Това обясни пред БНР концесионерът на плажа в Крайморие Николай Димитров.
Държавата натоварва с допълнителни изисквания през новата наредба, приета преди два месеца, смята той.
След разговори между концесионери и Министерството на туризма бе решено промените в документа да изчакат следващия летен сезон и да не бъдат налагани сега.
Отложени бяха новите изисквания, свързани с медицинските пунктове и допълнителния медицински персонал, уточни Димитров. Според него условията са неизпълними.
„Никъде в света няма дори медицински пунктове, каквито ние имаме. На големите плажове имаме и по няколко линейки с допълнителни екипи. А те искаха да утежнят плаж като този с още един медицински екип. Нашите спасители са подготвени на най-високо ниво с най-добро оборудване. Критериите към тях са изключително високи. Ние имаме, на определена дължина на ивицата, най-много спасители, съобразно другите страни. За моя плаж – на 700 м, аз трябва да имам 11 спасители, а в Испания на плаж от 1 км има 6 спасители. Държавата трябва най-накрая да чуе хората, професионалистите като нас, които работим на терен!“

Концесионерът поиска промени, като даде пример с периода преди 1989 година, когато е имало как човек да работи по своя професия и едновременно да бъде спасител:
„Например закон, при който обучен спасител, работещ в алуминиев цех, при желание, да може да е воден спасител през лятото. Неговият работодател да не го спира, а да го задържи на работа."
Отложен бе и текстът в наредбата, касаещ работното време на спасителите:
„При мен хората идват да плажуват след 17 часа. Нека да има възможност концесионерите сами да определят работното време по плажовете си. На този етап работното време на спасителите остава от 8 до 18 часа, както до сега!“
Николай Димитров отчита, че по-голям брой хора, загинали в морето, има след 18 часа и рано сутринта, когато по плажовете няма водни спасители.

Възнаграждението на водните спасители е сравнително високо, но продължава да има отлив на кадри.
„Първият фактор е сезонността на работата. Второто е завишените изисквания водят след себе си възможност ние да предлагаме по-ограничени условия на труд. Високи са заплатите, макар и не толкова атрактивни, колкото в съседни държави. Аз лично давам 1 900 лева с осигуровки и почивни дни“, коментира концесионерът на плажа в Крайморие.
По думите му, в Гърция 80% от плажовете нямат спасители, докато при нас само 20-30% са неохраняемите, като това е предпоставка за по-ниското заплащане, отколкото в южната си съседка.
Цените на чадърите и шезлонгите няма да поскъпнат, увери още концесионерът:
„Може би на 4-5 плажа в държавата цените са се повишили, само защото на всички останали таванът, до който можеш да вдигнеш цената, отдавна е достигнат. Например, както в Слънчев бряг е 10 лева, но там от години се задържа тази цена. Аз не съм достигнал тавана, тази година повиших цената с левче. Гледам да го правя минимално, за да покрия заплати, почистване, оборудване…“

Концесионерът апелира плажуващите да спазват обозначителните знаци и препоръките на спасителите.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.

На 7 ноември за девета поредна година се проведе кампанията „Твоето здраве е твоя отговорност“, посветена на профилактиката на рака на простатата. Инициативата беше организирана от Astellas Pharma България в партньорство с Българското онкологично научно дружество и Българското урологично дружество . За първи път в България кампанията включи и..
Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..
"Човек е най-трудно да бъде оценен в собствената си държава" . Това коментира пред БНР архонт Слави Бинев , бивш евродепутат, напуснал партията, която самият той е създал. Днес е посветил времето си на спорта и е президент на Българската федерация по таекуондо: "Да съм член на Съвета на световното таекуондо до голяма степен е може би оценка от..
Журналистката Радина Червенова, която дълги години беше водеща на централната емисия „По света и у нас” на БНТ, гостува в студиото на „Нощен хоризонт”. Преди няколко месеца тя издаде първата си книга, която е със заглавието "Преди ме е нямало". Радина Червенова представя дебютния си роман в Пловдив "Аполония" представя дебютния роман на..
"Когато си говорим за диабет и за статистика, винаги цифрите са големи и много впечатляващи , но наистина диабетът всъщност е първото признато заболяване като неинфекциозно социално значимо заболяване , именно заради мащабите на неговото разпространение". Това каза пред БНР доц. Румяна Димова , специалист по ендокринология и болести на обмяната..
"Не познавам господин Спецов . Не знам какви са му познанията, образованието, но със сигурност пред него има доста големи предизвикателства и всички неща, които продължавам да си мисля, че са рискове, си остават". Това заяви пред БНР Явор Куюмджиев , бивш заместник-министър на енергетиката: "В крайна сметка наистина купуването на нефт от..
Пет ученически отбора премериха знания по медийна грамотност и идеи за справяне с дезинформацията в събитието #HackDisinfo, организирано от русенския офис на "Европа директно", Фондация "Европейски институт" и Startup Factory. Възпитаниците на Училището за европейски езици, Английската и Математическата гимназия в Русе, както и техните..
Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев определи като "лоша шега" избора на Румен Спецов за особен управител в "Лукойл": "Румен Спецов беше..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..
Проф. Асен Диамандиев е личност, направила много за музикалното образование в своя роден град Пловдив, но и за цяла България. Композитор, диригент,..