Това обясни пред БНР концесионерът на плажа в Крайморие Николай Димитров.
Държавата натоварва с допълнителни изисквания през новата наредба, приета преди два месеца, смята той.
След разговори между концесионери и Министерството на туризма бе решено промените в документа да изчакат следващия летен сезон и да не бъдат налагани сега.
Отложени бяха новите изисквания, свързани с медицинските пунктове и допълнителния медицински персонал, уточни Димитров. Според него условията са неизпълними.
„Никъде в света няма дори медицински пунктове, каквито ние имаме. На големите плажове имаме и по няколко линейки с допълнителни екипи. А те искаха да утежнят плаж като този с още един медицински екип. Нашите спасители са подготвени на най-високо ниво с най-добро оборудване. Критериите към тях са изключително високи. Ние имаме, на определена дължина на ивицата, най-много спасители, съобразно другите страни. За моя плаж – на 700 м, аз трябва да имам 11 спасители, а в Испания на плаж от 1 км има 6 спасители. Държавата трябва най-накрая да чуе хората, професионалистите като нас, които работим на терен!“

Концесионерът поиска промени, като даде пример с периода преди 1989 година, когато е имало как човек да работи по своя професия и едновременно да бъде спасител:
„Например закон, при който обучен спасител, работещ в алуминиев цех, при желание, да може да е воден спасител през лятото. Неговият работодател да не го спира, а да го задържи на работа."
Отложен бе и текстът в наредбата, касаещ работното време на спасителите:
„При мен хората идват да плажуват след 17 часа. Нека да има възможност концесионерите сами да определят работното време по плажовете си. На този етап работното време на спасителите остава от 8 до 18 часа, както до сега!“
Николай Димитров отчита, че по-голям брой хора, загинали в морето, има след 18 часа и рано сутринта, когато по плажовете няма водни спасители.

Възнаграждението на водните спасители е сравнително високо, но продължава да има отлив на кадри.
„Първият фактор е сезонността на работата. Второто е завишените изисквания водят след себе си възможност ние да предлагаме по-ограничени условия на труд. Високи са заплатите, макар и не толкова атрактивни, колкото в съседни държави. Аз лично давам 1 900 лева с осигуровки и почивни дни“, коментира концесионерът на плажа в Крайморие.
По думите му, в Гърция 80% от плажовете нямат спасители, докато при нас само 20-30% са неохраняемите, като това е предпоставка за по-ниското заплащане, отколкото в южната си съседка.
Цените на чадърите и шезлонгите няма да поскъпнат, увери още концесионерът:
„Може би на 4-5 плажа в държавата цените са се повишили, само защото на всички останали таванът, до който можеш да вдигнеш цената, отдавна е достигнат. Например, както в Слънчев бряг е 10 лева, но там от години се задържа тази цена. Аз не съм достигнал тавана, тази година повиших цената с левче. Гледам да го правя минимално, за да покрия заплати, почистване, оборудване…“

Концесионерът апелира плажуващите да спазват обозначителните знаци и препоръките на спасителите.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..