Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Поколението Z вижда перспективи за развитие в България

"Може да е доста по-мотивиращо, отколкото да си в държава, в която си оставаш чужденец – не само по паспорт, но и като мислене"

| Репортаж
Снимка: Виктория Петрова

Близо 12 000 души са напуснали страната ни през 2023 г., сочат данни на НСИ. От тях 2000 са младежи на възраст между 15 и 24 години, като значително по-голям дял имат момчетата.

Същевременно броят на завърналите се български граждани през миналата година е с 5000 души по-висок от броя на заминалите. От общо 17 000 завърнали се българи - около 1100 са на възраст между 15 и 24 години или с 900 по-малко от заминалите през същата година.

Какво кара поколението Z да напусне България и какво го мотивира да се върне?

Независимостта на младите хора от родителите, интересът към чуждата култура и разбирането, че всеки, който замине да учи в Западна Европа ще оправи живота си и ще бъде успешен са причините Филип, Валентин и Петър да заминат да учат извън България.

Филип Йорданов е завършил средното си образование във Великобритания, след това е учил в Италия, а после се е прибрал у нас. Валентин Гецов е бакалавър от университет в Нидерландия, а впоследствие е направил магистратура в Ирландия. Петър Пейчев също е учил в Холандия, а отскоро е отново в България. 

Ковид кризата кара Валентин да се върне в България след 2 години обучение в Нидерландия. По време на обучението от дистанция е осъзнал, че в България има възможности за започване на желана работа и добра перспектива да изгради бъдещето си.

"Много хора ме питат мен, както и останалите участници в панела, защо сме се върнали. Повечето хора, които задават този въпрос, никога не са живели или учили в чужбина", споделя Филип, който смята, че възприятията на хората, които са живели в чужбина и на тези, които никога не са, се разминават.

"Много хора си мислят, че проблемите им могат да бъдат разрешени, заминавайки някъде другаде, но няма нищо толкова различно. Аз съм тук, защото съм успял да си изградя добра среда, имам добра работа, хората около мен се развиват."

Филип Йорданов намира работа в България в американска компания и работи като анализатор на данни. Петър става финансов анализатор в българска компания, която оперира на българския капиталов пазар.

"Занимаваме се с инвестиционно банкиране, работим с български компании. Нещо доста иновативно. Допреди година, година и половина дори аз не знаех, че подобни неща има в България, но намерих нещо, което е изключително интересно", коментира Петър Пейчев.

Независимо от възможностите, които момчетата намират в България, те се сблъскват и с немалко трудностите. Частният сектор се оказва по-благоразположен към тях за разлика от публичния. По думите им, повечето от институциите и държавната администрация не споделят информация за обяви или ако го правят, обикновено сроковете са много къси и има голям риск да се изпуснат. Освен това, имат много специфични изисквания, които е трудно да се покрият.

"Бих желал да виждам български бизнес повече по нашия пазар, не толкова международен, тъй като имаме много какво да покажем."

Другата трудност пред младите хора, които се прибират след дълъг престой в чужбина е, че късат връзките си с България и тепърва трябва да изграждат нови лични и професионални отношения. От друга страна предизвикателствата навън не липсват, категоричен е Петър.

"Намиране на квартира, намиране на работа също доста трудно в този момент. Трето, колкото и да е приятелски настроена Холандия, това е друго общество, което ние не можем да разберем на този етап и е много трудно припокриването, когато си израснал в България. Да се прибереш в България и да си с хората в тази общност, борейки се с всички проблеми, може да е доста по-мотивиращо, отколкото да си в дадена държава, в която си оставаш чужденец – не само като паспорт, но и като мислене."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40
Екатерина Петрова

Пациентка: Диабетът може би е свързан с психологическата насоченост и менталното мислене

На 14 ноември отбелязахме Световния ден на диабета . Във Велико Търново организираха събитие, на което граждани облякоха сини дъждобрани и се хванаха за ръце в кръг, за да изразят своята съпричастност към децата и възрастните с това заболяване. Всеки трети българин между 60 и 69 години е с диабет     45% от хората с диабет не..

публикувано на 16.11.24 в 07:30

За филмографията на Доналд Тръмп и неговата мечта да бъде актьор

Много преди да стане постоянна част от информационните емисии на малкия екран, американският президент Доналд Тръмп се настанява под светлините на прожекторите посредством предавания и филми.  Останах изненадан от многото програми и филми, в които участва Тръмп. Сигурно сте чували за "Стажантът", но може би и вие като мен не сте очаквали да видите..

публикувано на 13.11.24 в 12:04