В област Добрич вече губят вяра, че един ден и те ще се движат по европейски пътища?

За изоставането на инфраструктурата на област Добрич се говори от години и отново от години се леят обещанията на политиците да се обърне повече внимание на Североизточна България. Реалността показва, че поетите ангажименти остават само във времето на предизборна кампания и веднага след нея Добруджа остава точно толкова в периферията на националната политика, колкото е била и при предходните управляващи. С течение на годините тази тенденция си личи все повече и резултатите от нея не закъсняха. Областта е без инвестиции, най-бързо обезлюдяващият се областен център е Добрич, населението намалява със скорост, отвеждаща областта сред челните позиции в страната, а свързаността и пътната инфраструктура са като огледало на безхаберието.

Имат ли вяра жителите на област Добрич, че един ден и те ще се движат по европейски пътища и умира ли наистина последно надеждата?

Протести на жителите на село Кардам край границата с Румъния има не един пред последните години. И макар и загубили надежда, че пътят от Генерал Тошево до ГКПП "Йовково" ще бъде ремонтиран скоро, то едва ли протестиращите през декември 2021 г. са предполагали, че в средата на 2024 г. той ще продължава да е в същото си окаяно състояние. Политическата си реторика върху този път тренираха десетки кандидати за народната любов, упражняваха се в обещания, в поети ангажименти, в осигуряване на пари, а влезли вече във властта много бързо намираха поредното оправдание защо хората трябва още да почакат. Жителите им обясняваха, че това е входът на България, че потокът от камиони е огромен, че опасностите са твърде много, но в крайна сметка с годините все повече хората се убеждаваха, че не са вход, а изход на страната ни. Ето какво споделиха жители на Кардам три години след протеста им от 2021 г.:

"Много пъти стачкуваме, но не са ни удовлетворили желанията. Жалко, защото повече сили селото няма. Повече не можем да направим от това! ... Няма никаква надежда. Кардам е селото, което, като влезеш от друга държава, е лицето на България. Като влезеш - да видиш мръсотията, пътищата... Това просто е обидно. Много е обидно!".

Изключително важен за жителите на област Добрич е и друг участък от международния път 2-29 – Добрич – Варна. Многократно пътни експерти са сигнализирали, че този участък от 45 км е по-натоварен и от АМ "Тракия", че е необходимо да се направи проект за неговото разширяване и той да е поне трилентов. Бърз преглед на местните медии ясно показва, че почти ежедневно по него има катастрофи. И отново се сипят обещания за високоскоростен четирилентов път, за ремонти, за какво ли не. От поне пет години единственото придвижване напред е отчетът на вече бившия областен управител на Добрич, която посочи, че средствата за проекта са осигурени или поне обещани. Но хората и на това са се наслушали.

Добруджа има две основни препитания – земеделие и туризъм. За какъв туризъм обаче можем да си говорим, когато всички пътища от областния център до морските градчета и курорти са отново в плачевно състояние. Дупка до дупка и кръпки, носещи спомените на години безхаберие. Всеки, който използва пътя от Добрич към магистрала "Хемус" през селата, вижда ясно разделителната линия на пътя при табелата, оказваща начало на област Варна. Вероятно това е и една от причините все повече хора да предпочитат да поемат еднопосочно към други населени места, които не са най-отдалечени от централната власт.  

Репортаж на Мая Щърбанова в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.