотограф“ в гр. Пловдив и много бързо става част от най-силната тогава фотографска група. Артистичната му душа е премесена с инженерни умения, което го прави уникален майстор в поправката на всякакви видове фотографска техника. В годините е преподавал в читалища, фотографски школи и частни уроци и всеки негов ученик е бил приет в учебното заведение, в което е кандидатствал. Заснемал е множество документални филми в България и Европа, за най-големия от които, прекарва 3 години в Ростов на Дон.

По желание на децата си и тяхното търсене на алтернатива в малкия град, създава местна телевизия, чрез която дава възможност на млади таланти и борци за свобода да се изявят и по която се пускат само „модерни и хубави“, според младите, музика и филми. Създава фотоклубове, води фотокръжоци, организира международни фотоизложби и пленери в Силистра. Любопитната му натура го среща с всеки нов вид аналогов или дигитален фотоапарат, който се появява на пазара и това води до създаването на уъркшопи – „Как най-добре да снимаме със собствения си апарат“. През последните години, едно от най-значимите за града събития, е създаването на НПО и сайт „Стара Силистра“ съвместно със сина му. За 11 години откриват и реставрират над 2000 изображения, реализират 8 големи изложби и запазват историята на града, събирайки гравюри, плаки и снимки от цял свят. Наред с фотографската си дейност, 15 поредни години, заема длъжността „Завеждащ постановъчна част“ в драматичен театър Сава Доброплодни и продължава да пази и пълни архива му, дори след напускането си. 14 поредни години, всяко лято, посреща с усмивка и блага дума или мъдър съвет, посетителите на създадения от дъщеря му „Весел бар“ на плажа. Там освен фотографските курсове, заснема татуировките на хилядите посетители, което е вдъхновяващ материал за следваща изложба. Иновативната му природа е съчетана с изключителна отговорност и отдаденост към семейството.

Още по темата в зувковия файл.