Традиционният Вагнеров фестивал в Софийската национална опера започна на 13-и юни с поредната великолепна премиера на вагнерова опера. След “Рейнско злато“ /2010/, “Валкюра“ /2011/, “Зигфрид“ /2012/, “Залезът на боговете“ /2013/, “Тристан и Изолда“ /2015/, “Парсифал“/2017/ и “Летящият холандец“ /2022/, осмо заглавие беше инкрустирано със златни букви в репертоара на Националния ни оперен театър – “Лоенгрин“.
Вагнеровият фестивал започна традиционно с публика от цял свят и с поредни възторжени отзиви за красивите, верни на оригинала постановки на акад. Пламен Карталов и за оркестъра на Софийската опера, който израсна изключително много през годините по отношение на стилното и бляскаво изпълнение на вагнеровата музика. Вагнеровият фестивал започна с вълнуващи дебюти на български оперни певци, които продължават да се присъединяват към грандиозния вагнеров проект на акад. Пламен Карталов и Софийската опера.
Аз ще започна разказа си отзад-напред към откриването, но неслучайно тръгвайки от второто заглавие в програмата - тетралогията “Пръстенът на нибелунга“, която е сърцето на целия грандиозен проект. През 2010 г. той стартира с премиерата на “Рейнско злато“ – първата опера от “Пръстена“, в първата цялостна българска постановка на творбата, при това изцяло с български оперни певци. Както обича да казва акад. Карталов, важно е да се изгражда “българският национален оперен отбор“. Освен на сцената на Софийската опера, първата българска постановка на “Пръстена“ беше представена на различни европейски сцени и най-важното – в родината на композитора Германия, в прекрасния баварски град Фюсен, където също израсна цял фестивал. Миналата година заедно с вагнерианци от цял свят гледахме и втората българска постановка на “Пръстена“ – най-напред на летния Вагнеров фестивал в Софийската опера, а след това втората опера от тетралогията – “Валкюра“, беше представена с огромен успех и във фестивалния театър “Нойшванщайн“ във Фюсен. Снощи “Рейнско злато“ отново напълни с почитатели от цял свят залата на Националния ни оперен театър, а тази вечер оперната сага за борбата на доброто и злото в подземните владения на нибелунгите, сред земните хора и в небесните владения на боговете продължава с “Валкюра“. Както казах, отново срещнах вагнерианци от цял свят, които идват за първи път в България, специално за “Пръстена“, и които си тръгват от залата щастливи, че някъде по света, а именно в България, все още може да се гледа красива постановка, вярна на авторовите идеи.
“О, много ми хареса! Наистина се насладих на спектакъла! В днешно време, когато има толкова много екстремен режи театър и на сцената се показват неща, толкова отдалечени от написаното от Вагнер, преживяване като тазвечершното е изключително освежаващо! Художественото осветление и мултимедията бяха много добре решени. Всички певци бяха много добри! За първи път сме в София и тук наистина ни харесва!“ казаха гости от Шефилд, Великобритания, които са членове на вагнеровите общества в Шотландия и в Манчестър. Те изразиха голямо удовлетворение от постановката, и то, за разлика от новото “Рейнско злато“ на прочутия режисьор Бари Коски, което гледахме в началото на тазгодишния кино сезон на “Ковънт Гардън“ – те в кино салон във Великобритания, а аз – тук.
Следващият ми събеседник се оказа музикален критик от Ню Йорк. “О, да, спектакълът, много ми хареса! И скоро ще напиша отзиви за две американски издания: The Italian Tribune и “Вагнериано“ . Постановката е много интересна. Харесаха ми певците – някои повече, други по-малко. Най-много ми хареса Вотан! Ще гледам цялата тетралогия “Пръстенът на нибелунга“. Това е най-зрелищното платно в целия оперен репертоар и е най-големият тест за всяка оперна компания. Много се радвам, че България има своя Пръстен и смятам, че Софийската опера е свършила чудесна работа!“
На мен също най-много ми хареса Вотан. Това беше завладяващият дебют на баритона Веселин Михайлов в ролята на върховния бог. Мога да кажа само суперлативи за него: великолепна осанка, сценично присъствие и великолепно вокално изпълнение. Веселин Михайлов притежаваше и мощта на гласа, и отличното произношение, и красивото фразиране. Мога да изразя само възхищение и огромна радост, че след Мартин Цонев имаме нов величествен български Вотан в националния ни оперен отбор.
Още един дебют – на американския диригент Евън-Алексис Крист в цялата тетралогия “Пръстенът на нибелунга“, ще продължава да следи публиката на Вагнеровия фестивал в Софийската опера. Сега е време да се върна към откриването на форума – на 13-и юни, с премиерата на операта “Лоенгрин“ под диригентството на германския маестро Константин Тринкс.
Истинска фестивална атмосфера се усещаше още при влизането в театъра – с червените килими, посрещането с фанфари и няколко минути разговори на вагнерианци от цял свят на чаша с шампанско. Гледахме още една красива вагнерова постановка на акад. Пламен Карталов, за която режисьорът е изучавал задълбочено и се е придържал към всяко изискване на автора, в която всяко духовно послание е внимателно премислено и убедително изведено на сцената. Маестрото е работил в екип с художниците на сценографията Ханс Кудлих, Свен Йонке и Гудрун Гайблингер. Автор на костюмите е дизайнерът Марио Диче, чийто стил вече познаваме от премиерата на операта Медея от Керубини. Художественото осветление е дело на Зак Блейн, лазерните ефекти – на Микаел Золингер.
“Лоенгрин“ има славата на най-висша изява на немския романтичен дух в оперната литература. Кой е Лоенгрин? Както се разбира в края на творбата, това е синът на Парсифал – единият от рицарите на Кръглата маса в двора на Крал Артур, пазител на Светия Граал. Затова прекрасна режисьорска идея е връзката, която се прави по време на оркестровото въведение, с най-красивата сцена в българската постановка на “Парсифал“. Тук отново ще повторя, че смятам “Парсифал“, освен за най-дълбоката мистична творба на Вагнер, също така и за най-съкровената режисьорска творба на акад. Пламен Карталов.
Освен с красивата постановка – чудесно съчетание на съвременност и класика в една оперна продукция, премиерата на “Лоенгрин“ ще се помни дълго с два великолепни дебюта на български певци във вагнерови роли – на баритона Венцеслав Анастасов като брабантския граф Фридрих фон Телрамунд и на сопрана Габриела Георгиева като неговата жена Ортруд. Те пресъздадоха толкова силно и завладяващо силите на злото, че групата на предаването “Каста дива“ в социалната мрежа фейсбук е пълна с признания за изключителното им въздействие. Журналистът Христо Николов е написал: “Като се прибирах вечерта, имах чувството, че ще ми изскочат отнякъде и ще впият поглед в мен“. Венцеслав Анастасов разкри мощен вагнеров глас с тъмен металически блясък, а Габриела Георгиева несъмнено е на върха на своята певческа и артистична кариера. Неслучайно международната публика заля сцената с най-огромните вълни финални аплодисменти при техните поклони.
Вече познати членове на националния оперен отбор във вагнеровия репертоар, и останалите певци осъществиха дебюти в нови вагнерови роли. В навечерието на юбилея си баритона Бисер Георгиев прибави ролята на германския крал Хайнрих Птицелов. Сопранът Цветана Бандаловска в ролята на Елза фон Брабант и тенорът Костадин Андреев в заглавната роля представиха силите на доброто и отправиха посланието, че Бог, който е любов и светлина, винаги е верен на хората, но човекът се изкушава от злото, греши и така неволно избира не любовта, а смъртта. Баритонът Атанас Младенов в по-малката роля на Кралския вестител ще запомним отново със стилно пеене и благородна осанка.
В постановката на акад. Пламен Карталов на операта “Лоенгрин“ Хорът също е основно действащо лице. Към хора на Софийската опера в тази продукция се присъедини и Мъжкият хор на Българското национално радио. “Това със сигурност е голямо признание и висока чест! Както виждаме сега на премиерата, нашият хор стои съвсем достойно на сцената и се справя много добре“ каза директорът на “Музикалната продукция и състави“ на Радиото Марио Ангелов. “Много съм горд, че БНР прие поканата да се включи с Мъжкия си хор в тази голяма продукция на “Лоенгрин“! Те показаха една голяма отговорност, професионализъм и мисля, че това ще продължава и в бъдеще!“ каза директорът на Софийската опера и режисьор на спектакъла акад. Пламен Карталов.
В звуковия файл чуйте впечатленията на голямата българска режисьорка със световна кариера Вера Немирова, както и на италианския критик Андреа Мерли.
Вагнеровият фестивал в Софийската национална опера продължава с третата и четвъртата опери от тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ – “Зигфрид“ /на 18-и юни/ и “Залезът на боговете“ /на 20-и юни/. Форумът ще завърши отново с “Лоенгрин“ /на 23-и юни/, когато на диригентския пулт ще бъде маестро Евън Алексис Крист, а към българските оперни певци ще се присъединят новозеландският тенор Саймън О’Нийл в ролята на Лоенгрин и австрийският баритон Томас Вайнхапел в ролята на Фридрих фон Телрамунд.
Днес в Дома на киното в София се открива филмовият фестивал МЕНАР. Той запознава българската публика с културата и традициите на Югоизтока и ислямския свят. Това е 17-тото му издание. Зрителите да очакват една добра селекция от игрални, документални и късометражни филми, които ще се се излъчват до 30 януари, обясни пред БНР Здравко..
На сцената на Пловдивския театър тази вечер ще се състои премиерата на спектакъла "2084. RЕХ. Или последният цар на света" . Автор на пиесата е руският драматург Кирил Фокин , а постановката е на македонския режисьор Деян Пройковски . Ироничната антиутопия ще поведе зрителите към близкото бъдеще – свят, в който човечеството е постигнало..
Българският дует Woomb ("Уумб"), носител на награда от конкурса "Пролет" на БНР, ще излезе на сцената в Грьонинген тази вечер като един от номинираните за престижните музикални награди. Българската група Woomb е сред номинираните за наградите MME Public Choice Award Наградите Music Moves Europe, организирани от европейския шоукейс..
От 17 до 21 януари 2025 г. София ще бъде домакин за трети път на Международния кларинетен конкурс „Сава Димитров“ – културно събитие, което все повече трупа престиж и привлича световния музикален елит. Организатори са Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и фондация „Проф. Сава Димитров“, със съдействието на Министерството..
На 15 януари в Първо студио на БНР от 19.30 ч. Симфоничният оркестър на БНР ще продължи поредицата си, в която през този сезон представя програми изцяло с българска музика. На диригентския пулт ще застане Константин Добройков - ръководител на камерния ансамбъл "Софийски солисти", с когото радиосимфониците са работили многократно и в концертни, и в..
19-ото издание на Венецианското биенале по архитектура е планирано за периода от 10 май до 23 ноември 2025 г. Темата тази година изследва влиянието на изкуствения интелект и новите технологии върху архитектурата и обществото. Българският павилион ще бъде подготвен от архитект Ясен Марков . Неговият проект "Псевдоприрода" спечели първо..
Първото издание на предаването за класическа музика "Алегро виваче" е на 6 януари 1990 г. Оттогава, вече 35 години, водещите, редакторите и репортерите му се стараят да отстояват високите стандарти, задавани ежедневно в ефира на Програма "Хоризонт", с актуални новини и динамичен стил, подсказани и от самото име - термин в музиката, озвачаващ "весело,..
Ако КС се произнесе със становище, че не са открити достатъчно гласове, които да позволят на "Величие" да влезе в парламента, партията ще се обърне към..
Инцидентите в БДЖ ще продължат, това не може да се оправи с магическа пръчка. От 2 години и половина всичко тръгна надолу, не вярвах че всичко..
Преди да се произнесем по изборния процес, КС няма да решава други дела . Това заяви съдия Павлина Панова, председател на Конституционния съд, като..