"Гражданите има нужда се събудят и да натиснат българските политици - да им припомнят, че трябва да са отговорни към съдбините на страната, защото моментът е исторически", посочи той пред БНР.
"Това е ход, продиктуван от спешната нужда да защитим България. Ако преди 3-4 години говорехме за "Зелената сделка“ като нещо в бъдещето или за конфликта в Украйна като нещо, което няма да ни застигне, днес те чукат на вратата ни. Министър-председателят ни смята, че е нормално и няма никаква тема табу да говорим за война между НАТО и Русия, която ще се води в Черно море. Трябва да има граждански отговор на това нещо".
Кузман Илиев не пожела да посочи конкретни имена, които са се обединили около движение "България може“.
"След един месец съм склонен да говоря за това кои хора са го подкрепили. Има доста личности – преподаватели, хора от бизнеса, общественици, които усещат, че е дошъл момент гражданската енергия и сила да се структурира и да започне да се чува".
Мястото на България е в Европа, заяви Кузман Илиев, но поясни:
"Но Европа, която е силна и уважаваща себе си. И една България, която да бъде чувана в Европа. Не може да си безгласната буква, на която само се спуска и нарежда. Страната ни може да каже в рамките на НАТО, че война в Черно море означава ликвидиране на България. Ние мълчим. В ЕС да кажем, че трябва да преосмислим "Зелената сделка“, защото не може да си затворим енергетиката".
Ако партията е единственият инструмент да се участва в политическия живот, защо движението да не прерасне в партия, заяви той.
"Съвременните партии би трябвало да представляват електорални платформи, които да дават възможност на качествени хора с каузи да участват на избори. Сега партиите са структури, подчинени на някакви бизнесмени, които искат да овладеят политиката за техен кеф.
Целя се в нормалните българи. Тези хора, които искат нормални доходи и сигурност. Не искат да воюват с Русия. Уважават Америка, но харесват Америка на Тръмп, не на Байдън".
Кузман Илиев коментира случващото се в съдебната система.
"Нещата си продължават с пълна пара и тези реформатори, които трябваше да направят нещо, по-скоро бяха погълнати и завъртени от политическия ни водовъртеж".
Моята интуиция подсказва, че няма да има никакви проблеми с ротацията, посочи още той в предаването "Нещо повече".
"Нашите евроатлантически партньори не искат да има проблем. Тук има едни игрички, в които господин Борисов и господин Пеевски се подиграват на своите младши партньори в сглобката. Това обаче се случва на гърба на нормалните българи. Става дума за политически цирк".
Илиев вижда своето активно участие в политическия живот.
"Българските политици сега не защитават националния интерес".
Той обясни какви са шансовете на страната ни за влизане в еврозоната през 2025 г.
"Ако зависи от обективните правила – никакви, ако зависи от политиката – огромни, а то зависи от политиката. Европа иска да направи дигитално евро - това е пълен контрол над гражданите".
Кузман Илиев смята, че България се намира на кръстопът – "или ще тръгнем да се модернизираме бързо, или ще продължим да затъваме".
Според него Шенген вече не съществува. А ако продължаваме така, ЕС също няма да издържи дълго.
"Идеята на ЕС не е да война и да направи "Зелена сделка“.
Кузман Илиев ще предложи да се направи меморандум, с който експерти да извършат предоговаряне на "Зелена сделка", като се отчетат интересите на гражданите.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
" Рискове винаги съществуват. Има ги и сега". Така коментира пред БНР темата за влизането на България в еврозоната Румен Гълъбинов , икономист и бивш заместник-председател на Комисията по финансов надзор: "Въпросът е, че в сегашната ситуация Българска народна банка се справя много добре, управлява текущата ликвидност на банките, включително и..
"Мирът според мен трябва да бъде на ниво между самите хора. Когато има мир и разбирателство между самите хора , мирът, за който много често в днешно време се говори, ще бъде на лице , така че не само между хората в една страна, разбира се, това е най-важното, но също така и между хората и нациите на различни страни". Това каза пред БНР Кети Канг ,..
"Украйна: любов + война" е първата по рода си дигитална изложба , чиято цел е да покаже по нестандартен и запомнящ се начин над 700 визуални изображения и доказателства за насилието и военните престъпления, извършвани от Русия на украинска земя, анонсират инициаторите на изложбата. В рамките на проекта за пръв път 149 фоторепортери от 29..
Над 100 сигнала и писма прати от началото на годината КАТ-Кюстендил до общините и служби, имащи отношение към безопасността на движението по пътната мрежа в региона, за бърза реакция и отстраняване на нередности и проблеми, казаха от Областната дирекция на полицията. Тази комуникация дава добри резултати. Последните дни се работи по пътя..
"Призивите за референдум за приемане на еврото ми изглеждат много популистки. Те водят до разделение на страната и носят несигурност. Не мисля, че България има нужда от несигурност." Това казва в интервю за БНР литовският евродепутат от "Обнови Европа" Пятрас Аущрявичюс. Г-н Аущрявичюс, как се разви икономиката на Литва 10 години след..
"И докладът за еврото, и позатихващата еуфория от еврото, и позатихващите протести срещу еврото бяха напълно пометени от социалната драма , от историята със социалните домове за възрастни хора във вече няколко града и села в България и дали това е нарочно или случайно, не се знае, защото всичко това заприлича на ПР акция от самото начало в..
Повече от 10 месеца продължава реконструкцията на столичната улица "Опълченска“ в участъка между булевардите "Сливница" и "Тодор Александров“. Все още няма официална информация кога ще бъде пуснато автомобилното движение, макар че изглежда участъкът готов, а въпреки огражданията някои шофьори преминават по обновените платна. Ремонтните дейности..
Социалната комисия в парламента ще изслушва днес компетентните институции след разкритията през последните дни за нечовешките условия в домове за..
Когато някой внесе негоден документ в някоя институция, тя го връща, защото изначално е негоден . Това мнение изказа пред БНР адвокат Николай..
Д-р Надежда Тодоровска, зам.- генерален директор на Българския червен кръст, пък припомни необходимостта от в заимопомощ в критични моменти. Тя..