Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие преди да достигне пълнолетие.
Тревожната статистика представи пред БНР Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Тя цитира данни от национално проучване за насилието над деца, проведено по поръчка на УНИЦЕФ, което показва, че 47% от децата в България са преживели насилие преди 18-годишната си възраст.
По думите ѝ най-разпространено е емоционалното насилие - при почти половината от анкетираните деца. Следват физическото насилие, сексуалното насилие и пренебрегването.
Децата с увреждания са в по-голям риск, отчете Кристина де Бройн, като уточни, че там има и по-голям процент насилие във всичките му форми.
Тези уязвимости се виждат и онлайн, добави тя. По думите ѝ в онлайн пространството децата са в два пъти по-голям риск от кибертормоз и в 8 пъти по-голям риск от сексуална експлоатация.
Опитваме се да изградим отново живота на тези хора благодарение на различни механизми за подкрепа, декларира Кристина де Бройн в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
Тя подчерта, че предизвикателствата в тази сфера са много различни. Според нея едно от ключовите е координацията между различните сектори и органи. Там има нужда от заздравяване, смята тя. По думите ѝ друго важно предизвикателство, по което трябва да се работи, е недостигът на специализирани услуги, които да помагат на деца-жертви на насилие. Кристина де Бройн отбеляза работата по детското правосъдие:
"Виждаме, че липсват ясни протоколи за съдебни производства, които са щадящи за децата. Също така и това, че не се използват достатъчно сините стаи, които вече съществуват в България. Трябва да насърчим сътрудничество между правоприлагащите органи и социалните услуги, така че жертвите на насилие да могат да получат подкрепата под един покрив. Това е моделът, който УНИЦЕФ прилага в България - той се нарича "Зона закрила"".
Тя отбеляза, че този модел е включен в националната програма за интегрирана подкрепа за деца и изрази надежда тази програма скоро да бъде финализирана с ясно разписан бюджет. По думите ѝ така "Зона закрила" ще може да стигне до всяка област в България.
В момента Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица е от 1958 г. и не отговаря на законодателството на ЕС, подчерта тя и добави, че по този въпрос трябва да си сътрудничат с министрите на правосъдието, социалната политика и вътрешните работи.
Кристина де Бройн посочи, че в България започва нова програма, която ще обхване периода от 2023 до 2027 г. Тя е насочена към ключовите проблеми на децата:
"Нашите ключови приоритети са свързани с ранното детско развитие, от раждането на децата. Първите 1000 дни от раждането на детето са най-важните. Тогава се развива най-бързо мозъкът. Ранното детско развитие е забележителна област, по която работим с правителството".
Работим по въпросите за насилието и тормоза, както и за качествено образование, добави тя като други приоритети в програмата.
Тревожни са и данните на ООН за детската смъртност. Кристина де Бройн заяви, че има и добри новини и посочи:
"За периода от 2000 до 2022 г. детската смъртност при децата под 5 години в България спада от 18 на 6%. Напредъкът е възможен, когато заедно работим по конкретни програми".
България обаче все още изостава от средните стойности за ЕС в това отношение, подчерта тя, като обясни, че за да се стигне до тези стойности, трябва да има инвестиции за системата за първична медицинска помощ:
"Трябва да се въведе система за услуги в общността, така че в най-отдалечените райони, в най-малките селца в България да има достъп до здравеопазване".
Според нея се наблюдават разлики в различните области. Този проблем трябва да се постави на преден план, категорична бе Кристина де Бройн и посочи областите Монтана и Сливен, за които е необходима по-концентрирана подкрепа.
Преди дни генералният директор на БНР Милен Митев и представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн подписаха меморандум за стратегическо партньорство между обществената медия и детския фонд на ООН.
Превод в ефир: Петриела Бачева
Цялото интервю на Валерия Николова с Кристина де Бройн в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..
Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат. Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..
Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска". За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър. В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..
Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..
Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина. Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...
Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години. Мерки за облекчаване на..
Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение. Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..
Въвеждането на еврото ще се отрази върху цените на имотите у нас , сочат прогнозите на представители на бранша. Част от тях стигат и до конкретика -..
Има шанс за голяма катастрофа и всички го знаем - партийни ръководители и на площада. И този път нещата са опрели на кокал, предупреди..
ВКС окончателно осъди сайта "Медиапул" и журналиста Борис Митов за клевети и обиди спрямо бившия председател на Софийския градски съд (СГС) и..