Същевременно броят на завърналите се български граждани през миналата година е с 5000 души по-висок от броя на заминалите. От общо 17 000 завърнали се българи - около 1100 са на възраст между 15 и 24 години или с 900 по-малко от заминалите през същата година.
Какво кара поколението Z да напусне България и какво го мотивира да се върне?
Независимостта на младите хора от родителите, интересът към чуждата култура и разбирането, че всеки, който замине да учи в Западна Европа ще оправи живота си и ще бъде успешен са причините Филип, Валентин и Петър да заминат да учат извън България.
Филип Йорданов е завършил средното си образование във Великобритания, след това е учил в Италия, а после се е прибрал у нас. Валентин Гецов е бакалавър от университет в Нидерландия, а впоследствие е направил магистратура в Ирландия. Петър Пейчев също е учил в Холандия, а отскоро е отново в България.
Ковид кризата кара Валентин да се върне в България след 2 години обучение в Нидерландия. По време на обучението от дистанция е осъзнал, че в България има възможности за започване на желана работа и добра перспектива да изгради бъдещето си.
"Много хора ме питат мен, както и останалите участници в панела, защо сме се върнали. Повечето хора, които задават този въпрос, никога не са живели или учили в чужбина", споделя Филип, който смята, че възприятията на хората, които са живели в чужбина и на тези, които никога не са, се разминават.
"Много хора си мислят, че проблемите им могат да бъдат разрешени, заминавайки някъде другаде, но няма нищо толкова различно. Аз съм тук, защото съм успял да си изградя добра среда, имам добра работа, хората около мен се развиват."
Филип Йорданов намира работа в България в американска компания и работи като анализатор на данни. Петър става финансов анализатор в българска компания, която оперира на българския капиталов пазар.
"Занимаваме се с инвестиционно банкиране, работим с български компании. Нещо доста иновативно. Допреди година, година и половина дори аз не знаех, че подобни неща има в България, но намерих нещо, което е изключително интересно", коментира Петър Пейчев.
Независимо от възможностите, които момчетата намират в България, те се сблъскват и с немалко трудностите. Частният сектор се оказва по-благоразположен към тях за разлика от публичния. По думите им, повечето от институциите и държавната администрация не споделят информация за обяви или ако го правят, обикновено сроковете са много къси и има голям риск да се изпуснат. Освен това, имат много специфични изисквания, които е трудно да се покрият.
"Бих желал да виждам български бизнес повече по нашия пазар, не толкова международен, тъй като имаме много какво да покажем."
Другата трудност пред младите хора, които се прибират след дълъг престой в чужбина е, че късат връзките си с България и тепърва трябва да изграждат нови лични и професионални отношения. От друга страна предизвикателствата навън не липсват, категоричен е Петър.
"Намиране на квартира, намиране на работа също доста трудно в този момент. Трето, колкото и да е приятелски настроена Холандия, това е друго общество, което ние не можем да разберем на този етап и е много трудно припокриването, когато си израснал в България. Да се прибереш в България и да си с хората в тази общност, борейки се с всички проблеми, може да е доста по-мотивиращо, отколкото да си в дадена държава, в която си оставаш чужденец – не само като паспорт, но и като мислене."
„Донорството е любов“ - това послание отправя гостът на „Любими празнични истории“ - Милена Златкова. Познавате я като част от екипа на "Тройка на разсъмване" по радио Витоша. Може би сте чували и за каузата й да запознава хората с възможностите да дарят частица от себе си за създаването на нов живот. Тя е сред създателите на..
На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..
Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..
Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга . "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара", разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..
Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи с редки генетични и онкологични заболявания . Необикновената книжарница работи и за други..
" Базиликата е като звездното небе в лятна нощ : оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит ", казва кардинал Мауро Гамбети , архиерей на базиликата и викарий на папата за..
Ник Борисов се занимава с шоколатиерство от 12-годишен. Сега е на 14. Натрупал е вече почти тригодишен опит в изработването на шоколадови скулптури. Всичко, което знае за шоколада, дължи на шеф Ради Стамболов . От него е научил най-напред как да прави шоколадови бонбони. В момента учи графичен дизайн и смята, че това ще му помогне в..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Въпреки пълната политическа неразбория в страната, реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро . Това мнение изрази в интервю за..
Бойко Борисов се чувства силен и иска да наложи своите условия в преговорите за правителство. Това мнение изказа пред БНР политологът доц. Иво Инджов..