Това обясни пред БНР концесионерът на плажа в Крайморие Николай Димитров.
Държавата натоварва с допълнителни изисквания през новата наредба, приета преди два месеца, смята той.
След разговори между концесионери и Министерството на туризма бе решено промените в документа да изчакат следващия летен сезон и да не бъдат налагани сега.
Отложени бяха новите изисквания, свързани с медицинските пунктове и допълнителния медицински персонал, уточни Димитров. Според него условията са неизпълними.
„Никъде в света няма дори медицински пунктове, каквито ние имаме. На големите плажове имаме и по няколко линейки с допълнителни екипи. А те искаха да утежнят плаж като този с още един медицински екип. Нашите спасители са подготвени на най-високо ниво с най-добро оборудване. Критериите към тях са изключително високи. Ние имаме, на определена дължина на ивицата, най-много спасители, съобразно другите страни. За моя плаж – на 700 м, аз трябва да имам 11 спасители, а в Испания на плаж от 1 км има 6 спасители. Държавата трябва най-накрая да чуе хората, професионалистите като нас, които работим на терен!“
Концесионерът поиска промени, като даде пример с периода преди 1989 година, когато е имало как човек да работи по своя професия и едновременно да бъде спасител:
„Например закон, при който обучен спасител, работещ в алуминиев цех, при желание, да може да е воден спасител през лятото. Неговият работодател да не го спира, а да го задържи на работа."
Отложен бе и текстът в наредбата, касаещ работното време на спасителите:
„При мен хората идват да плажуват след 17 часа. Нека да има възможност концесионерите сами да определят работното време по плажовете си. На този етап работното време на спасителите остава от 8 до 18 часа, както до сега!“
Николай Димитров отчита, че по-голям брой хора, загинали в морето, има след 18 часа и рано сутринта, когато по плажовете няма водни спасители.
Възнаграждението на водните спасители е сравнително високо, но продължава да има отлив на кадри.
„Първият фактор е сезонността на работата. Второто е завишените изисквания водят след себе си възможност ние да предлагаме по-ограничени условия на труд. Високи са заплатите, макар и не толкова атрактивни, колкото в съседни държави. Аз лично давам 1 900 лева с осигуровки и почивни дни“, коментира концесионерът на плажа в Крайморие.
По думите му, в Гърция 80% от плажовете нямат спасители, докато при нас само 20-30% са неохраняемите, като това е предпоставка за по-ниското заплащане, отколкото в южната си съседка.
Цените на чадърите и шезлонгите няма да поскъпнат, увери още концесионерът:
„Може би на 4-5 плажа в държавата цените са се повишили, само защото на всички останали таванът, до който можеш да вдигнеш цената, отдавна е достигнат. Например, както в Слънчев бряг е 10 лева, но там от години се задържа тази цена. Аз не съм достигнал тавана, тази година повиших цената с левче. Гледам да го правя минимално, за да покрия заплати, почистване, оборудване…“
Концесионерът апелира плажуващите да спазват обозначителните знаци и препоръките на спасителите.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..
Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..
"Медийното оповестяване на предварителните проби е огромен проблем и много хора са наричани наркомани още на предварителни проби. Разпространява се подобна информация, включително когато става дума за причинени инциденти на пътя". Това заяви пред БНР адвокат Силвия Петкова : "Има много често случаи с фалшиво положителни проби за наркотици ,..
"Готвим планове за война, но нямаме планове за мир" . Това отбеляза пред БНР Любомир Кючуков , заместник-министър на външните работи от 2005 до 2009 година: "Изглежда не просто логично, но и наложително да вземем мерки за своята сигурност, ако се чувстваме заплашени, стига да правим всичко възможно да избегнем конфликт . Днес обаче като че ли..
В живота всеки търси като добър режисьор, най-добрата роля за себе си . Изгражда я постепенно, многоаспектно, поставя героя си в различни обстоятелства и конфликти, за да извади на показ способността си за адаптация, действие и развитие. Всеки от нас се пита - "Кой съм" и "Какво да направя". Нощният гост днес търси следите,..
Голяма част от възрастните българи, особено тези в държавната администрация, все още не владеят добре основният чужд език – английския , въпреки проектите и програмите за обучение. Тази равносметка направи в интервю за БНР Владимир Христов, председател на Българската асоциация на езиковите центрове. Според него тези програми са..
Opeth се завръщат в България тази есен. Последният им концерт беше през 2022 година отново по покана на Blue Hills, а сега групата се готви за нова среща с българските си фенове. Музикалните гиганти от Швеция ще свирят в Asics Arena на 10 октомври (петък). "Концертът в никакъв случай не е жанрово ограничен" . Това каза пред БНР..
"Не съм съгласна с определението, че "Хамас" е радикална групировка" . Това отбеляза пред БНР д-р Милена Ангелова , която се завърна от Газа:..
"Мафията изнудва София! Не трябва да се даваме". Това заяви пред БНР Елисавета Белобрадова, депутат от ПП-ДБ, за кризата с боклука в "Люлин" и..
Казусът "Сарафов" може да се реши с намеса на законодателя - или разпоредбата да се направи с обратно действие, или да започне процедурата по избор на..