Това каза в интервю за БНР проф. арх. Йорданка Кандулкова.
"Отношението към наследството е отношение към себе си и към другия. То е въпрос на морал, пряк израз на нашата ценностна система. Най-тежките рани един народ понася, когато се отнесат негативно, разрушително към следите на неговата история. Това е отнемане на идентичност, на право да съществуваш."
За изданието "Архитектурни образи. България през втората половина на XX век" тя посочи, че има мисията да бъдат популяризирани ключови обекти от близкото ни минало, за да бъдат опазени. Книгата е отворена за развитие. Първият и вторият том не изчерпват темата, уточни Кандулкова.
Наследството от втората половина на 20-и век е навсякъде около нас. За голяма част от гражданите обаче то е съвремие и все още не се осъзнава като минало, оставило своята историческа следа, коментира арх. Кандулкова в предаването "Хоризонт до обед".
През този период има създадени произведения, съизмерими с постижения на европейската архитектура, подчерта тя. "В природата на човека е да пази онова, което според него е ценно. Затова е изключително важно да осъзнаем ценността на това архитектурно творчество."
"В една от книгите ще чуете разказ за един панелен град. Панелни комплекси, които с лека ръка можем да критикуваме, да обругаваме за условията на живот в тях, но ако погледнем тяхната устройствена характеристика, тя е много по-човеколюбива от някои нови комплекси, които се изграждат", каза арх. Йорданка Кандулкова. По думите ѝ сме склонни много лесно да унищожим нещо, преди да сме разбрали, че е ценно.
Обичайно 50 години в историята се смятат за дистанция, която осигурява повече безпристрастност в оценките. Сега все още сме пристрастни, което се отразява и върху отношението към определени обекти, отбеляза специалистът.
"Пристрастността днес още я виждаме. Благодарение на тази пристрастност съборихме мавзолей, съборихме паметник, сега друг паметник. Защото те много силно излъчват идеи, а ние се борим с идеите. Само че, за съжаление, през материални следи, които освен че излъчват идеи, имат своите художествени качества. И те стават жертва на едно друго отношение."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..
; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..
45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..
Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си – да съгради храм в..
Смените, които прави руският президент Путин, не са добри новини за Украйна, защото са верни решения за това, което той иска да постигне . Това каза..
За съжаление, в момента системата се крепи на пенсионираните медицински сестри. Тази професия трябва да стане оценена, а в момента момичетата се..
"Какво мислят българските евреи за днешната война в Газа" - това попита в една своя публикация Юлиана Методиева , главен редактор на сайта за човешки..
Значителна облачност с дъжд
Облачно
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали