Същевременно броят на завърналите се български граждани през миналата година е с 5000 души по-висок от броя на заминалите. От общо 17 000 завърнали се българи - около 1100 са на възраст между 15 и 24 години или с 900 по-малко от заминалите през същата година.
Какво кара поколението Z да напусне България и какво го мотивира да се върне?
Независимостта на младите хора от родителите, интересът към чуждата култура и разбирането, че всеки, който замине да учи в Западна Европа ще оправи живота си и ще бъде успешен са причините Филип, Валентин и Петър да заминат да учат извън България.
Филип Йорданов е завършил средното си образование във Великобритания, след това е учил в Италия, а после се е прибрал у нас. Валентин Гецов е бакалавър от университет в Нидерландия, а впоследствие е направил магистратура в Ирландия. Петър Пейчев също е учил в Холандия, а отскоро е отново в България.
Ковид кризата кара Валентин да се върне в България след 2 години обучение в Нидерландия. По време на обучението от дистанция е осъзнал, че в България има възможности за започване на желана работа и добра перспектива да изгради бъдещето си.
"Много хора ме питат мен, както и останалите участници в панела, защо сме се върнали. Повечето хора, които задават този въпрос, никога не са живели или учили в чужбина", споделя Филип, който смята, че възприятията на хората, които са живели в чужбина и на тези, които никога не са, се разминават.
"Много хора си мислят, че проблемите им могат да бъдат разрешени, заминавайки някъде другаде, но няма нищо толкова различно. Аз съм тук, защото съм успял да си изградя добра среда, имам добра работа, хората около мен се развиват."
Филип Йорданов намира работа в България в американска компания и работи като анализатор на данни. Петър става финансов анализатор в българска компания, която оперира на българския капиталов пазар.
"Занимаваме се с инвестиционно банкиране, работим с български компании. Нещо доста иновативно. Допреди година, година и половина дори аз не знаех, че подобни неща има в България, но намерих нещо, което е изключително интересно", коментира Петър Пейчев.
Независимо от възможностите, които момчетата намират в България, те се сблъскват и с немалко трудностите. Частният сектор се оказва по-благоразположен към тях за разлика от публичния. По думите им, повечето от институциите и държавната администрация не споделят информация за обяви или ако го правят, обикновено сроковете са много къси и има голям риск да се изпуснат. Освен това, имат много специфични изисквания, които е трудно да се покрият.
"Бих желал да виждам български бизнес повече по нашия пазар, не толкова международен, тъй като имаме много какво да покажем."
Другата трудност пред младите хора, които се прибират след дълъг престой в чужбина е, че късат връзките си с България и тепърва трябва да изграждат нови лични и професионални отношения. От друга страна предизвикателствата навън не липсват, категоричен е Петър.
"Намиране на квартира, намиране на работа също доста трудно в този момент. Трето, колкото и да е приятелски настроена Холандия, това е друго общество, което ние не можем да разберем на този етап и е много трудно припокриването, когато си израснал в България. Да се прибереш в България и да си с хората в тази общност, борейки се с всички проблеми, може да е доста по-мотивиращо, отколкото да си в дадена държава, в която си оставаш чужденец – не само като паспорт, но и като мислене."
Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...
В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..
Все повече българи избират Португалия за своята следваща дестинация. Туристическите агенции у нас отчитат засилен интерес през последните години – тенденция, която се наблюдава и в световен мащаб. Какво прави тази атлантическа страна толкова привлекателна? Земята на корка, фадото, великите мореплаватели и богатата история привлича не само с красиви..
Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и..
Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..
Първата столетничка си има дома за възрастни хора в монтанското село Владимирово. Райна Мадова стана на 100 години и бе почетена за рождения си ден с торта, свещички и баница. От 10 години баба Райна Мадова е част от дома за възрастни хора в село Владимирово. Тя е от Бойчиновци, работила е в цеха за макарони, разказа Румяна Милетиева, която е..
Утре е премиерата на новия исторически роман "Деултум посреща Свирепия". Събитието е от 18.30 часа в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента предишният роман от поредицата - "Мистерии в Хераклея Синтика" , се превежда на 4 езика - френски, немски, английски и гръцки език. В Деултум има амфитеатър, още не е открит и..
"Наблюдавахме емоционална сцена без особен план. Плам имаше, но план нямаше . Не виждам нищо друго, освен нищо друго, освен раздразнението на..
Кремъл губи приходи от спрения износ на бензин и дизел и това не е преувеличено. Очевидно Русия изпитва затруднение и това не е резултат само от..