Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Професия театрален педагог: да накараш дете с увреждания да се забавлява

Вероника Христова: Да обичаш и уважаваш себе си е най-ценното, което можеш да притежаваш

Вероника Христова
Снимка: Елена Бейкова
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания.

В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да надскачат себе си чрез театралното изкуство.

„Детската ми мечта беше да стана актриса, да играя в театър. На 16 години, когато получих увреждането си и седнах в инвалидна количка, тотално го избих от главата си. Но съвсем случайно една организация направи театрален проект за хора с увреждания и се включих. След това режисьорът, който тогава се занимаваше с нас, направи организация за хора с увреждания, и така започнахме да се занимаваме, чисто непрофесионално“, разказва Вероника Христова.

След няколко години решава да се пробва и да учи за актриса в НБУ

„Приеха ме, завърших актьорско майсторство, след това режисура. Режисурата не ми е била мечта. Но е малко трудно да се реализираш като актьор с толкова видим физически недъг. Нужни са много смели режисьори. Слава Богу, срещнах такива. Обаче ми липсваше постоянство – да имам роли и да мога да се издържам с това. Затова се насочих към режисурата. Оказа се, че може да е също толкова завладяваща, колкото и да правиш собствена роля. Трябва да видиш цялото, да насочиш актьорите, понякога имаш някаква тяхна съпротива и трябва да прецениш дали ще я уважиш или ще настояваш на своето“, споделя нашата героиня.

Увлича се и по педагогиката

„Още в университета имаше проект за лятна детска школа. Ние, студентите бяхме поканени да доброволстваме като част от екипа. Тогава се включих и страшно ми хареса да работя с деца. Не съм си и помисляла, че ще работя с деца с увреждания, но все пак като човек с увреждане се замислих, че има много малко хора, които се занимават театрално с такива деца. Реших, че това е ниша и че мога да се пробвам. Тази работа много прилича на режисьорската – трябва постоянно да търсиш варианти да стигнеш до детето, да го накараш да се забавлява, защото много от тези деца са дисциплинирани. В същото време да имаш и контрол“, казва Вероника Христова.

Най-много цени самоуважението на човек 

„Това да обичаш и уважаваш себе си, е най-ценното нещо, което можеш да притежаваш. Ако не го правиш, не можеш да срещнеш друг човек, приятел, който да те цени и уважава“, убедена е Вероника Христова.

Повече чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48
Слава Рачева

Слава Рачева: Гледайте си децата, обичайте ги, обръщайте им повече внимание

Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...

публикувано на 02.02.25 в 07:08
Георги Господинов

Георги Господинов: Радиоскалата бе моето първо пътуване на Запад

Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..

публикувано на 27.01.25 в 20:40