"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Орел, рак и щука викат Неволята, пристига Трети Украински фронт

Моята учителка по история преди 30 и нещо години ми завеща следното знание - успешните преврати в нашата история са само на девето и деветнайсто число!

На 9 юни тази година сме на избори. Ще се опитаме да връчим цялата власт на Борисов и Пеевски, те ще съберат каквото се отрони от ПП-ДБ, ще ги направят присъдружници и най-накрая ще настъпят стабилност, просперитет, възстановяване и развитие.

Освен това ще направя една смела прогноза - на 9 юни няма да има преврат. Ако някой е замислил такова рязко движение, ще изчака поне поне до 19 юни. Няма да е на 9-и, защото ще се покрие с Деветоюнския преврат от 1923 година. И в учебниците по история ще влязат две еднакви дати за преврати, учениците ще ги бъркат, потомците ще ни упрекват.

В годината на деветоюнския преврат българският футболист Иван Булгаков пише едно стихотворение за Стара планина и нарича страната ни “намръщена”. Иван Булгаков е брат на руския класик Михаил Булгаков. Иван е бил белоемигрант и няколко години - елитен български футболист. Той пише за България такива стихове:

…О, страшна мощ и старина

във теб, намръщена страна!

А страната ни наистина била неприветлива в тия мрачни години на разделение и гражданско противопоставяне. След Деветоюнския преврат от 1923 дошло Септемврийското въстание, когато септември трябвало да стане май.

Но тая реформа се провалила, докато не дошъл Трети Украински фронт през 1944 да даде тласък на реформите по съветски образец.

Тука сега в наши дни има различни ентусиасти да дърпат страната в една или друга посока - еднакво ефективни.

Впечатлението е, че политическата класа само пречи на естествения ход на събитията. Организиран хаос и дисхармония, в които обаче страната продължава да живее и дори има някакво развитие.

А пък това че някой осребрява чуждото невежество едва ли може да отклони държавата.

Докато не дойде Второто пришествие на Трети Украински фронт, България за добро и зло ще се движи в посоката, която е поела - Еврозона, Шенген-менген и така нататък.

“Искам - не искам евро” - това са забавления за фантазьори и предприемчиви политици. Евро ще се въведе, когато България е готова за Еврозоната. И не зависи от това дали в джобчето ми дрънкат семки и копейки.

Виждаме в Европа един такъв феномен. Групи от хора трупат финансови и политически капитали, обяснявайки колко зле живее Европа и как трябва да се обърне към евразийския път на развитие.

Когато вземат властта обаче, тия антиевропейски радикали рязко или постепенно се интегрират към общата европейска политика, доколкото има такава - видяхме такива неща в Италия и на други места. Изключението е Великобритания, която излезе от ЕС, но пък стана още по радикална по евразийските въпроси.

Въобще има страхотна емоционална тръпка в това да се ползваш от всички европейски блага, за да прокламираш как Европа загнива и се проваля в прах. И да вееш байрака на революцията, ама в комфортни буржоазни условия. Описваш Европа като дълбокото зловонно гърло на Звяра, ала не мърдаш оттам доброволно и само гъделичкаш сливиците на Звяра, докато не повърне.

И накрая ще добавим още едно прелюбопитно историческо сведение.

Днешната дата преди точно 108 години е трябвало да бъде 1 април.

Само че точно в тази година, 1916, Ден на шегата нямало, защото тогава сменяме календара, провеждаме радикална реформа и от Юлианско минаваме на Григорианско каледнарно време. Представете си как през 1916 година посред нощ на 31 март изведнъж настъпил 14 април. Хората в един миг остарели с две седмици.

Сигурно е било ужасно трудно да се съобщи на всички хора да си поправят календарите - тогава дори радио не е имало още.

Сигурно са минали глашатаи по мегданите и са възвестили календарната реформа някак така.

Бий, барабане, слушай, народе, дум-дум-дум,

Днеска не е 1 април, траката-таката.

Днес е 14 април, бум-траката-таката.

Бий, барабане, слушай, народе дум-дум-дум.

И ако някой гражданин извади и той кречетало да вдига шум, глашатаят го думка по главата и вика:

Няма да правим референ-дум-дум-дум.

Слушай, народе, бий барабане, дум-дум, прас-тряс.

С референдуми и без референдуми, все едно.

Орелът, ракът и щуката чакат Второто пришествие на Трети Украински фронт. И тогава ще настане страшна веселба, както е казал Иван Вазов.

Докато Русия и Украйна интензивно освобождават Донбас, най-голямото страдание и жертви се падат на жителите на Донбас.

*Коментарът е авторски и не отразява позицията на общественото радио