Полската група "Artificialice" с фронтдама Алис заяви:"По- големи сме, когато сме заедно"

Сингълът "Until" стана пилотен към дебютния албум „Prisoners of Expectations“ на полската група "Artificialice", който излезе през 2022 г.  Песента е разказ за трудния път към (себе)приемането. Това е интимната история за преживяванията на младо, емоционално момиче, което се бори с чувството, че е неразбрано и от време на време не е напълно прието – особено от самата себе си. Песента не само се занимава с проблемите, пред които са изправени хората, които обикновено се смятат за екстроверти: постоянното усещане, че са „твърде много“ и „прекалено шумни“; но и за важността на разбирането и приемането на различията. По време на фестивала „Евросоник“ се срещнах със създателката на групата „Artificialice“- Alicja Sobstyl. Тя е композитор, текстописец, вокалист, флейтист и продуцент. Проектът й „Artificialice“ се характеризира с хипнотични вокали, напомнящи за Björk. Алисия идва усмихната за насроченото интервю, след като ден по- рано е имала изява заедно с групата си „Artificialice“ в една от централните зали в Грьонинген- Нидерландия по време на фестивала „Евросоник“. Започваме разговора с нейното представяне:

Здравейте, казвам се Алис и съм вокалист на групата, която се казва „Артифишълис“. Също така създавам групи и съм нещо като мениджърът ни, защото в Полша нямаме много мениджъри, затова ни се налага сами да се занимаваме и с това. Свирим джаз глитч, арт поп, нещо подобно на Бьорк.

Разкажи ни за името на групата ти, защото е интересно и необичайно.

Да! Всъщност вече чух няколко различни версии на произнасяне, като особено ми хареса италианския вариант, „Артифичиале“, но правилното произношение е „Артифишълис“, което е комбинация от нещо като артифишъл от английски - изкуствен на български и моето собствено име- Алис. Също така може да го разтълкувате като „артифишъл айс“- изкуствени очи. Всъщност смисъла, който съм вложила в това име е как да привлече вниманието към факта, че се опитваме да установим контакт между изкуствения интелект и реалността, нещо като изкуствена реалност. Това беше нещото, което ни вдъхнови в реалния живот, да покажем нещо модерно. Хората в групата ми са много млади и предполагам, че това също повлия. Но основната идея е чрез музиката да  комбинираме акустични инструменти с човешки емоционален вокал и електроника. Това е музикалният израз на нашата идея.

От колко време се занимаваш с музика

Всъщност цял живот. Не знам защо, понеже никой от семейството ми не е музикант. Но още като бях малко момиченце казвах, че искам да пея и ще пея. Моите родители се опитваха да ме убедят за пея за тях; казваха ми „Ок, пей за нас“, а аз им отговарях „Не, ще пея за вас, когато стана певица“. И очевидно това се случи, не знам защо и кога, но това малко момиченце се оказа право.

 Prisoners of Expectations стана заглавната песен в дебютния албум на групата Artificialice, чиято движеща сила е Алисия или Алис както се представя младата полска певица и автор. Тя създава основно музикалния материал, както и текстовете, които записва впоследствие заедно с групата си „Артифишълис“.

Издадохме дебютен албум, всъщност това е ЕР – нещо като мини албум, съдържанието му е половин час музика. Той е донякъде концептуален, аз подготвих заглавията и какво ще е съдържанието на песните, след което се събрахме цялата група и се срещнахме с момчетата, които поканих за съавтори на проекта, обясних им каква е концепцията, за какво искам да разкажа с музиката ни. След това направихме аранжиментите. Отне ни може би една седмица да подготвим целия албум. Заминахме на село, близо до къщата на родителите ми. Използвахме пристройка, не знам точно как се казва, където се съхраняват нещата за обработка на градината – като барака в двора. Там сложихме нашите барабани, микрофони и записвахме. Това беше нашето студио „А“, приспособено от нас самите. След което преминахме в студио „Бе“,  което беше в самата къща. Тя беше празна, защото родителите ми смятаха да се пренесат там след няколко месеца. Така че там направихме нашето второ студио „Бе“, където работихме по аранжиментите, мелодиите, аз писах и пренаписвах текстовете, ако се налагаше променях съдържанието или оформях по-добре идеите, което си личеше от последвалите записи. Та така се случиха нещата, в по- голямата част от времето се забавлявахме, бяхме много креативни заедно през тази една седмица, бяхме подчинени ни една обща енергия. Най- интересното нещо беше, че китаристът и барабанистът се запознаха няколко дни преди да влезем да записваме. В моя случай избрах хората не по това как ще свирят заедно, а по това каква енергия и химия притежават и дали ще си подхождаме. Избрах всеки член от групата на базата на това дали има химия между мен и съответния човек, след което цялата група се събра и започнахме да свирим заедно след като вече бяхме реализирали записите. Значи първо записахме албума, след което се научихме как да го свирим на живо. Знам че това не е обичайната практика, но в това имаше нещо магично. Не знам какво да очаквам, но когато цялата идея беше да запишем албум за липсата на очаквания, това се оказа изключително преживяване.

Алисия Собстил или Алис се отъждествява и с името на групата си. А по време на шоукейс фестивала „Евросоник“ в Нидерландия, тя заедно с групата си "Artificialice", изнесе шоу, което ще се помни дълго. Самата Алис се усещаше, че се чувства доста комфортно на сцената в Грьонинген, предполагам че така е и по време на другите й изяви и Алис напълно ме подкрепя.

Да, да, да. Мисля, че отмина времето, когато се чувствах стресирана. Сега се чувствам въодушевена от тръпката и доста комфортно на сцената. Усещам се като част от нещо; чувствам, че излъчвам енергия, която хората пред сцената ми връщат обратно, като някакъв вид обмяна на енергия, така че вече не мисля за стреса, а за това как да бъда творба. Разбира се, аз съм самата себе си на сцената, но това е една творческа и по-различна моя версия. Не искам да си слагам дълги нокти, за да съм различна, въпреки че мога, но не това е идеята. В реалността не е лесно за хората да те видят, че ходиш боса, с блестяща рокля и специален маникюр, но на сцената това е някак си по-естествено и публиката го възприема по-лесно. Затова обичам да съм на сцената, защото ти позволява да правиш откачени неща.

Какво е впечатлението ти от фестивала „Евросоник“.

О, страхотен е! Това е голямо събитие. Бях малко уплашена, честно казано, но това не го разпространявайте. Беше невероятно, че толкова много музиканти и хора от музикалната индустрия са събрани на едно място. Буквално всички са тук. Бях участвала в няколко шоу кейса и се запознах с някои хора от музикалния бизнес и всички те се оказаха тук, значи всички от бизнеса са тук.

Как да завършим разговора ни, какво би искала да кажеш на хората, които те слушат в момента.

Моето послание е да сме по-свързани и да общуваме повече. Ако се замислите, полската и българската сцена са доста близки. Може би трябва да се мисли за повече сътрудничество помежду ни. Защото всички ние мислим за големи изяви като на британската или американската сцена, но смятам, че сега е настъпило времето за европейските страни и култури да наложат своята дума и смятам, че посланието ми трябва да бъде: „По- големи сме, когато сме заедно.“ Смятам, че всеки един от нас има уникални неща, които да сподели, на основата на своята култура.

С това послание завърши срещата ми с тъмнокосата, красива, много чаровна и словооотлива полска певица и автор Алис- Алисия Собстил от групата Artificialice в специалното интервю за предаването „Евробокс“. 

Интервюто можете да чуете в приложения аудиофайл тук: