Това каза в интервю за БНР проф. арх. Йорданка Кандулкова.
"Отношението към наследството е отношение към себе си и към другия. То е въпрос на морал, пряк израз на нашата ценностна система. Най-тежките рани един народ понася, когато се отнесат негативно, разрушително към следите на неговата история. Това е отнемане на идентичност, на право да съществуваш."
За изданието "Архитектурни образи. България през втората половина на XX век" тя посочи, че има мисията да бъдат популяризирани ключови обекти от близкото ни минало, за да бъдат опазени. Книгата е отворена за развитие. Първият и вторият том не изчерпват темата, уточни Кандулкова.
Наследството от втората половина на 20-и век е навсякъде около нас. За голяма част от гражданите обаче то е съвремие и все още не се осъзнава като минало, оставило своята историческа следа, коментира арх. Кандулкова в предаването "Хоризонт до обед".
През този период има създадени произведения, съизмерими с постижения на европейската архитектура, подчерта тя. "В природата на човека е да пази онова, което според него е ценно. Затова е изключително важно да осъзнаем ценността на това архитектурно творчество."
"В една от книгите ще чуете разказ за един панелен град. Панелни комплекси, които с лека ръка можем да критикуваме, да обругаваме за условията на живот в тях, но ако погледнем тяхната устройствена характеристика, тя е много по-човеколюбива от някои нови комплекси, които се изграждат", каза арх. Йорданка Кандулкова. По думите ѝ сме склонни много лесно да унищожим нещо, преди да сме разбрали, че е ценно.
Обичайно 50 години в историята се смятат за дистанция, която осигурява повече безпристрастност в оценките. Сега все още сме пристрастни, което се отразява и върху отношението към определени обекти, отбеляза специалистът.
"Пристрастността днес още я виждаме. Благодарение на тази пристрастност съборихме мавзолей, съборихме паметник, сега друг паметник. Защото те много силно излъчват идеи, а ние се борим с идеите. Само че, за съжаление, през материални следи, които освен че излъчват идеи, имат своите художествени качества. И те стават жертва на едно друго отношение."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
"Не виждам смисъл да говоря пред медиите , защото напоследък каквото се случва в държавата и по света е много говорене, но нищо не се случва. От говорене файда няма ". Това каза пред БНР Йордан Лечков , бивш футболист и бивш кмет на Сливен. В интервю за предаването "Радиоточка" по програма "Хоризонт" бившият кмет на Сливен сподели с какво се..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо. Мисля, че уважаемите радио слушатели много добре знаят за какво иде реч. Живеем в много висока корупционна среда . Ние сме в една държава на абсурда, където тези, които са призвани да пазят закона, го..
Всеки здравноосигурен у нас може да провери какво съдържа пациентското му досие чрез сайта на Здравната каса . Това е една от най-често използваните електронни услуги, предоставяни от институцията. 986 с достъп до здравни досиета Чрез сайта на Здравната каса можем да изберем личен лекар онлайн, да проследим статуса на протокол, чрез..
С първата по рода си у нас зала за обучение по анатомия ще разполага Медицинският университет в Плевен. " Системата е уникална . Създадена е от високотехнологична компания, която използва виртуалната реалност за обучение по анатомия на човек . В системата има над 13 000 структури и органи. Всеки студент във виртуалното пространство може да..
"Още при приватизацията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ държавата си остави т. нар. "златна акция" , тоест т я има част от собствеността върху тези предприятия и правото да се изказва по темата за продажбата ". Това каза енергийният експерт Явор Куюмджиев , бивш министър на икономиката и енергетиката: "От друга страна въвеждането на..
"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..
Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..
Гражданската мобилизация в София стресна политическите опоненти на кмета Васил Терзиев. Това каза пред БНР бившият министър на околната..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо...
Вярвам, че е възможно да има мир между палестинците и гражданите на Израел. Това заяви пред БНР Васил Димитров, наш сънародник, който беше сред..