Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

УНИЦЕФ: Всяко второ дете в България е преживяло насилие, преди да достигне пълнолетие

| Интервю
Снимка: Валерия Николова

Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие преди да достигне пълнолетие

Тревожната статистика представи пред БНР Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България. 

Тя цитира данни от национално проучване за насилието над деца, проведено по поръчка на УНИЦЕФ, което показва, че 47% от децата в България са преживели насилие преди 18-годишната си възраст. 

По думите ѝ най-разпространено е емоционалното насилие - при почти половината от анкетираните деца. Следват физическото насилие, сексуалното насилие и пренебрегването. 

Децата с увреждания са в по-голям риск, отчете Кристина де Бройн, като уточни, че там има и по-голям процент насилие във всичките му форми. 

Тези уязвимости се виждат и онлайн, добави тя. По думите ѝ в онлайн пространството децата са в два пъти по-голям риск от кибертормоз и в 8 пъти по-голям риск от сексуална експлоатация. 

Опитваме се да изградим отново живота на тези хора благодарение на различни механизми за подкрепа, декларира Кристина де Бройн в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Тя подчерта, че предизвикателствата в тази сфера са много различни. Според нея едно от ключовите е координацията между различните сектори и органи. Там има нужда от заздравяване, смята тя. По думите ѝ друго важно предизвикателство, по което трябва да се работи, е недостигът на специализирани услуги, които да помагат на деца-жертви на насилие. Кристина де Бройн отбеляза работата по детското правосъдие:

"Виждаме, че липсват ясни протоколи за съдебни производства, които са щадящи за децата. Също така и това, че не се използват достатъчно сините стаи, които вече съществуват в България. Трябва да насърчим сътрудничество между правоприлагащите органи и социалните услуги, така че жертвите на насилие да могат да получат подкрепата под един покрив. Това е моделът, който УНИЦЕФ прилага в България - той се нарича "Зона закрила"".

Тя отбеляза, че този модел е включен в националната програма за интегрирана подкрепа за деца и изрази надежда тази програма скоро да бъде финализирана с ясно разписан бюджет. По думите ѝ така "Зона закрила" ще може да стигне до всяка област в България. 

В момента Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица е от 1958 г. и не отговаря на законодателството на ЕС, подчерта тя и добави, че по този въпрос трябва да си сътрудничат с министрите на правосъдието, социалната политика и вътрешните работи.

Кристина де Бройн посочи, че в България започва нова програма, която ще обхване периода от 2023 до 2027 г. Тя е насочена към ключовите проблеми на децата:

"Нашите ключови приоритети са свързани с ранното детско развитие, от раждането на децата. Първите 1000 дни от раждането на детето са най-важните. Тогава се развива най-бързо мозъкът. Ранното детско развитие е забележителна област, по която работим с правителството". 

Работим по въпросите за насилието и тормоза, както и за качествено образование, добави тя като други приоритети в програмата. 

Тревожни са и данните на ООН за детската смъртност. Кристина де Бройн заяви, че има и добри новини и посочи:

"За периода от 2000 до 2022 г. детската смъртност при децата под 5 години в България спада от 18 на 6%. Напредъкът е възможен, когато заедно работим по конкретни програми".

България обаче все още изостава от средните стойности за ЕС в това отношение, подчерта тя, като обясни, че за да се стигне до тези стойности, трябва да има инвестиции за системата за първична медицинска помощ:

"Трябва да се въведе система за услуги в общността, така че в най-отдалечените райони, в най-малките селца в България да има достъп до здравеопазване".

Според нея се наблюдават разлики в различните области. Този проблем трябва да се постави на преден план, категорична бе Кристина де Бройн и посочи областите Монтана и Сливен, за които е необходима по-концентрирана подкрепа.

Представителят на УНИЦЕФ в България отбеляза и въпроса с правата на децата. Според нея трябва да се подобри публичното финансиране в подкрепа на децата и да се разбере къде отиват инвестициите на държавно и местно ниво
"Нужно е всичко това да е по-видимо и да има по-добър инструментариум за проследяване на качеството на мерките, но също така и резултатите за децата. В тази област виждаме напредък, виждаме, че в някои сектори се работи по-засилено, но трябва да продължим да работим заедно за един по-холистичен подход. Важно е и да се подобри координацията". 

Преди дни генералният директор на БНР Милен Митев и представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн подписаха меморандум за стратегическо партньорство между обществената медия и детския фонд на ООН. 

Превод в ефир: Петриела Бачева

Цялото интервю на Валерия Николова с Кристина де Бройн в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20